Реч на Аднжи Целтер – част 2

Реч на Аднжи Целтер при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 7.12.2001

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Работим по този безопасен и открит начин, защото искаме методите, чрез които се противопоставяме на Trident да  съответстват на нашата визия за това, с което искаме да заменим настоящата система. Смятаме, че нашите методи са свидетелство за процеса на умело разрешаване на конфликти. Не желаем сами да вършим това, което правим, а се надяваме да убедим правителството да го направи вместо нас. Затова им предоставяме пълна информация и винаги сме отворени за диалог и преговори. В дългосрочен план, смятаме, че нашият метод за разоръжаване е един експеримент по изграждане на устойчиви мрежи за „ненасилствена съпротива на потисничеството” и се надяваме, че един ден те ще заменят военните сили по света.

Всички наши членове, работещи по практическото разоръжаване, трябва да се придържат към основните ни правила за безопасност и ненасилие, но оттам нататък са свободни да действат автономно. Те избират различни типове акции по разоръжаване, вариращи от блокади, до пробиване на огради, плуване до подводниците и разрушаване на оборудване, демонтиране на изследователски лаборатории, повреждане на военни превозни средства, рисуване на знаци, предупреждаващи за военни престъпления, върху военно оборудване, раздаване на листовки на служители на военни бази с призив „Отказвам да бъда военнопрестъпник”. Голяма част от тези действия са блокади и прерязвания на огради, което води до минимални щети, но голям брой арестувани и задръстване на съдилищата.

През последните 18 месеца обаче има и поне девет опита за нанесяне на значителни щети върху въоръжението, като три от групите успешно изпълниха мисиите си, причинявайки вреди за стотици хиляди паундове и забавяйки дейностите, свързани с оборудването на Trident. Например през ноември 2000г. Сюзън и мартин преминаха през защитната ограда на Уитъринг, проникнаха в хангара и повредиха едно от превозните средства за ядрен конвой, като го направиха негодно да транспортира ядрени глави до Фаслейн. За нас тези нанесени щети са всъщност вид „разоръжаване” и „предотвратяване на ядрени престъпления”.

Действията ни водят до стотици съдебни процеси. Всяко дело е важно, защото се противопоставя на държавата и правната система точно там, където те са най-уязвими – по един важен закон, засягащ изключително важен въпрос. Ето защо нашата кампании предизвиква подобен политически и правен отзвук. Обикновено законът се използва срещу хората, а не срещу държавата и най-често страдат бедните и онеправданите. Но сега хората променят това и открито поставят под въпрос цялата правна основа, а следователно и легитимността на въоръжените сили – един от стълбовете на държавата. Те изискват един закон за хората, а не за държавата или за корпорациите.

Кампанията ни за разоръжаване доведе до някои ярки действия, които поставят на изпитание цялата правна система. Да вземем само два примера: през февруари 1999г. две жени доплуваха до доковете в Бароу, качиха се на борда на „Vengeance“ и разглобиха тестовото оборудване на командния пост на военния кораб. Това действие забави с няколко месеца отпътуването на „Vengeance“ за САЩ, където трябваше да вземе ракетите си. След три съдебни процеса в продължение на две години и половина, обвиненията в крайна сметка бяха свалени, защото три поредни съдебни състава не успяха да решат дали открито признатите от извършителите действия са престъпление или имат правно основание, както твърдяха жените.

След това през юни същата година трима от нас „разоръжиха” изследователския шлеп „Maytime“, който поддържа „невидимостта” на Trident в океана. Изпразнихме цялата лаборатория, като хвърлихме всичко в Лох Гоил – компютрите, оборудването за мониторинг и тестове, а след това разрушихме контролните уреди за проекто-подводниците и прекъснахме електрическото захранване на друго изследователско оборудване. След пет месеца в затвора обяснихме, че според международните закони имаме право на това.

Оправдаването ни в съда Greenock Sheriff от смелия и човечен съдия Маргарет Гимблет, предизвика политически и правен фурор и доведе до запитване към Върховния съд да се произнесе по въпроси, свързани с международните закони около случая Trident, като целта на това действие бе да се попречи на други съдии да произнесат оправдателни присъди в бъдеще. Правният спор продължава след потресаващото становище на Върховния съд, който погрешно заявява, че международните закони важат само в случай на обявена война, като така намеква, че продължаващите бомбардировки над Ирак не са „война”.

Адвокатите без съмнение ще продължат да спорят за правотата и грешките на шотландската правна система, отричайки самата основа на хуманитарния закон, който бе разработен след военните трибунали в Нюрнберг и Токио. Междувременно, ние, обикновените граждани, няма да позволим на Върховния съд да подкопае усилията ни. Продължаваме да се борим срещу тази злоупотреба и изкривяване на закона, която се опитва да защити старата и корумпирана система на ядрените оръжия. Опитваме се да си върнем закона, чрез здравия разум и човешкия морал, защото за обикновените хора не е трудно да признаят, че масовите убийства ас престъпление. Обърнахме се към Европейския съд за човешките права и продължаваме своите действия по разоръжаване с вярата, че всички форми на тиранство в крайна сметка се провалят и истината винаги побеждава.

Подобни предизвикателства разбира се изникват отново и отново през последните 55 години на анти-ядрени кампании. Ядрените оръжия винаги са били незаконни и случаят Шимода в токио през 60те години, доказва ясно, че бомбардирането на Хирошима и Нагасаки е било военно престъпление. Малко граждански организации обаче използват закона по толкова ясен, целенасочен и последователен начин. Trident Ploughshares основава цялата си кампания върху международното право и го използва, за да делегализира ядрените оръжия и да легитимира своите действия. Правим това по публичен начин, чрез явни конфронтации, които не могат да бъдат игнорирани. Ние се придържаме към моралния си дълг, като анкцентираме върху връзката между моралността и закона.

Същността на нашия аргумент е пределно ясна. Ядрените оръжия са оръжия за масово унищожение, следователно не могат да бъдат използвани с нужната точност или с оправданието, че ще поправят някакво зло. Тяхната употреба на практика е масово убийство с катастрофални мащаби и с потенциал за ескалация и употреба на хиляди ядрени оръжия, които ще сложат край на живота на Земята. Законът се основава на етични ценности и може да бъде спазван само и единствено при условие, че отговаря на общочовешкия морал. Правителствата, войниците и военните сили извличат легитимност и власт от законите и затова те са от особена важност за тях. Единственото нещо, което различава войника от убиеца, е, че първият е получил законово разрешение да извършва някои точно определени убийства от името на обществото. Тези легализирани убийства трябва да бъдат стриктно контролирани от закона, като най-важни са международните хуманитарни закони, които осъждат безусловно масовите убийства. Оправдателните присъди в Грийнкук и двете в Манчестър бяха признание за това, че не сме имали престъпни намерения, като същевременно ясно посочиха престъпните намерения на британските ядрени сили.

Trident Ploughshares се основава на връщане на властта на хората и трансформирането й в процес, който може да повиши човешкия морал. Ние не се срамуваме, а се гордеем, че посланието ни може да бъде разбрано дори и от едно пет годишно дете.

Ето посланието ни – убиването е лошо. Масовите убийства са лоши. Заплахата за масово унищожение е самоубийствена и е отричане на собствената ни човечност. Когато нещо не е наред, ние трябва да го спрем. Следователно разрушаването на оръжията за унищожение е акт на любов, към който можем да се присъединим всички. Моля, присъединете се към нас – заедно не можем да бъдем спрени.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.