Отворете си очите!

В статията си „Отворете си очите!“ за списанието Оя – мисли различно, живей различно – Йоханес Хаймрат ни показва не само някои любопитни подробности от пътя по който вървим като човешко общество, но и как вървим по него. Вместо да сме свързани с всичко живо и да носим полза на всичко, то ние просто използваме, тоест извличаме полза за себе си.

Последните научни модели за промяната на климата ясно показват, че човечеството следва сега пътя на най-голямо възможно затопляне до 2100 година – с цели 5 градуса. Въпреки това хората продължават да си мислят, че нещата не са чак толкова лоши и че определени ограничени и единични стъпки са достатъчни. Нищо чудно, защото отново учените ни показват, че при 80% от хората частта от мозъка, която отговаря за логическото мислене, просто престава да работи, когато получим негативна информация. Ние просто блокираме и лошата информация не бива преработена! Мозъкът не иска да приеме такава информация и продължава да живее в илюзията, че нищо не се е случило. Сещате ли се за такива случаи с Вас самите или Ваши познати? Със сигурност не са малко и със сигурност често ни се струва доста трудно да преодолеем дадено впечатление и да започнем да действаме.

Питам се дали голямата част от човечеството вече осъзнава, че произвеждаме толкова много пластмасов боклук, че на някои места в океана количеството му е шест пъти по-високо от това на планктона? И че така както кръвта на Земята, водата, се замърсява с пластмаса, така и нашата собствена кръв, е затлачена с много малки частички пластмаса, които поемаме с нездравословното си хранене и начин на живот.

А колко хора са разбрали, че дори не точно нефта, а желязото е в основата на нашата „култура“ през последните 4000 години? Нима не сме се затворили в една желязна клетка? Нима сме забравили, че точно заради производството на желязо са били изсечени горите по Средиземноморието? И то още по времето на римляните! Нима забравяме, че преди около 150-200 години напълно са били изсечени и горите на Централна и Западна Европа и причината отново е било металопроизводството?

Осъзнаваме ли, че и в постколониалните ни общества, ние продължаваме да се държим като колониалисти на собствената си земя и използваме много повече, отколкото тя може да ни даде?

Защо се получава така? Защо сме загубили връзката си със Земята и не можем да усетим как се движим по пътя си? Ако започнем да ходим боси много бързо ще разберем как сме се залутали. Така както с обувки не можем да усетим истински повърхността на Земята и да я почувстваме, така не можем да го направим и когато сме се отделили от нея, от живота и живото е нея, посредством всичките си модерни изобретения.

Но кога и как би било възможно да осъзнаем това? Учените твърдят, че достигат 10% от населението, за да се смени една парадигма с нова. Дали това ще бъдат десетте процента ходещи боси и вече свързали се с живота на планетата Земя?

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.