Енгадин, България и културните епохи

В Духовните учения на Щайнер и Дънов се говори много за Духовните епохи в развитието на човечеството. Тази седмица съм на почивка в Енгадин, горното течение на река Ин в Швейцария. Тук се говори едно ставо латинско наречие, а къщите са изрисувани със строги геометрични форми. Почти на всяка се среща цветето на живота. Целият начин на живот, традициите, строежа на къщите, помпейските им цветове, строгата геометричност, и дори минералните бани, носят почерка на отдавна отминалата гръко-римска епоха. Защо разказвам това? Защото тези хора до голяма степен наистина живеят все още в предната културна епоха. Тук можем да живеем като в една друга културна епоха и да изпитаме съвсем различно възприятие за живота и света.

Но защо е важно това? Защото в България има наслагване на много културни епохи и има хора, които носят различните културни епохи в себе си. От една страна през последните 70 години имаме пълно унищожаване на селото и на културните традиции от предни периоди, от друга имаме през последните 25 години едно ново Одухотворяване на населението и подготовка у много хора за българо-славянската епоха на Любовта. Съчетанието между добре забравеното старо, което носим обаче във вените си и новото е ключово за навлизането в новата епоха на Любовта, в която на първо място са чувствата и сърцето и най-вече съчувствието и Духовното обединение на хората. Особено значение има културата на втората, старо-иранска епоха, която българите носят със себе си. Също важни са импулсите на Орфей, които полага началото на съвременната европейска цивилизация и е връзката между египетския и гръко-римския период, които от своя страна са тясно свързани със сегашния англо-саксонски.

Още по-важно е, че при българите, най-вече в честването на народните обичаи и традиции и природолечението, е запазена непосредствената връзка с ведическия културен период (справка Анастасия на Мегре). Петър Димков, като един истински последовател и задълбочител на делото на Дънов, ни върна напълно народните знания по здраверазвитие, като дори добави нови неща. Сега е време да постигнем същото и в образованието. Отново обръщам внимание на думата образ-о-вание, науката за създаването на образи. Това е науката, която ако владеем, то владеем всички други и се превръщаме в синове на Бога, Човеци, Творци. Тя задължително трябва да се изучава в училище. Творейки мечтите си в конкретни образи, то ние създаваме света на бъдещето. Трябва обезателно да научим децата си да го правят чрез силата на мисълта и сърцето.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

About Крум Сяров

http://krumsyarov.wordpress.com/
This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.