Историята се повтаря

Много се радвам, че имах възможността да преподавам епохата по история на седми клас и то такъв важен момент като развитието на църквата в западна Европа. Започнахме с Христа, създаването на църквата, какво е това църква и по какво се отличава от дотогавашните религии и концепции за живота. Остновното е Любовта и доброто за другите, социалната помощ, единството на хората.

Продължаваме с разглеждането на това в какво се е превърнала църквата през 300 година – вече не е само събиране на хора в името на Христа, а и сгради, организация и т.н. Затова се появява и Свети Антоний с неговото отшелничество – импулс към основните и изконни ценности. Е, да, ама отново се появяват организации и сгради – манастирите. И започват трупането на богатства, реликви и т.н.

Идва обаче Франц Азиси, раздава всичко, което има и тръгва да помага и лекува бос по света. Възражда основното – Любовта. Но и неговия импулс се опорочава отново, дори от самите францискански монаси … католическата църква дори владее огромни територии, инквизира, събира данъци и си действа като съвременен мултинационален концерн.

Идва Лутер, превежда Библията на немски, реформира … и днес пак е същото …

Сегашния (и последен според някои) папа взе името на Франц от Азиси. Може да се опита да реформира църквата. Може да успее.

Но историята пак ще се повтори, ако хората не сменят парадигмата и не разберат, че е крайно време да излезнем от системата. Разбира се, на деца от седми клас нищо такова не се казва и не се обяснява. Дори не им се казва, че историята се повтаря. Но им се разказва забавмо и образно всичко с най-малки подробности. Създават се картини в главите им, обръщаме се към чувствата им. И когато пораснат, например в 11 клас, то самите те вече ще стаят, че историята се повтаря и ще знаят, че има и други парадигми и че има начини как да излезнем от затворения кръг :)

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.