Карло Петрини за възникването на движението Slow Food

Статия: „Създателят на Slow Food в Италия: Как любовта ми към храната се превърна в делото на живота ми“

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

През 1986г. Карло Петрини и няколко негови приятели заедно приготвят спагети и ги раздават на минувачите на Piazza di Spagna в Рим. Събитието е вид протест срещу отварянето на първият МакДонладс в Италия. И от него се заражда движението Slow Food, организация, която днес включва 100 000 члена от 150 държави, посветени на местната храна и свързаните с нея традиции. Добър апетит!

Сара ван Гелдер: Как стана така, че се насочихте към традиционните, местни храни?

Карло Петрини: Израснал съм в място, където социалните събития и свободното време обикновено се свързваха с храната. Тя беше и все още е важна част от всички празници, от живота на общността, от традициите на Пиемон, като песните и танците. И така, пораствайки, аз постепенно осъзнах този културен, социален и исторически аспект на храната, който се оказа заплашен от фалшивата идея да бъдеш модерен.

Една от основните идеи на Slow Food е, че всеки на тази земя трябва да има право и достъп до добра, чиста и справедливо произведена храна.

Все още пазя в себе си детски спомени, свързани с храната. Баба ми, например, събираше трохите от хляба от масата след края на яденето, вместо да ги изхвърля. Именно тя запали в мен интереса към ароматите и вкусовете на моята страна, като създаваше усещането, че съм винаги обичан и че се грижи за мен, като ми приготвя здравословни храни. Децата често развиват една особена връзка с кулинарните традиции на своите баби, защото ги асоциират с любовта и грижата. Именно затова, когато сме нервни или неспокойни, търсим храните от своето детство. Влиянието е много по-голямо от развиването на предпочитания към определени ястия и включва цял набор от вродени ценности, свързани с живота в общността, сплотеността на семейството и културните практики.

Как се случи така, че любовта ви към храната ви превърна в активист?

Трябваше да направя нещо в отговор на планираното отваряне на ресторант на МакДоналдс на Piazza di Spagna в Рим. Поставянето на огромният жълт знак „М” щеше дори и чисто естетически да загрози това културно и историческо място и местната общност не бе съгласна с това. Решихме да организираме общностно събитие, като раздаваме спагети на площада, защото това е ястие, което се свързва с италианската култура и традиции – ароматите и вкусовете от нашите детски спомени – и символизира съпротива срещу бързите храни, които навсякъде са едни и същи. Онзи ресторант така или иначе беше отворен, но постигнехме компромис и знакът „М” беше по-малък. След тази случка решихме да създадем движение за опазване на традиционните вкусове и продукти по света. Те са важни не само за съхраняването на биоразнообразието на планетата, но и за културното ни наследство и чувството ни за идентичност.

Какво предлага Slow Food по отношение на здравословното хранене?

Замразените, консервираните и полуготовите храни не са толкова хранителни и дори суровите продукти обикновено изминават дълъг път, може би дори идват от друг континент, така че плодовете и зеленчуците се обират много преди да са узрели.

Slow Food насърчава производството на местни и сезонни храни. Предпочитаме, доколкото е възможно, да използваме това, което ни предоставя земята – в идеалния случай се стремим да се запознаем с производителите, за да знаем какви продукти купуваме и да можем да попитаме, ако нещо ни интересува. Ако приготвяме ястията сами дори и със съвсем прости съставки, можем да си осигурим здравословна храна с традиционен вкус.

В Своята книга Terra Madre казвате, че удоволствието също трябва да е демократично. Какво точно имате предвид?

Както споменах един от принципите ни е всеки да има право и достъп до добра, чиста и справедливо произведена храна. Никой не трябва да си ляга гладен и всеки трябва да има достъп до храната, характерна за неговата култура. Една африканска общност например трябва да може да се храни с това, което им харесва – традиционните за тях храни, които често са по-питателни от западния стил на хранене, който понякога се опитваме да им наложим.

Slow Food работи ли също така и по проблемите с глада?

Опитваме се да привлечем внимание към факта, че настоящото производство на храни е достатъчно, за да нахрани всички, но хранителните продукти се разпределят неравномерно и затова имаме два милиарда души с наднормено тегло и един милиард недохранени. Трябва да разпределяме храните по по-справедлив начин.

Като членове на Slow Food се опитваме да подкрепяме дребните, местни производители по цял свят. Западния индустриален модел на земеделие произвежда евтина храна, която вреди на местните пазари и предлага продукти, които местните хора дори не искат, защото те не са част от тяхната култура. Борбата срещу глада е преди всичко политическа, защото се опитваме да наложим закони, които да подкрепят местните фермери.

А какво ще кажете за бедността, която е често срещана сред земеделските работници?

Нашата философия гласи, добра, чиста и справедливо произведена храна. Добра, защото е здравословна и вкусна. Чиста, защото се произвежда без да оказва силно негативно влияние върху околната среда и се полагат грижи за животните. И справедливо произведена, защото се уважава трудът на хората, които произвеждат, преработват и разпространяват храната. Важно е фермерите, риболовците и дребните производители на местни специалитети да получават възнаграждение, което им осигурява един нормален стандарт на живот.

Движението Slow Food се превърна в международно. Какво означава то за вашите членове от Африка или Азия?

Както и в останалите държави, където движението е активно, членовете ни в Африка и Азия са организирани в местни групи, наречени конвивиуми. Те се събират и споделят местните кулинарни традиции по време на различни събития, дегустации и конференции.

Проектът ни „Хиляда градини в Африка” помогна за създаването на близо хиляда зеленчукови и плодови градини в училища, села и градски покрайнини в 25 африкански държави. Градините се отглеждат според принципите на устойчивото земеделие, като се използва компостиране, ефективна употреба на водните ресурси, местни ядливи растения и естествени средства за борба с вредителите. Проектът е начин да осигурим свежа и здравословна храна на местните общности, да подобрим качеството им на живот и да развием местната икономика.

Нуждаем ли се от индустриално земеделие, за да изхраним населението на Земята? Или съществува алтернативен начин за взаимодействие с природата?

Често се среща заблудата, че трябва да произвеждаме повече, за да изхраним всички. Като произвеждаме, консумираме и изхвърляме повече в западния свят, ние отнемаме правото на продоволствена сигурност на бедните страни. За да изхраним цялото население на земята, се нуждаем от по-различен подход – такъв, който отчита дългосрочните последици от земеделските практики. Ако се отнасяме към природата и към земеделските производители с уважение, ако оценяваме потенциала на нашата земя, можем да живеем в хармония с природата и да намалим броя на гладуващите по света.

По какъв начин свръхпроизводството и отпадъците в развитите държави отнемат правото на храна на жителите на бедните страни?

Интензивното птицевъдство в западните страни например, застрашава африканските пазари. Предпочитаме по-хубавите части на пилето – бутчетата и гърдите, а крилата изнасяме за Африка. Там те се продават на много по-ниски цени, от тези на които трябва да продават местните производители, за да изхранят семействата си. Подобно нещо се случва и при производството на зърнени храни. В запада имам свръхпроизводство, което е субсидирано и излишъкът се изнася. Това вреди на местното производство, защото въпреки разходите за транспорт, субсидиите позволяват зърното да се продава на много по-ниски цени от местното. Това са само два от множество подобни примери, които показват, че унищожаваме местните пазари в развиващите се страни и им налагаме собствените си хранителни продукти, които не винаги са типични за тях.

Какво представлява „бавното знание”?

Бавното знание отразява древните, традиционни умения и познания – производствени методи, на които хората са разчитали в продължение на векове, но са били заменени от модерни, индустриални технологии. Методите на бавното знание отнемат време и отчитат влиянието върху околната среда – нещо, което обществото в един момент е започнало да пренебрегва.

По-рано споменахте, че сте израснали сред храните, музиката и празниците на Пиемон. Как успявате да съхраните тези традиции?

Една от тези традиции, която все още практикувам всяка година заедно със студенти от Университета по гастрономични науки, е ритуал по посрещане на пролетта, наречен Cante j’euv. Вървим от една винарна до друга и пеем, докато собствениците не отворят вратите си и не ни предложат от своите продукти и вина, а ние продължаваме да ги забавляваме с музика и танци.

Друг важен фестивал в Пиемон, който посещавам всяка година е фестивалът Bue Grasso di Carr, древен, но все още почитан празник, посветен пиемонтската порода биволи и традицията да се поднася от тяхното месо на коледната трапеза. По време на фестивала градът се превръща в една общност от радост, смях и аромати. Посетителите опитват bollito, традиционно ястие от варено месо, типично за празника.

Тъй като съм пътувал по цял свят, съм осъзнал, че всички култури имат подобни събития, които сплотяват общността и в тях винаги участват традиционни храни и свързани с тях ритуали. Дори и в САЩ – можете ли да си представите денят на благодарността без печена пуйка? Трябва да осъзнаем, че някой храни имат дълбоки корени в нашата култура и традиции.

Кои според вас са най-големите предизвикателства, пред които сме изправени и как Slow Food помага да се справим с тях?

Най-големите предизвикателства са да спрем да изхвърляме хранителни продукти, да спрем разграбването на океаните и земите, да наложим практики на устойчив риболов и земеделие, да гарантираме нормални условия на отглеждането на животни, да опазим биоразнообразието и да защитим дребните производители. Най-важното е да осигурим на всички хора чиста питейна вода, да нахраним гладните и да осигурим на всички жители на земята достъп до традиционна за неговата култура храна. Съдействайки си с други организации и активни граждани, посветили се на изграждането на една по-устойчива хранителна индустрия, вярвам че можем да попречим на големите международни компании да отнемат препитанието на дребните производители.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.