Аукцион за земеделска продукция в Охайо

Статия: „Как един аукцион за плодове и зеленчуци в селските райони на Охайо помага на земеделците от Апалачите да процъфтяват“

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Боб Федески бил непреклонене: приятелят му, готвачът Мат Рапосели, трябвало задължително да посети аукциона за земеделска продукция в Честърхил.

Но Рапосели непрестанно отлага: той не вярва, че аукцион в селските райони на Апалачите може да осигури достатъчно продукти за неговите нужди. Като главен готвач на Университета в Охайо той трябва да сервира по три ястия на ден на близо 8000 студенти. Освен това Морган каунти, където е разположен Честърхил, е известен като истинска хранителна пустиня, в която хората трябва да пътуват километри, за да си набавят прясна храна.

„В Честърхил има два магазина, но в нито един от тях не може да си купиш пресни домати”, обяснява Федиски, специалист по местните храни към Rural Action, неправителствена организация, съдействаща за развитието на местната общност.

Но накрая, един летен следобед преди няколко години Федиски предлага компромис: заедно с Рапосели ще се качат на моторите си (които са обща страст и на двамата) и ще отидат до аукциона в Честърхил.

Те спират край открит павилион, чиито широк покрив и отворен гараж хвърлят сянка над циментовия под. Два пъти седмично, от май до октомври, това място се наводнява от кашони с местна сезонна продукция, от ябълки до зеле и разбира се домати. По време на тези аукциони сред паркиралите автомобили могат да се мернат коне с каруци, тъй като много от фермерите на амишите, доставящи най-голямо количество продукция са от местни ферми, разположени само на няколко мили.

Скоро Рапосели се превръща в редовен клиент.

„Бях изумен”, споделя Рапосели за първото си посещение. „Първо заради местоположението му – буквално в средата на нищото. И второ заради броя посетители: посетителите, купувачите, зрителите.”

Аукционът не е само изумителна гледка, то е и истинска новост. Според информационна брошура за аукционите на земеделска продукция, издадена в Охайо, в САЩ има малко над 50 подобни аукциона. Но Честърхил и останалите осем аукциона в Охайо запълват важна ниша – тя преодоляват пропастта между дребните производители, намиращи се извън света на промишленото земеделие, и населението с ниски доходи, което се нуждае от здравословна и достъпна храна.

Храната на Охайо, парите на Охайо

Един от шест жители на Охайо работи в сферата на земеделието, а производството и преработката на храни носят не щата около 79 милиарда долара на година. И въпреки това според доклад от 2011г. изготвен от Кен Митър от Crossroads Resource Center, близо 90% от храната, която купуват жителите на Охайо се внася от други държави или щати. В резултат на това икономиката на Охайо губи около 30 милиарда на година.

Тази загуба се отразява тежко на щата, който и без това е в затруднено положение. Най-сериозни са проблемите в района на Апалачите, където 16.7% от населението е бедно. В останалата част на Охайо този процент е 14.3, а в Морган каунти, където се намира аукционът Честърхил броят на бедните достига 19.5%.

Според Митър, повишаването на потреблението на местни храни на 15% може да повиши приходите на фермерите с 2.5 милиарда. А Брад Бергефурд, специалист по земеделие и природни ресурси към Държавния университет в Охайо, смята, че аукционите на хранителни продукти вече са допринесли много за това произведената в щата храна да си остава в него.

„Вярваме, че това е индустрия с оборот поне 15-20 милиона долара”, казва Бергефурд. И като се има предвид, че повечето хранителни магазини слагат 50 до 100% надценка, реалните размери могат да достигнат дори до 40 милиона.

Как работи един аукцион на хранителни продукти

Фермерските пазари често са съсредоточени в големите градове, но поради няколко причини те не винаги са идеалния вариант за голяма част от фермерите. Те са твърде отдалечени от мястото на производството и често изискват от фермера да прекарва на тях цял ден, за да се грижи за продажбите на стоката си, без да има гаранции, че такива продажби ще има.

Продуктовите аукциони решават тези проблеми. „При аукционите на земеделска продукция просто изкарваш цялата стока, която имаш и си сигурен, че всичко ще се продаде и не трябва да връщаш нищо обратно”, казва Карън Блекбърн, която продава разнообразни продукти – от ягоди до кейл – на аукциона в Честърхил.

При аукционите обикновено се заплаща 10 до 15% от стойността на продажбите, за да се покрият разходите по популяризирането на аукциона, заплащането за организаторите и поддръжката или наема на мястото на провеждане. При повечето аукциони най-голяма е началната инвестиция.

Бергефурд е участвал по един или друг начин във всеки от аукционите на земеделска продукция, провеждани в Охайо още от създаването на първия аукцион в Геауга коунти през 1992г. Първоначалната инвестиция за аукциона в Честърхил възлиза на близо 150 000 долара, голяма част от които отиват за строежа на сградата и паркинга. Част от финансирането идва от грантове от Фондация за подкрепа на фермерите в Охайо, но повечето от средствата са лични инвестиции на Жан и Марвин Конкъл, които основават и ръководят аукциона до закупуването му от Rural Action през април 2010г.

В света на аукционите на земеделска продукция тази цена всъщност е доста ниска; проучване от 2002г. на аукционите в Пенсилвания показва, че средните разходи за основаване възлизат на 1.5 милиона долара.

Като цяло средствата за основаване на аукциони в Охайо идват почти изцяло от местни хора, а не от правителствени грантове или субсидии. Много традиционни фермерски общности се противопоставят на ползването на подобно финансиране. Вместо това те финансират създаването на аукциона като продават дялове от него на местни жители. Около пет години след създаването си аукционът обикновено започва да носи приходи на дяловите собственици.

През първите три години от основаването си аукционът в Честърхил работи на загуба, но през 2008-2009г. се получава обрат. Фермерите започват да печелят повече от аукциона, а хора от околността започват да се събират два пъти седмично, за да купуват продукция или просто да наблюдават наддаването. Появяват се и търговски купувачи, които започват да купуват на едро, а някои хора купуват продукция, която след това препродават на фермерските пазари.

Според Федиски днес аукционът в Честърмил наброява 1300 регистрирани купувачи, от които 35-40 са търговци. Въпреки това годишните режийни разходи възлизат само на около 4200 долара.

„Тази година достигнахме до оборот от 223 000 и от аукциона са се възползвали 130 фермери”, споделя Том Редфърн, координатор по устойчиво земеделие към Rural Action. „Вероятно около десетина от фермерите са получили по-голяма част от тези пари.”

Най-големият аукцион за земеделска продукция в Охайо, Маунт Хоуп, през 2011г. продава стоки на стойност над 10 милиона долара. Но районът е много по-гъсто населен и е разположен между Кливлънд и Кълъмбъс – един свят, който е напълно различен от пустинния пейзаж на Морган каунти.

Един от начините, по които Честърхил се опитва да се справи с трудностите, е като насърчава фермерите да си сътрудничат. Преди посевния сезон земеделците се срещат и изработват обща стратегия, което предотвратява свръхпроизводството само на определен тип продукти.

Аукционът предлага на фермерите и възможности за обучение, за да подобрят земеделските си практики и по-успешно да продават продуктите си, а това от своя страна насърчава развитието на местната икономика. Блекбърн е един от стотиците производители, посетили обученията, провеждани от Rural Action в партньорство с OSU Extension. Освен всичко друго курсовете учат фермерите и как да приготвят продукцията си за директни продажби.

По-добра сделка за производителя

40 милиона долара могат да изглеждат като незначителна сума що се отнася до размера на хранителната индустрия в Охайо. Но за много фермери в района на Апалачите, тези средства означават реално подобрение на живота и възможностите им за препитание.

Пол Линскот е един от тези фермери. Той вече е пенсионер и на аукциона в Честърхил продава предимно черни боровинки в периода юни-юли, като това не е основният му източник на доходи. Голяма част от продукцията си той замразява или консервира, а аукционът му помага да не изхвърля излишъка.

„Аукционът е идеално място, където може да занесеш продуктите, които са ти останали в повече”, казва Линскот.

Уорън Фъснър е съгласен. Той е фермер, който помага в организирането на аукциона, като инспектира качеството на пристигащите храни. „Аукционът може да донесе приходи на всяко семейство, което реши по някакъв начин да участва в него”, споделя той.

Фъснър живее на шест мили от аукциона в Честърхил, придвижва се до него с кон и каруца и това му отнема около час. Казва, че преди създаването на аукциона цените били нестабилни, а приходите несигурни. Фермерите, които продавали продукти направо от фермата си можело да бъдат измамени от нечестни купувачи, предлагащи твърде ниски цени.

Според Бергефурд една от причините аукционите да помагат на фермерските общности е именно стабилизирането на цените.

„Земеделците купуват ферми, земя и системи за напояване”, казва той. „Купуват повече земя за своите деца, за да могат и те един ден да станат земеделци.”

Това е от изключителна важност, защото повечето общности на амиши в щата през последните няколко десетилетия са прекратили производството си на млечни продукти, поради новите усложнени изисквани и регулации. Те изискват от фермерите да използват технологии, като механично оборудване за охлаждане, а амишите обикновено избягват новите технологии.

Вместо млечни продукти, днес повечето фермери са се ориентирали към производството на зеленчуци. И аукционът изглежда им помага да процъфтяват икономически – много младежи, на които вероятно е щяло да се наложи да напуснат района, за да изкарват прехраната си, днес получават възможност да останат в малките си сплотени общности.

Ползи и недостатъци за купувачите на едро

Количеството и разнообразието на предлаганата в Честърхил продукция впечатлява Рапосели достатъчно, за да го убеди да започне да снабдява Университета Охайо от този аукцион. И тъй като успява лично да сподели нуждите си с фермерите, от следващата година те започват да отглеждат по-големи количества от продуктите, от които той се нуждае.

„Те наистина отговориха на моите предпочитания и нужди”, споделя Рапосели.

Днес той снабдява двата си ресторанта с продукти от Честърхил. Но купуването на продукти от аукцион не е особено лесно за заетият собственик на частен бизнес.

„Това е най-неудобното нещо, което ми се налага да правя”, казва Рапосели, смеейки се. Един типичен собственик на ресторант може много по-лесно да си набави нуждните продукти, като си ги поръча по интернет: „15-20 минути и съм готов”.

Снабдяването с хранителни продукти от аукциона отнема много повече време. Рапосели трябва да отиде до аукциона, да прекара няколко часа наддавайки и след това да организира транспорта на продуктите.

Защо да полага всички тези усилия?

„Една от основните причини е, че храната е много по-добра”, казва той. И освен това „ако имаш възможност да избираш дали да подкрепиш съседа си или някоя корпорация, винаги трябва да избереш съседа си.”

Днес положението на търговските купувачи е много по-добро. Рапосели не е присъствал на аукциона дори и веднъж през 2013г., защото Федиски осигурява дистанционно наддаване за големите купувачи. Той наддава вместо тях и често сам организира транспорта на продукцията до определено място, откъдето купувача може да си я вземе.

Изглежда схемата работи добре – наддаването от разстояние представлява 10% от продажбите за 2013г. Местна болница също купува храни от аукциона и Федиски се опитва да изгради сътрудничество между местни училища и разположен наблизо кулинарен колеж, като целта е колежът да извършва предварителна подготовка и обработка на храните, за което повечето училища нямат време.

Друго предизвикателство за купувачите на едро е непредвидимостта. Не винаги успяваш да получиш продуктите, които искаш на цената, която искаш, обяснява Рапосели.

„Винаги трябва да имам резервен план”, казва той. „Това е едно от онези неща, с които като свикнеш и добиеш опит, стават наистина лесни.”

Общност, изградена около храната

Според редовния посетител на аукциона Мери ВанХорн това, което Рапосели нарича „истинска храна” все повече се превръща в ежедневие за Морган Каунти.

„През лятото това е моята градина”, казва ВанХорн, която живее само на няколко мили от аукциона. Тя, подобно на много купувачи, замразява част от продуктите, които купува, за да има зеленчуци и плодове за зимните месеци, когато аукционът не работи.

Според нея преди отварянето на аукциона в цялата област не е имало подобно място, където да се събира цялата общност. ВанХорн помага за превръщането на аукциона в место за срещи на общността, като три пъти годишно организира фестивали, на които всеки носи домашно приготвени ястия. Резултатът е място, където „всеки познава всеки”.

Федиски е съгласен, че аукционът се е превърнал в място за среща на хора и семейства. „Много семейства идват на аукциона заедно, мъжете водят съпругите си, и тъй като това е общност, въпреки че идват заедно, често всеки отива при своите познати… и накрая се оказва, че може дори да наддават един срещу друг.”

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.