Ненасилствено общуване

Отдавна слушам за ненасилствената комуникация на Маршал Розенберг и след като лятото Светлето ми спомена, че я прилага в училище, окончателно реших да се запозная с нея. И сега, по една щастлива не чак толкова случайност, се оказа, че съквартирантката ми има книгата. Въодушевен съм от простотата и истинността на метода, който напълно съвпада с човешката същност и бъдещето развитие на обществото. Подобни методи могат значително да помогнат за по-бързото ни и успешно навлизане в културната епоха на Любовта. А за учители метода наистина е безценен и може да предотврати неприятно отношение към децата, викане и т.н.

Това, което искам в моя живот, в съчувствие и взаимност, една река между мен и другите, която се изгражда над взаимно даване от сърце. Маршал Розенберг

Колко просто и красиво казано. Също като метода, който съдържа само четири прости стъпки:
1. Наблюдение
2. Чувства
3. Необходимости
4. Молби

Просто, просто, но още първата стъпка може напълно да ни провали. Всички ние, малко или много, не сме били учени да наблюдаване и това ни се отдава много сложно. Истинското наблюдение не включва оценка и осъждане в себе си, а е просто наблюдение. До какво може да доведе интерпретацията на наблюдението, оценката или осъждането, ние се казва дори в Библията:

Недей да осъждаш, за да не бъдеш осъждан, защото ако осъждаш другите и Ти самия ще бъдеш осъден от тях. Евангелие на Матей

Как да не осъждаме? Като съзнателно следим поведението си. Използваме ли морални преценки и сравнения? Бягаме ли от отговорност по отношение на мислите си, чувствата си и действията си? Опитваме ли се да принудим някого да направи нещо? Това всичко са ясни знаци, че ние не само наблюдаваме, но и осъждаме. А осъждаме ли, преценяваме ли, то ние вече сме включили мозъка си и не даваме възможност на сърцето да поеме инициативата чрез искрено изразяване на собствените чувства и потребности. Също толкова важно е с целенасочени въпроси и наблюдение да изясним чувствата и необходимостите на другите и съответно да пристъпим към изказването на молби. В тази последна крачка е важно да внимаваме да не изкажем изисквания!

Важно е да изясним, че метода на Розенберг не е нещо ново, нелогично, изкуствено или измислено. Той е възможно най-ествения подход, който е заложен у хората, животните и цялата природа. Просто ние сме избягали напоследък от него и сме се самовкарали в много модели на поведение, които по никакъв начин не помагат за общуването ни.

Сега ще навлезнем повече в света на наблюденията. Според много хора, то те са едно от най-Духовните неща, с които можем да се занимаваме. Вътрешно съм напълно убеден, че това е изначално заложено в хората от Божествения план и не е нищо друго, освен чиста истина. Върху „правилните“ наблюдения и съответното възприемане и постигане на единство се градят цели учения и науки, като това на Кришнамурти (който казва, че най-високата степен на човешка интелигентност, е да наблюдаваме, без да даваме оценка) или феноменологията на Гьоте. И за разлика от Гьоте, то ние можем вече наготово да използваме постигнатото от него, за което не са ни необходими 40 години. Разбира се, необходимо е упражнение, стъпка по стъпка. Затова и книгите на Розенберг са изпълнени с много прекрасни и действителни примери и разкази на хора, както и с много просто и практични упражнения. Ясно е, че нещо толкова практично е хубаво да се прилага в ежедневието, а обикнове толкова трудното начало може да се направи най-добре в някой семинар по темата, вместо да се четат цели книги. Това ме навежда и на мисълта, че е важно не само да се прилага от учителите в училищата, а и децата да са наясно от малки, тогава, когато за тях е още ествествено, с това.

Как да избегнем оценките при наблюдения? Всичко, което помисляме или си казваме, трябва да се основата на наблюдението, което правим сега. Това не е чак толкова просто, като се има предвид колко несъвършено е човешкото общуване посредство говора.

Да пристъпим към чувствата. Първата важна стъпка е да започнем да ги отличаваме от мислите. Често казваме, че чувстваме нещо, а всъщност ние просто го мислим. Важно е да се прави разлика между това какво чувстваме и какво мислим относно чувствата си. Тоест, също както при наблюденията, мисълта не трябва да ни бърка. Ясното възприемане на собствените чувства е първата стъпка. Поемането на отговорност за тях е втората. Трябва да ни е повече от ясно, че това какво казват другите няма как да е причина за възникването на нашите чувства – може да е най-много повод за показването им.

Е, добре, нека по практично го караме. Какво правим, когато някой се обърне с негативно изказване спрямо нас. Имаме, принципно погледнато, четири възможности:
1. Да поемем вината за изказването на наш гръб. Това води до незавидни чувства като вина, срам, депресия.
2. Да обвиним другия, да му отвърнем също с негативно изказване. Тук само прехвърляме топката …
3. Да се обърнем спокойно към себе си и да възприемем собствените си чувства и потребности
4. Да се обърнем към другия и да възприемем неговите чувства и потребности.

Важно е да изказваме не само чувствата си, но и потребностите си. Това води до значително по-голяма вероятност те да бъдат удоволетворени. Още по-важно е първо ние самите да обърнем внимание на потребностите си. Ако ние не го направим, то няма да го направят и другите.

И тогава сме готови и за последната стъпка – молбата. Тя трябва да е положително формулирана и да е непосредствено свързана с желаното от нас действие.

Това е всичко свързано с ненасилственото общуване. Останалото е практика.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

About Крум Сяров

http://krumsyarov.wordpress.com/
This entry was posted in За Децата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.