7-те мислещи шапки

The Six Thinking Hats или 6-те мислещи шапки е един творчески метод за вземане на решения, създаден от Едуард де Боно. Лично аз предпочитам да ви представя едно негово разширение. Но нека първо видим за какво става дума в метода.

Има шест посоки на мислене, в които може да гледа човек. Това му помага да разгледа даден проблем от всички гледни точки. Шестте посоки са следните (на всяка посока отговаря цвят, който е добре подбран спрямо посоката и помага за автоматичната настройка към съответния тип мислене)

White Hat: Бяла
Концентриране върху фактите. Пълна безпристрастност. Само знанието и миналите обективни събития са от значение.

Red Hat: Червена
Само интуицията, емоциите и импулсивността са от значение.

Black Hat: Черна
Абсолютният песимист. Мисли се само за опасностите, проблемите, слабостите.

Yellow Hat: Жълто
Пълният оптимист. Само ползите се гледат. Всичко е прекрасно и постижимо.

Green Hat: Зелено
Творческо мислене на принципа ‘няма невъзможни неща’. Постигам всичко, което искам.

Blue Hat: Синьо
Контрол над целия процес. Особено ако са повече хора, които си дават мнението за даден проблем в различните посоки на мислене, трябва да има един арбитър, който да следи, дали всички влизат достатъчно добре в посоките на мислене.

Така, дотук беше маловажната информативна част. Оттук насетне идва важното, а именно правилното използване на тази техника.

Идеята е, че ние мислим по западному, тоест само с доводи, анализ на ситуацията и аргументи, тоест мислим „какви са нещата“. А така нареченото „паралелно мислене“ е да мислим „какви могат да бъдат нещата“ – начинът, по който мислим не е грешен, но просто е непълен.

Паpaлелното мислене е когато всеки от група хора, която решава даден проблем, в даден момент мисли в дадена посока. Тоест всички заедно си помагат да развият мисленето в тази посока. После посоката се сменя и пак всички заедно мислят в друга посока. Предимството е огромно, защото така всички във всеки момент са приятели и си помагат. Това предотвратява „нормалните“ спорове при вземане на решения, пести много време, комбинира силите на много хора в общ резултат, а не ги изтощава в безсмислена борба едни срещу други. Кара съперниците да се превърнат в другари и позволява човек да се отдели от собствената си ограниченост и его, комплекси и стереотипи.

И най-важното – не позволява на човек да се обърка. Защото всички знаят какво става, когато започнем да мислим за нещо как ни атакуват всякакви посоки на мислене – ама това е добро, онова лошо, това го казвам емоционално, това е прекалено хладнокръвно и безсърдечно и т.н.

Важно да се разбере е, че става дума единствено за посоки на мислене, които притежава всеки човек, а не за категории хора.

Проблемът с гордостта и „изтъкването“ също се свежда в посока, която помага за вземането на правилно решение, защото изтъкването става под формата на – най-добър е този, който помогне най-много на останалите не само в дадена посока на мислене, а и като цяло, във всички посоки.

Интересна е и идеята, че човек по този начин може да промени личността си, променяйки поведението си. Например с промяна на поведението към околната среда можем най-лесно да постигнем промяна в личността, в мисленето спрямо околната среда. Същото важи и за околните хора. Тоест можем да тренираме емоциите си, поведението си и да създадем една по-добра нравствено-екологична среда на живот. Подобно поведение може да се забележи при малките деца. Затова именно много духовни деятели ни призовават да се превърнем в деца.

Хора, които са отявлени песимисти, могат да използват тази техника за засилване на положителните си нагласи. Същото важи и за хора, които не са творчески надарени или си мислят, че не са такива. Всеки притежава част от Твореца в себе си и е част от Твореца. Просто трябва да го открие в себе си. Същото е и с тези, които са слабо емоционални и т.н.

Малко е ограничаващо, че червената обединява прекалено много неща. Бих ги направил седем. Разделям червената на емоции, чувства (сърце) и интуиция (душа). И тогава стават не 6 шапки, а 7.

Зелената шапка е творческото, тоест Духа.

Синята е контрола, тоест Бог.

Бялата шапка е ума, разума.

А черната и жълтата са човека с неговото физическо тяло, който се лута между лошото и доброто, между двата принципа в природата.

Тоест:
бяла – ум
червена – сърце
виолетово – душа
зелено – дух
жълто – физическо тяло / добро
черно – физическо тяло / лошо
синьо – Бог

Разбира се, цветовете могат да се подредят дори още по-добре смислово.

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.