Когато тишината проговори,
знаеш каквото искаш да знаеш,
намираш това, което търсиш,
живота се открива, освободен от желанията,
за да разкрие истината, истината на това, което е.
Виждаш голата неосъдена и непокрита истина,
като учен възхищаващ се на чудесата на природата,
оставяш твоята личност и се потапяш в това, което е …
Няма нужда да правиш нищо, живота те прави …
Живота показва своята красота, своята свещенност,
своята единност, своята абсолютна приемственост и любов …
И всичко това, в твоя най-мрачен ден,
в твоите най-мрачни мисли и емоции,
в твоя плач и твоята тъга,
неизбежната единност,
двете страни на монетата … се виждат като монетата,
въртенето на монетата разкрива ин-ян …
Същността се отваря и показва,
и играе с всичко, винаги …
Всеки опит на разума да проумее, е просто още един напразен опит,
да разбере комплексността, красотата на всичко, което е,
свободата, мира и творчеството на всичко, което е.
Няма ги обектите и субектите, няма концепции,
всичко, проникнато от своята същност …
Тишината говори …