Магьосника и неговата пирамида

Статия на Иво Иванов Канзас

100:0! Да, сто на нула! Колкото и да звучи налудничаво, действително има такъв
резултат. Сигурно някои от вас помнят историята… Беше преди година-две.
Девическият отбор на тексаския „Ковенант“ мина през съперничките си от „Далас
Академи“ като руски пехотен батальон през фабрика за водка. На полувремето
резултатът вече бе 59:0! Това е шокиращо, разбира се, но още по-необяснимо беше,
че при 60:0, 70:0 и дори 90:0 момичетата от „Ковенант“, окуражавани от
лоботомирания си треньор Майк Граймс, пресираха по цялото игрище, налитаха
като оси към коша на смутените си съпернички и дори мятаха тройка след тройка в
последните секунди. Целта им очевидно беше да се доберат до трите цифри. За
някои хора стоте точки означават много. Баскетболистките и треньорът на
„Ковенант“ не се интересуваха, че играят срещу отбор, в който тренират само осем
състезателки, а в цялото училище има едва 20 момичета. Отгоре на всичко повечето
ученички в „Далас Академи“ са диагностицирани с дислексия и други увреждания.
При 98:0 Граймс беше пуснал в игра най-добрите си баскетболистки. Те успяха да
откраднат топката и да вкарат в последните секунди: 100:0!

Парадоксалният резултат обиколи света и бе отразен и от българската преса. Ето
че почти две години по-късно имам повод да си спомня за този мач днес и
причината е в изтичащата 2010-а. Както отиващата си година, така и този мач ме
карат да се сещам за странни неща: като Магьосника от Уестууд например,
построената от него загадъчна пирамида и най-вече за някои вечно изплъзващи ни се
въпроси, свързани с негово величество смисъла на живота.

Сетих се и за една стара притча, разказвана за легендарния треньор Джон Уудън.
Казват, че веднъж, още преди неговият (JCLA да се превърне в непобедима династия,
отборът му водел със смазваш резултат и бил напът да отбележи заветните 100точки, което по онова време било фрапиращо постижение. Екзалтираната публика
искала с цената на всичко да види трите цифри на таблото. Но Уудън дръпнал
играчите си в зона и дори взел прекъсване, за да им каже тихичко, така че да не го
чуе съперникът, да намалят оборотите. Въпреки това UCLA продължавали да мачкат
и стигнали до 99 точки. В този момент треньорът извадил най-добрите си играчи -
той просто вярвал, че това е най-правилното и човешко решение. Не е ясно какво е
казал на резервите, но те не отбелязали нито точка повече. Великият треньор знаел,
че когато мачът вече е спечелен, трите цифри са без значение. Съперникът е победен
- унижавайки го, пилееш собственото си достойнство. Публиката си тръгнала
смълчана, осъзнавайки, че е получила урок по доблест и живот.

Когато Джон Уудън е навършил шест години, баскетболът е бил съвсем малко по-
стар от него. „Хей, Джони бой – попитала го майка му – какво искаш за рождения си
ден?“ „Искам топка – отвърнал светкавично малчуганът – баскетболна топка!“
Фермерското семейство било много бедно: майка му натъпкала в огромен чорап
каквито парцали успяла да намери и това станала първата топка в живота на
бъдещото светило. Кошът бил щайга за домати с избито дъно, която баща му заковал
на стената на хамбара.

Виждал съм Джон Уудън на живо един-единствен път. Беше преди години в
прочутата зала на UCLA „Паули Павилиън“. Бившият треньор седеше тихичко на
втория ред директно зад скамейката на любимия си отбор. Изглеждаше крехък и
дребничък, но някак особено елегантен в скромния си безупречен костюм с малко
цвете на ревера и очила с тънки рамки. Трудно ми беше да си представя този благ,
усмихнат и почти незабележим 80-годишен мъж в ролята на вилнеещ звяр на
игрището. Но всеки любител на баскетбола знае, че той е бил точно такъв. Като
играч в университета си в щата Индиана Уудън е бил неопазим, всявайки ужас в
противниковите защити. В три поредни години е в идеалната петица на Щатите, а в
последния си сезон като студент донася шампионската титла на отбора си и е обявен
за играч номер едно на Америка. Дълго преди създаването на НБА му е предложен
феноменален за времето си контракт в професионален отбор, наречен „Ню Йорк
Селтикс“. Но воден от други амбиции, Уудън отказва и започва работа за десет пъти
по-скромна заплата като учител и треньор.

Сигурно сте запознати с изумителните му постижения в UCLA и рекордите, които
едва ли някога ще бъдат подобрени. Уудън печели колежанската титла 10 пъти за 12
години, превръщайки отбора си в неподражаема династия. Когато в отбора си има
звезди като Ка- рийм Абдул-Джабар или Бил Уолтън, треньорът успява да подчини
егото им на отборното начало. Когато няма звезди, намира начин да свие всичките
петима на игрището в един общ унищожителен юмрук. Прочутите му зонови преси
се превръщат в бич за противника и в теоретична класика. В един момент UCLA
нареждат невъзможните 88 поредни победи, а четири от сезоните им преминават,без да регистрират нито една загуба! Невярваща на очите си, американската общественост му дарява прякора Магьосника от Уестууд.

Но още по-впечатляващото в случая е, че за Джон всички тези постижения не са
нищо повече от строителен материал. Уудън, виждате ли, гради нещо много, много
по-голямо. Нещо с формата на пирамида. Нещо трайно и значимо, което да докосне
живота на милиони и което всеки да може да открие за себе си, без да е необходимо
да ходи в Египет. Структурата, към която се стреми този амбициозен архитект, е по-
огромна и по-неразрушима дори от пирамидите на Имхотеп.

Джон слага край на кариерата си неочаквано – в деня, в който печели десетата си
титла. След което, на 64-годишна възраст… се захваща за работа. Уудън винаги се е
интересувал нетолкова от баскетбол, колкото от моделирането на човешкия характер
и пълната реализация на неговия потенциал. Уудън обичаше да казва, че е треньор
по баскетбол, но преподавател по живот.

Едва ли е случайно, че когато го попитат с коя титла се гордее най-много, той
неизменно отговаря, че най-големият му триумф е, че всичките му играчи завършват
колеж и постигат успехи в живота независимо от избора на професия. Един от
играчите му напуснал преждевременно университета и Уудън му досаждал 20
години, докато не се върнал, за да завърши.

Като треньор личният подход на Джон към състезателите му винаги е бил базиран
на коректност и взаимно уважение. Няма крещене, няма псувни, няма ексцесии.
Като млад легендарният Бил Уолтън бил крайно независим, дори луд бунтар.
Хипарската му натура често влизала в жестоки конфликти със стройните морални
принципи на Уудън. Но години по-късно дори той осъзнава колко формиращи са
били уроците на треньора и започва да изпраща собствените си синове всеки ден на
училище с напечатани цитати от Уудън в джобовете. Когато Джон формулира и
публикува своята станала легендарна „Пирамида на успеха“, малко от хората, които
го познават, са изненадани.

Пирамидата е привидно симплистична мотивационна система, но зад
опростената ѝ структура се крие цял един свят. Тя е кредо на поведение и печеливш
подход към всеки един от няколкото милиона моменти, от които се състои един
човешки живот. Пирамидата на Уудън се крепи върху 15 изграждащи блока и
комбинация от принципи. На върха на пирамидата педагогът поставя
„състезателното величие“, което описва по следния начин: „Да даваш най-доброто
от себе си тогава, когато ситуацията го изисква. Ситуацията го изисква винаги!“. В
основата на пирамидата са претенции към характера, които все по-често биват
забравяни от днешните звезди: неща като целенасоченост, трудолюбие, лоялност и
самоконтрол. Човек не може да се изкачи до върха, ако първо не е стъпил върху
основата. С други думи, пирамидата не може да бъде обърната наопаки, както се
опита да направи треньорът на тексаския „Ковенант“.

Стените на пирамидата се крепят и върху принципите на Уудън. Един от тях
гласи: „Стреми се да превърнеш всеки следващ ден в своя най-голям шедьовър“. Това
малко изречение съдържа в себе си толкова много от тайните на Магьосника и
обяснява почти всеки един от смятаните за необясними негови успехи.

Според мен е важно да разберем, че „Пирамидата на успеха“ е не само
педагогическа, но и екзистенциална структура. Това е така, защото, ако изключим
религията, тя ни дава това, което най-много ни липсва – траен смисъл. Често идва
момент в живота, в който човек си задава вледеняващия въпрос: „Защо въобще съм
тук?“. Погледнете в огледалото: знаете ли, че точно в този момент, в който гледате
лицето си, клетките в тъканите му умират завинаги. Да, ние всички сме в състояние
на влудяващо бързо разлагане. Всички се движим по едно и също еднопосочно
платно. Ако действително сме тук само колкото да разрошим тревата… една
недоловима въздишка във вятъра, то какъв е смисълът?

Може би, казва Уудън, смисълът е просто в това да откриеш потенциала си и да не
спреш да го развиваш до последния момент – независимо дали си монтьор, зидар,
учен или лекар. Ако всеки следващ ден е твоят най-голям шедьовър, представете си
каква ще бъде изложбата в самия край. Не е случайно, че големият треньор наскоро
заяви с усмивка, че смъртта вече не е едно от нещата, от които се страхува. Уудън
никога не се възползва от славата си. Заплатата му беше 35 000 долара и за 28 години
нито веднъж не поиска повишение. Отказа се да тренира „Лейкърс“, отказа се от
огромните контракти, от примамливите предложения за консултантски позиции в
големи корпорации. Джон не стана милионер и казват, че от 20 години живеел в
малко апартаментче в Енсино. Стаята му е пълна догоре с любимите му книги.
Четенето, това изчезващо изкуство, бе жизненоважно за великия треньор и бе
дълбоко вплетено в неговата пирамида. В епохата, в която все повече хора изхвърлят
книги от дома си, Уудън бе стигнал до извода, че колкото повече книги има в
малката си стая, толкова по-голямо ще става жилището, което обитава на този свят.
Бившият играч на UCLA Анди Хил бе казал, че Уудън е сто пъти по-велик като
човек, отколкото като треньор. Нека спрем за миг и се опитаме да вникнем в тези
думи: най-великият треньор в историята е сто пъти по-велик като човек!
Колкото повече мисля върху голямото послание на стария магьосник,
толкова повече осъзнавам, че по всяка вероятност смисълът на живота е в това
да вложиш смисъл в живота си.

Днес милиони хора по целия свят използват „Пирамидата на успеха“. Нямат брой
тези, които са се изкачили на върха й, но най-голямата ѝ реклама е животът нанейния създател. Джон Уудън е преживял две световни войни, жестока бедност и
Великата депресия; оцелял е четири години сред куршумите в армията; станал е
първият човек, приет в Залата на славата и като играч, и като треньор; спечелил е
всичко, което е можел да спечели; променил е лицето на баскетбола; съсипал е всеки
рекорд; създал е великолепни играчи и още по-великолепни личности; написал е
книги и учебници; вдъхновил е милиони и, разбира се, е построил най-внушителната
пирамида. Тя е някъде там, леко различна за всекиго, в очакване да бъде открита ѝ
зависеща от нашите собствени принципи и намерения. Истината е, че Уудън е
нейният архитект, но строителят е всеки един от нас. Ще издигнеш ли и ти своята
пирамида на успеха някъде вътре в себе си? Дко успееш, знай, че в самото ѝ сърце, в
изящен саркофаг почива нейният митичен фараон. Да, така е — 2010 г. се оказа
последната в забележителния живот на великия Джон Уудън.

Но когато на 4 юни научих, че един от най-големите ми идоли е отпътувал, тъгата
ми намери начин да се усмихне през танцуващо перде от сълзи. Магьосника от
Уестууд бе роден през 1910 и почина през 2010 г. Напусна ни само седмици преди да
отбележи 100, създавайки своята странна последна метафора. Най-добрите знаят
точно кога да излязат от игрището. Трите цифри са без значение, когато си разбрал,
че вече си спечелил най-голямата игра. И публиката отново е смълчана, защото е
получила поредния урок по доблест и живот. За Магьосника от Уестууд смъртта бе
просто поредният съперник. Съперникът, скъпи мои египтолози, е напълно победен.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.