Жажда за път

Статия на Иво Иванов Канзас

Статуята на Свободата. Сиърс Тауър. Дисни Уърлд. Голдън Гейт Бридж.
Всяка година милиони хора от всяка точка на света се стичат с неподправен стаден
ентусиазъм към колосите на американската туристическа индустрия с надеждата да
изживеят някакъв незабравим момент и да го запечатат завинаги в мегапикселите на
японските си фотоапарати. Прелитат покорно от място на място, от едно лакирано
преживяване до друго, без да подозират, че всяка минута, прекарана в крадливата
прегръдка на организирания туризъм, е пладнешки грабеж. Вярно, няма нищо лошо в
това човек да се снима под кафеникавите хълмове на Холивуд или да прегърне
пъпчив тийнейджър, облечен в костюм на Мики Маус. Това също има своята, макар
и минимална, стойност, но поне за мен най-голямата, най-прелестна, вдъхновяваща
и запомняща се атракция на Америка е… пътят.

Докато дъвчат фъстъци с изтекъл срок на годност в търбусите на летящи
тенекиени консерви, туристите не си дават сметка, че истинското чудо на тази
страна са елегантните сребърни влакна, носещи се вълнообразно във всички посоки
на 10 000 метра под тях. Междущатската магистрална система разполага със 75 000
километра идеално поддържани пътища – гладки асфалтови реки, извиращи
отвсякъде и водещи към всичко. Америка има своите слабости, проблеми и
противоречия, но едва ли на нашето деликатно синьо кълбо има по-великолепномясто за любителя на пътуването с автомобил. Щатите са разнообразни, непредвидими и зашеметяващо красиви. Човек може да пътува дни и нощи в тази огромна, колоритна страна и да смени безброй изумителни пейзажи, без да има нужда да вади паспорта. Пустини, планини, джунгли и глетчери ще минат пред
очите ви и ще останат завинаги в съзнанието ви. Никога няма да ми омръзне да
кръстосвам шосетата на Америка, на които дължа толкова много от спомените си, от характера си и от хората, които познавам.

Пътят, този, за който говори Керуак, е далеч повече от начин да стигнеш от точка
А до точка Б. В него има древна универсална символика. Той е панорама на живота и
негов надежден носител. Пътят, безкраен и безутешно влюбен в хоризонта, е чувство
за абсолютна свобода, жажда за промяна и усещане за сладка неизвестност. Той
тръпне в очакване на моите четири колела и знае, че докато съм жив, няма да ме
чака дълго.

През годините съм кръстосвал Америка и нейната асфалтова кръвоносна система
нашир и надлъж, създавайки контрастни спомени, надхвърлящи възможностите на
дори най-наблъскания с мегапиксели фотоапарат. Колко пъти съм се спускал по I-55
право на юг към Мемфис по делтата на Мисисипи чак до Ню Орлиънс в търсене на
корените на любимата ми музика, която сякаш се носи във влажния тежък въздух,
увиснал над памуковите плантации. Спомням си как веднъж на I-20 попаднах в
периферията на урагана „Андрю“ и успях да оживея, въпреки че таратайката ми
имаше само една парцалива чистачка. Едва ли ще забравя и врящия пъкъл на
пустинята Мохаве, през която прелетях по I-40 с гръмотевичен рев върху разпадащо
се в движение 8-цилиндрово чудовище без гърне. Когато най-после паркирах с тътен
разярената трошка пред една бензиностанция в Галъп, Ню Мексико, шокираният
собственик изгледа звяра кола и ме попита: „Това к’во е бе, човек – прахосмукачката
на Зевс?“.

Една от любимите ми магистрали е I-70, особено на запад, където шосето се
изкачва под невъзможен ъгъл сред изумителните Скалисти планини и преминава
през тунела Айзенхауер на височина, с половин километър по-голяма от връх
Мусала. US-89 ще ви заведе в Южна Юта, където ще видите неописуеми каньони и
каменни пейзажи, от които ще ви се завие свят, а по US-160 ще стигнете в
Монументалната долина, чиято красота е смазваща. Тук преди години старият ми
шевролет бе засипан от пясъчна буря, след което пичът небрежно изхрачи пясъка и
продължи необезпокояван напред. Впоследствие се изгубих в т.нар. Боядисана
пустиня в най-големия индиански резерват Навахо и се наложи да преспя на походно
легло в гимназията на градче с култовото име Туба Сити.

Ако поемете по легендарния Руут 66, ще можете да стигнете от Чикаго чак до Тихияокеан, а по пътя без съхмнение ще откриете много
самобитни места и ще се сблъскате с екстравагантни личности. Най-красивото и
трудно описуемо шосе в Америка е „Пасифик Коуст Хайуей“, за което ще трябва
отделна статия.

Пътищата са набраздили годините ми с толкова разнопосочни и незабравими
мигове, че сигурно биха напълнили цяла енциклопедия. Ненаписана, но запомнена
енциклопедия за пътя. Такава книга си заслужава да бъде създадена и недовършена в
съзнанието на всеки човек. Послушайте ме – ако някой ден прелетите през голямата
локва и дойдете в Америка, скъсайте билета за самолета. Не си губете времето в
униформено уеднаквените летища, където тълпата марширува покорно в колона по
един към ръкавите и сякаш бива поглъщана от хоботите на огромни метални
мравояди. Вземете кола под наем, хвърлете сака в багажника и смъкнете прозорците.
Сраснете се с машината, усетете тягата в двигателя и напълнете душата си с
любопитство и конски сили. Пътят иска да го изживеете и тръпне в очакване точно
на вашите четири гуми. Магистралите се пресичат със спомените и създават
кръстовищата на живота. По дяволите Статуята на Свободата и Голдън Гейт Бридж!
Едното е на Източния, другото – на Западния бряг, но всички знаем, че това, което
има истинска стойност, лежи между тях!

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.