Грешки на растежа

Статия на Иво Иванов Канзас

Има малък шанс да стана милионер благодарение на Бари. Това само
по себе си е странно, защото дори и да се случи, не би променило мнението ми за
него. Не се сещам за друг човек, към когото да изпитвам такава искрена неприязън.
Иска ми се да кажа нещо хубаво за него, но не мога. Сравнен с Бари, Христо
Стоичков е ангел небесен, търкалящ се палаво в пухкаво облаче. Сравнен с Бари,
Коби Брайънт е апостол на колективното начало. А Марко Матераци? Ако го
сложите до Бари, ще ви се стори по-чист от трепкаща сълза в окото на Майка Тереза.
Но да започнем от косата.

На около 35 години великият американски спортист Бари Бондс оплешивя почти
напълно и започна да бръсне до кожа малкото останала му коса. Въпреки това
отборът „Сан Франциско Джайънтс“ се видя принуден да му поръча по-голям шлем.
Малко по-късно се наложи да му се вземат и по-големи обувки. Работата е там, че
съвсем неочаквано главата и краката на Бари бяха започнали да растат!
Не знам вие как гледате на нещата, но ако на този етап на мен започнат да ми
растат краката и главата, бих изпаднал в напълно оправдана паника. Всеки нормален
човек расте до една определена възраст, след което насочва вниманието си към
други, по-важни неща. Но не и бейзболистът Бари Бондс. Той, виждате ли, имаше
друга концепция по въпроса и продължи да трупа костна и мускулна маса до такава
степен, че стана неузнаваем. От слабичък, гъвкав и дори крехък играч Бари се
трансформира в мускулест мастодонт със стъпала плавници, невидим врат и тиква
като средиземноморска шамандура.

„Сан Франциско Джайънтс“ и лекарите на отбора предпочетоха да си затворят очите
поради простата причина, че на възраст, в която елитните спортисти се пенсионират
и сядат на масата за покер, техният Бари започна да играе като звяр и да мачкарекорд след рекорд.

За никого не е тайна, че рязката трансформация бе свързана с употребата на
масивни количества анаболни стероиди и соматотропен хормон. В момента Бари е
на 43 години и не само продължава да играе, но е напът да влезе в историята,
счупвайки един от най-старите спортни рекорди на Америка.

Днес очите на цялата страна са насочени към него. Всички говорят за Бондс и
гадаят кога ли ще падне митичният рекорд за хоумрън наХанк Арън, поставен преди
повече от 30 години. Рекордът е 755 хоумръна, а на Бари са му нужни само още пет.
В такива моменти публиката усеща значимостта на ситуацията и иска да стане част
от нея. Феновете застават зад играча, опитват се да го окуражат, да му помогнат да
влезе в историята в тяхно присъствие. Колкото и да е странно обаче, тук
преобладават хората, които искат да видят как Бондс се проваля, как не успява да
уцели топката и рекордът му се изплъзва мач след мач. Милиони стискат палци
срещу него и отправят молби към боговете на спорта да съхранят рекорда на Арън.
Но защо омразата към този човек е толкова силна? Защо изглежда толкова
самотен и посърнал наедрелият силует на бейзболиста в този исторически момент?
Естествено, всички знаят, че постижението му ще бъде завинаги изцапано от
документираната употреба на допинг, но не това е основната причина. Основното е,
че в продължение на много години Бондс положи неимоверни усилия да се утвърди
като един от най-разглезените, арогантни, конфликтни и безочливи спортисти.
Често го наричат човек без съвест, простак и мегаломан. Извън игрището Бари не
общува със съотборниците си. Когато всички пътуват в автобуса, той се качва на
отделна кола. Когато отборът си прави обща снимка веднъж в годината, Бондс
неизменно отсъства. Когато играчите загряват преди мач, „звездата“ си води
собствен човек, който да го загрява на закрито отделно от тима. Когато всички се
хранят заедно, Бари си вика личен готвач. Когато след мач в съблекалнята всички си
говорят, майтапят се, играят карти или, с други Думи, се държат като едно цяло, той
седи сам в най-далечния ъгъл. Бондс не желае да му се говори и изисква в
съблекалнята да му се предоставят три шкафчета, специално кресло за масаж и
огромен телевизор, който да може да бъде виждан само от него.

Бари е тежкар. Дрехите му струват колкото коли, колите – колкото къщи, а къщите
- колкото замъци. На ухото му винаги виси мегакаратов
златен кръст, обсипан с диаманти. Накитът е правен по поръчка от един от най-
великите бижутери в Щатите. Бари обича до полуда единствено Бари, глези го и се
грижи всеотдайно за него. Останалият свят е само досадна пречка за тази горещо
споделена любов Бари е и мошеник, преследван от федералните власти за участието
си в допинг аферата БАЛКО, за лъжи под клетва пред върховна щат. ска комисия и заукриване на данъци. Преди няколко години Бондс призна, че е вземал същите
стероиди, които изхвърлиха Тим Монт- гомъри и Джъстин Гатлин от леката
атлетика. Ръждясалата теория на Бари е, че е бил излъган и не е знаел, че употребява
допинг. Игровото му наследство определено е под въпрос, а рекордите му нищо
чудно някой ден да бъдат заличени.

Въпреки това все още има деца и фенове, които го боготворят и се възхищават на
изключителния му талант. Понякога тези заблудени запалянковци наивно се
приближават до „звездата“ с молба за автограф. Голяма грешка! Бондс не само че не
дава автографи без пари, но често обсипва горките фенове с псувни и обиди. Това е
човекът, който напсува по най-нецензурен начин 9-годишно момче, осмелило се да
поиска подписа му. Легендарен е и случаят, в който негов съотборник поискал
автограф за детето си и Бари се престорил, че не го вижда.

Бондс не е типичният чернокож спортист със стандартната съдба на човек, оцелял
сред куршумите на гетото и изплувал от него заради таланта си. Напротив – той не е
живял и един ден на този свят, без да бъде милионер.

Роден е в семейството на Боби Бондс, който също бил професионална бейзболна
звезда и който явно не е успял да научи сина си на нищо. Бари е израснал в един от
най-тежкарските квартали на Сан Франциско, свиквайки още от малък всеки негов
каприз да бъде задоволяван и абсолютно всичко да му бъде поднасяно на тепсия.
Показателно е отношението му към най-ниско платените работници в обществото,
на които Бондс гледа с нескрито презрение. В съблекалните има специален чувал, в
който играчите хвърлят мръсните униформи, за да бъдат изпрани по-късно. Бари
нарочно сваля мръсните си чорапи и не ги слага в чувала, а ги мята на земята пред
себе си и чака човекът, отговарящ за прането, да ги вдигне. После прави същото с
бельото си…

Преди десетина години Бондс играеше в Питсбърг, където двама бедни, но
обичани от всички в отбора хорица се грижеха за тревата на стадиона. За нещастие
те загинаха в катастрофа, оставяйки след себе си многодетни бедстващи семейства.
Фотографът на отбора Пийт Диян реши да помоли играчите да сложат автографи
върху някои топки, бухалки и т.н. и после тези предмети да бъдат продадени в полза
на пострадалите семейства. Всички се съгласили, с изключение на Бондс, който не
само отказал, но посипал добрия фотограф с ругатни. Ето какъв е краткият
коментар на Диян по случая: „Честно казано, това което искам от Бари Бондс, е да
умре!“.

Ала дори тази нечувана простащина бледнее пред ситуацията със съотборника на
Бари Брайън Фишер. Когато малкият син на Фишер починал вследствие на кистозна
фиброза, сякаш целият му свят се сгромолясал и той се опитал да открие някакъвсмисъл за живот и бягство от трагедията в идеята да създаде фондация за борба с
болестта. Всички състезатели се подписали върху бейзболни топки, за да наберат
средства за фондацията от продажбата им. Познайте кой отказал?! И познайте какво
казал на този, който събирал подписите?! „Ходи да се… И кажи и на Брайън да се…!“

Много неща могат да бъдат простени на една самозабравила се примадона, но не
и това. Трябва да си безчувствен изрод, за да хвърлиш такива думи върху един сломен
баща. Какво ли не бих дал, за да съм велик спортист, да съм в позицията на Бондс, да
имам слава и влияние, за да мога да ги инвестирам в нещо стойностно. Има и такива
звезди, слава Богу. Хора като Ланс Армстронг и Андре Агаси. Да можеш с един
подпис да помогнеш на човек, попаднал в самото сърце на най-големия кошмар, е
просто безценно и аз бих се подписвал ден и нощ за съкрушения Брайън Фишер.

Въпреки огромните си мускули Бондс е дребен човек. Просто малък мъж с голяма
глава. Дори самият той не подозира, че всичките му рекорди не струват колкото
един подпис и че дори и най-скъпият златен кръст няма да го направи християнин.
За мен Бари е класически злодей, човек без съвест, без посока и морален компас.
Дълго търсих в себе си, но така и не намерих добра дума за него. Но на как- во
Дължим непълноценни личности като Бондс и защо напоследък се появяват толкова
често около нас? Според мен по принцип е много по трудно да станеш добър човек,
ако си се родил милионер. Трябва далеч по-голямо усилие, страхотни родители и
идеална среда. Обичаме да казваме, че бедните, които забогатяват, често забравят
откъде са дошли. Но по-лошото е, че богатите, от друга страна, като че ли ни кога не
забравят те откъде са дошли. Може би затова понякога се появяват елементи като
Бари. А може би той е просто патологичен случай. Някакъв егоист мутация.

И ето че точно това е човекът, който има вероятност да ме направи милионер.
Работата е там, че хоумрън означава топката да бъде ударена над оградата, извън
игрището, в публиката. Топката, с която бъде счупен 30-годишният рекорд на Ханк
Арън, ще бъде смятана за историческа и цената ѝ ще бъде минимум 1 милион
долара. Щастливият фен, който я хване, ще забогатее на момента. След пет дни
отивам в Милуоки, където ще гледам мача на „Сан Франциско“ срещу местните
„Бруърс“. Има вероятност Бондс да счупи рекорда точно в този мач. Шансът е малък,
но все пак е несравнимо по-голям, отколкото да уцеля шестица от тотото.
Представете си, че в петия ининг, да кажем, Бондс замахне с цялата си маса и
намери топката право в средата, изпращайки я високо над оградата и директно към
моята седалка. Хоумрън №756! В ръката ми ще бъде една малка бейзболна топка, от
която са готови да се изсипят поне 1 милион долара!

Много неща бих могъл да направя с 1 милион. Бих могъл да изплатя и стегнакъщата, да осигуря образованието на децата, да пътувам по целия свят и какво ли
още не. Но, естествено, никога не бих направил нещо такова. Не и с тези пари.
Всъщност има голяма вероятност да стисна топката в силната си дясна ръка, да
изнеса цялото си тяло назад, да замахна с всичка сила и да я хвърля обратно на
игрището, по възможност право в огромната глава на Бондс. Но и това няма да го
бъде. Не, Бари! Ако топката попадне в ръцете ми, искам да те уверя, че моментално
ще я продам, ще си измия ръцете с белина и след това, за твоя огромна радост, ще
даря всеки цент точно там, където му е мястото – във фондацията за борба с
кистозната фиброза.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.