Арахнофобия

Статия на Иво Иванов Канзас

„Ало, извинявайте, но явно съм набрала грешен номер.“ В една
хубава пролетна вечер преди пет години петнайсет жени се обадиха едновременно и
с един и същ объркан глас на един от най- великите баскетболисти в света Дирк
Новицки. Всички тези момичета заявиха, че търсят брат си и че са набрали номера
по погрешка. Ще се върна към този логически парадокс малко по-късно. Сега обаче
ще насоча вниманието ви към нещо друго, тъй като въпросното обаждане стана
повод да се срещна с една на пръв поглед предсказуема и скучна личност, от която
не очаквах да бъда изненадан. Но още при втората ни среща бях напълно опроверган:
„Прелестна е, нали? Виж, виж само колко е изящна!“ Иначе уравновесеният до
втръсване професор Де Бор е видимо развълнуван. В очите му проблясва маниакална
енергия и си давам сметка, че спонтанната му трансформация ме е заварила
неподготвен. Дори монотонният ритъм на гласа му е напълно разрушен от внезапно
нахлулия в него малчугански ентусиазъм. „Обърни внимание как елегантно се движи
и колко бляскаво е тялото й. Ей на това му казвам аз най- прекрасната брюнетка в
природата!“ Съгласявам се от учтивост, но върху кимащата ми с колебливо
разбиране глава е закачена неразби- раща физиономия и професорът усеща
недоумението ми. „Виж сега, красотата е относителна – продължава Де Бор с лека
усмивка. – В теб Черната вдовица навярно буди отвращение, дори страх, но има и
хора като мен, които виждат в нея шедьовър на майката природа. Въпрос на вкус и
интереси.“

Герит де Бор е професор по ентомология в Канзаския университет и се съгласи да
ми помогне за написването на тази статия. Специалността му са пеперудите Монарх,
но повече от явно е, че има слабост и към паяците.

Съществото, в което се вглеждаме през голяма лупа, е прословутата и опасна
Черна вдовица – паяк със зловеща репутация и бляскаво черно тяло. „Само женските
хапят и само те имат отрова – продължава неподправено щастливият професор – ще
ги познаеш по червения белег на гърба: има формата на пясъчен часовник. Помни
видиш ли пясъчен часовник – бягай надалече! Отровата на Черната вдовица е 15 пъти
по-силна от тази на гърмящата змия. Знаеш ли как се храни? Ей това ще те разбие: тя
храносмила плячката извън тялото си! Червата ѝ са много тънки и няма как да я
погълне. Затова тази сладурана инжектира жертвата си с разграждащи ензими, които
втечняват вътрешностите й. После буквално всмуква разложените тъкани като със
сламка. Страхотно, нали? Сигурно няма нужда да ти обяснявам защо я наричат
Черната вдовица. След като повече не ѝ трябва, тя убива мъжкия си партньор и го
канибализира. След оплождането той ѝ е необходим… но само за калории! Защо се
възхищавам на Черната вдовица ли? Ами тя е перфектна в толкова много отношения.
Не знам дали има по-ефикасен хищник в природата. И е толкова самостоятелна -никакви партньори. Никакви колонии. Никакви компромиси. А какво ще кажеш за
ловната ѝ стратегия? А коварността? А търпението? Паяжинната ѝ жлеза
произвежда една от най-здравите коприни в природата. Хване ли се нещо в нея -
край! Знаеш ли, че не ѝ трябват очи – усеща уловената си плячка по вибрациите на
паяжината… Всеки неин ход, всяко действие е мотивирано от една-едничка
примитивна цел. Но недей да я виниш. Такава е натурата ѝ – паякът си е паяк. Няма
нищо друго като Черната вдовица. Като започнеш от екзоскелета и хидравличните
крайници, минеш през отровата, храносмилането и стигнеш до паяжината – тя е като
екзотичен пришълец от друга планета – напълно раз- лична от нас, хората. Затова
сигурно завинаги ще остане толкова неразбрана.“

Но професорът е арахнопристрастен и не си дава сметка, че дори този перфектен
злосторник не е последната брънка в йерархичната верига на месоядците — дори
той има своите безмилостни врагове. Нека ви запозная с един от тях: казва се Холгер
Гешвинднер – уни- кална личност и германец до мозъка на костите, с един от онези
глет- черносини, пронизващи тевтонски погледи, които сякаш надничат, без да
питат, директно в душата ти – чак там, в онова заключено килерче, където човек крие
тайните си.

Холгер една от най-нестандартните личности в света на баскетбо- Бившия
капитан на германския национален отбор и безмилостен стрелец е играл в
професионални лиги до 50-годишна възраст. Той също е физик, математик,
клиничен познавач на човешката психика н един от най-странните треньори в
съвременния спорт. Навремето специалистите го наричаха луд и смятаха методите
му за напълно откачени. Но след като светкавично изгради цяла армия неописуеми
стрелци и вкара петима свои играчи от малкия град Вюрцбург в националния отбор
на Германия, целият свят започна да изучава системата му. Днес Холгер е смятан за
един най-добрите експерти в стрелбата от разстояние.

Преди около 15 години създаде поредица от математически формули, чрез които
изчисли оптималната траектория на стрелба. „Формулите ми са базирани на
интегрални и диференциални изчисления и зависят от променливи като височината
на играча, дължината на крайниците, разстоянието от коша и ъгъла на изстрелване.
Оптималната парабола се колебае около 60 градуса“, твърди Гешвинднер. Ако го
попитате какво трябва да правите, за да стреляте по-добре от тройката, ще ви каже
да правите лицеви опори на върха на пръстите си! Бицепсите не го интересуват
толкова, колкото особената стрелкова сила, съхраняваща се в специфичните мускули
около пръстите, китката и в предмишницата.

Ако отидете на един от световноизвестните му лагери, ще останете шокирани.
Освен стандартните упражнения за стрелба германецът кара играчите да участват в
занимания като анализ на оперна музика, фехтовка, литературни дискусии, балет,
солфеж, шахмат и джаз. Според Холгер усетът за ритъм и хармония имат огромнозначение в баскетбола. Техниката на стрелба е важна, но вътрешното равновесие е
това, което дели добрите стрелци от гениалните.

Най-големият шедьовър в кариерата на ексцентричния треньор е именно великият
Дирк Новицки – единственият европеец, печелил наградата МВП за най-добър играч
в НБА. Дирк е много, много особен играч. Колкото и да се ровя из катакомбените
галерии, в коитосъм подредил баскетболните си спомени, не мога да намеря нито
един играч, с когото да го сравня. В историята на НБА няма човек неговия ръст (213
см), който да стреля по толкова унищожителен начин, и зад тази свръхестествена
ефикасност без съмнение се крие геният на неговия странен треньор. Холгер е взел
Новицки под крилото си още когато Дирк е бил на 13 и от този момент нататък се е превърнал в нещо повече от треньор – родителска фигура, житейски наставник и ментор. На практика
Новицки не взима важно решение в живота си, без преди това да се допита до
Гешвинднер.

Това е от огромна полза за Дирк, който въпреки унищожителните си баскетболни
инстинкти и широка росинантска усмивка е крайно притеснителен извън игрището и
избягва по всякакъв начин стандартните ексцесии, характерни за младите
милионери в лигата. Подобно на съгражданите си от провинциалния Вюрцбург
германецът е тих, скромен, целенасочен и праволинеен. От залата – вкъщи, от вкъщи
- в залата. Не пие, не пуши, не ходи по клубове, дори не яде червено месо. Няма
скандали, няма жълта преса, няма нищо. Всичко, което прави, е подчинено на
баскетбола.

Новицки е болезнено срамежлив, крайно чувствителен и много предпазлив,
особено когато стане дума за жени. Дирк знае идеално, че около хора като него
вилнеят алчни златотърсачки, и в продължение на години пазеше ревниво сърцето
си. Защо ли тогава върна обаждането на мистериозната непозната? Безименният глас
му каза, че е заинтригуван от интересния му акцент. Ако някой път е самотен и иска
просто да говори с някого, нека ѝ се обади… Не за друго, а просто ей така – за
компания. Дирк бе в тежка емоционална криза след кошмарната загуба във финалите
през 2006. Всички го обвиняваха, всички пръсти сочеха към него. Трябваше му
бягство. Трябваше му катарзис. И комуникация с човек, който дори не е чувал за
него. Като например жената, която му се обади по погрешка, хареса гласа му и му
призна с трогателно неудобство, че няма представа от спорт и никога не е чувала
името Новицки. Каква освежаваща, рядка наивност!

И ето че се завързва колебливо, предпазливо приятелство. Жената се казва
Кристъл Тейлър. В продължение на много месеци двамата просто комуникират по
телефона, с имейли и есемеси. Дирк и Кристъл намират милион общи неща помежду
си и постепенно барикадите около сърцето на стеснителния германец започват да се
разпадат. Имейл по имейл, разговор по разговор, есемес по есемес, нишка по
нишка… паяжината започва да добива очертанията си, оставайки невидима за
жертвата. Новицки е толкова предпазлив, че отнема цели три години, докато двамата
си удрят първа среща! Три години!

Но оттам нататък всичко се развива мълниеносно и малко по-късно Кристъл се
нанася в свръхлуксозния му лом в Далас. По всичко личи, че след толкова години
Дирк най-после е намерил духовния си спътник, мечтаната и търсена голяма любов.
Гой е въплъщение на щастието и ето че идва моментът, в който легендарниятгерманец пада на колене, слага годежен пръстен за четвърт милион долара на ръката
на Кристъл и иска ръката й. Тя е разтърсена, очите ѝ са пълни със сълзи – дали
защото е трогната, или защото най-после усеща вибрации в мрежата? Решено е:
сватбата предстои след броени месеци. Но Кристъл не знае това, което вие вече
знаете че в живота на Дирк нищо важно не се случва без допитване до хер Холгер
Гешвинднер. А той, както вече споменахме, е стар ловец на паяци. Холгер идва
мълниеносно от Германия, за да се срещне с мла- доженката, и инстинктите му
веднага надават пронизителен писък. Той наема частен детектив, за да научи какво
точно се крие зад екз- оскелета на госпожица Тейлър. Резултатът надминава дори
неговите скептични очаквания: оказва се, че Кристъл Тейлър на практика не
съществува! Жената, която обитава тялото й, както и дома и живота на най-великия
европейски баскетболист, е бивша стриптийзьорка, търсена от ФБР за поредица от
измами, кражби и престъпления в няколко щата. Жена, която използва 15 различни
самоличности! Между многото ѝ имена са Криси Нобелс, Тереза Тейлър, Шана
Манчи- ни, Криста Сантияго, Дебра Джонсън и т.н. Три от тези фалшиви жени имат
три истински деца от трима различни бащи.

Любим похват на Кристъл е да изпразни сметката на поредния си съпруг и да
изчезне, подслонена от следващата си самоличност. Един от бившите ѝ мъже се
събудил една сутрин с 330 000 долара по-малко и се наложило да обяви банкрут.
През май 2009-а по сигнал на Холгер ФБР обкръжава дома на Новицки, докато той е
на мач. Кристъл прави опит да се измъкне през прозореца, но е заловена и вкарана в
ареста в Далас по осем отделни криминални обвинения. Когато вижда снимката ѝ по
телевизията, бившата футболна звезда Тони Бенкс възкликва: „А! Ами че това е
Тереза – бившето ми гадже. Явно съм скъсал с нея тъкмо преди да ми одере кожата!“.
Крайно чувствителният Дирк е съсипан. Сърцето му — втечнено и изсмукано.

Психиката му е смазана. Смазан е и отборът му ..Далас“. Както казва старият немски
треньор, вътрешното равновесие и хармония са важни за стрелеца. Има контузии,
които поразяват тялото но за емоционално уязвими хора като Дирк далеч по-опасни са контузиите на душата. Ако пренавием лентата и се върнем към плейофите от 2009-а, ще
забележите, че нещо не е наред с Новицки. Малки, незабележими отклонения, но в
НБА често точно тези са нещата, които са достатъчни, за да решат изхода от мача и
да наклонят везните в една или в друга посока. „Далас“ бяха елиминирани с лекота
от „Денвър“, докато скандалът с Кристъл бушуваше из медиите.

Смея да твърдя, че Дирк все още не се е възстановил напълно от този кошмар.
Може би никога няма да успее да го направи. Помня наранената тъга в очите му и
как отговори, когато го попитаха какво му е харесало в Тейлър, при условие че е по-възрастна от него и че на полицейската снимка изглеждаше ужасно. „Вижте, всеки
човек си има вкус. Някои хора обичат италианска храна, други не. Аз не съм по
купоните. Винаги съм искал нормално семейство и деца, но вече ще бъде много,
много трудно някой да спечели сърцето ми.“

Кристъл бе готвила всеки свой ход, всяко действие много внимателно и
търпеливо, изучавайки до най-малкия детайл психиката на жертвата си и набирайки
„грешния“ номер в точно необходимия момент, за да улови в мрежата си една
уязвима душа. Тя изплете последната нишка от затвора, обявявайки, че е бременна от
Дирк. Той бе в шок, но след няколко теста за бременност се оказа, че и това е било
една финална, отчаяна лъжа. Лесно е да обвиняваме Кристъл, но може би тя просто е
следвала натурата си. Какво очаквахте? Паякът си е паяк. За него всичко е толкова
простичко – вселената е сведена до две стари колкото света неща: хищник и плячка.
И той прави това, което диктува древният първичен инстинкт на осмокраките. За
Черната вдовица сърцето е ценен източник на калории, така че тя следва съвестно
наставленията на природата си, плете лепкавата си коприна, чака търпеливо
следващата жертва и смуче втечнените ѝ тъкани, докато от нея не остане нищо. В
живота черните вдовици не са само жени. Всеки може да бъде носител на отровата и
тъжната истина е, че докато има мухи, ще има и паяци.

Дирк Новицки не е говорил с бившата си годеница от момента на нейния арест и
се надява никога повече да не я види. Дори не иска да си върне пръстена за четвърт
милион долара, който тя е запазила в банков сейф.

Днес Кристъл Тейлър излежава присъдата си в мрачен затвор
в щата Мисури. Ако можехме да се пренесем при нея точно сега, щяхме да я открием да се взира в
нищото, заключена в тясна килия, в самотната компания на своите петнадесет
самоличност Тук времето е най-големият враг и всеки монотонен ден сякаш е
мъчително заседнал в тясното гърло на пясъчен часовник, наречен присъда. По него
ще я познаете…

Попитайте я дали изпитва угризения, и тя сигурно ще ви погледне с недоумение и
ще отговори така, както отговори наскоро на списание „Шпигел“: „Какви угризения?
Аз съм абсолютно невинна – нищо нередно не съм направила“.
И в този момент в съзнанието ви без съмнение ще прокънтят думите на
професора, така както биха прокънтели, ако ги беше изрекъл в студените коридори
на далечния затвор: „Няма нищо друго като Черната вдовица… Тя е като екзотичен
пришълец от друга планета – напълно различна от нас, хората. Затова сигурно
завинаги ще остане толкова неразбрана.“

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.