Назад към началото

Статия на Иво Иванов Канзас

Един от моите любими автори Джордж Карлин смята, че
създавайки живота, Бог или е направил кардинална грешка, или ни е наказал
целенасочено. Според Карлин цикълът на живота би трябвало да се развива точно в
обратна посока: от смъртта към раждането. Наистина, колко по-добре би било да
започнем пътя си със смъртта, за да ни се махне веднъж завинаги от главата и да не
мислим повече за нея. После постепенно да започнем да се възстановяваме от това
травматично преживяване, да оздравяваме и с всяка изминала година да ставаме по-
млади и по-силни. Първите години ше разпускаме в очакване на пенсионирането,
което ще сложи начало на професионалната ни кариера. Остеоартритът ще изчезне
постепенно, миокардът ще блъска в гърдите все по-ентусиазирано, а потъмняващите
ни коси ще се сгъстяват с всеки изминал ден. Няма да имаме търпение да видим как
един по един любимите ни хора също ще умрат и ще станат част от живота ни. В
работата и в ежедневието ще ставаме все по-активни, докато костите ни трупат
калций, а мускулите ни се съкращават все по-бързо. През трийсетте ще усетим
прилив на сили и ще се подготвяме за предстоящите години на купони, диви
авантюри и цъфтящо здраве. Всяка сутрин ще виждаме все по-малко бръчки в
огледалото и ще ходим на зъболекар, за да ни махат пломбите. Най-добрите
спортисти ще почват кариерата си на около 40. Подобно на някои наши политици
един ден ще получим дипломите си и чак тогава ще започнем да учим.

Метаболизмът ни ще се ускори, в един момент ще престанем да се бръснем, а в деня,
в който изгубим девствеността си, вече ще сме натрупали огромен сексуален опит.
Постепенно ще ставаме все по-безотговорни, наивни и безгрижни, влагайки
последните си години в игри и весели бели, докато зъбите ни растат навътре и
дрехите ни стават все по-големи.

Последните девет месеца ще прекараме в блажена безтегловност и накрая целият ни
живот ще завърши с оргазъм.

Така виждам аз цикъла на Карлин, но причината да се сетя за него е тъжна. Това
лято в София се запознах с двама тийнейджъри Жоро и Антонина, които успях да
въвлека в разговор, след като ми се примолиха за пари на улицата. Вените им бяха
подути и надупчени, а хлътналият им безизразен поглед бе пълен с хероин. За
съжаление вече познавам добре студеното стъкло в този поглед. Слава Богу, не от
огледалото, а от очите на тези мои приятели, които са загубили бъдещето си вотровната прегръдка на дрогата.

Искам да предупредя читателите, че историята, която ще разкажа, ще бъде трудна
за асимилация, защото единственият начин, по който можех да я напиша, беше
наобратно. Подобно на цикъла на Карлин тази статия започва от последното
изречение и върви назад към началото. Направих го не за да оригиналнича, а защото
някои грешки в този живот са толкова необратими и жестоки в крайността си, че ни
се иска да ни бъде даден втори шанс. Направих го най-вече за хилядите Жоровци и
Антонини, защото те са млади и за тях все още не е късно. Защото ми се иска да
вярвам, че ако можеха да тръгнат в обратна посока, да си спомнят това, което още не
са изживели, и да пропълзят из кошмара на отровеното си от наркотика бъдеще, те
биха направили всичко възможно да счупят стъклото в погледа си, да намерят пътя в
мъглата и да дадат нова посока на съдбата си.

Мрак избухнал навсякъде около Пол „Квадзила“ Демайо и на 2 юни 2005-а, едва
37-годишен, той затворил очите си завинаги. Пол навярно е намерил някое
невъзпалено място по вените си, иглата е проникнала и коварната отрова се е стекла
за последен път в тялото на един от най-силните мъже на планетата. Никой не е
присъствал на сцената, но Демайо сигурно е стегнал със зъби турникета, разгорил е
праха във вода, нагрял е лъжицата и е изтеглил течността в спринцовката. Пол купил
фаталната доза и бързо се прибрал в дома си . Бившият шампион бил толкова
пристрастен, че накрая продавал трофеите и медалите си на улицата, за да се сдобие
с необходимите ^ Долара за доза. Загубил работата си във фитнес клуб, доверието на
приятелите си и всичките си спестявания. Падението било стремително и
необратимо. Познатият планински масив се превърнал в осеян с кафеникави кратери
лунен пейзаж. Мускулите му започналида омекват, а изпъкналите вени били обезобразени от иглата. Хероинът минал през могъщия културист като булдозер и смлял всичко по пътя си. Пол беше градил успехите и тялото си с години, влакно по влакно, но под въздействието на дрогата
всичко се разнищи със скоростта на джинси „Левис“, купени в Истанбул.
Демайо е просто една от многото жертви на бездушния сериен убиец, който се е
развилнял и в България през последните години. Знаете ли кой отне песента от
устата на Джанис Джоплин? Защо замлъкна китарата на Джими Хендрикс? Кой
точно дръпна спусъка на пистолета, който уби Кърт Кобейн? Защо експлодира
сърцето на Джим Морисън? Кой успя да заглуши неотразимия саксофон на Чарли
Паркър? Отговорът е: хероинът. Той е особено безпощаден към хората на изкуството,
които често търсят нова храна за музата си в обятията на дрогата. Но дори когато
вдъхновението пристигне, единственият печеливш в тази фаустовска сделка се
оказва продавачът.

Самият ритуал на поемане на хероина е привлекателен за младежите. В очите на
един тийнейджър стягането на турникета, намирането на вената, смесването на
праха с вода и нагряването на сместа в лъжица, за да се катализира разтварянето, са
някаква тайнствена алхимия, която дава усещане за компетентност и контрол.
Младите винаги са били лесна плячка за пласьорите, тъй като хероинът е най-
примамлив за хората с висока чувствителност и лесно уязвима емоционалност. За
съжаление, безчувственият наркобизнес винаги е подхождал с опростена,
едноклетъчна ефикасност към най- примамливия и податлив клиент — детето.
Всяко звено в разпространението на дрогата е съставено от безскрупулни, лишени от
всякаква нравственост елементи, но може би най-отвратителните и слузести
мекотели в тази порочна верига са микродилърите, които висят като паяци около
училищата с надеждата да се вкопчат в най-крехките жертви. Родители, стойте близо
до децата си, ако не искате да ги загубите, и следете за следните симптоми:
кафеникави петна и кръвоизливи около вените; неколкочасова летаргия и тотална
умора; стеснени зеници с размерите на върха на карфица; внезапна загуба на тегло;
многобройни инфекции, пневмонии и болки в ставите. Голяма част от хероина,
проникващ в България, вероятно идва от Афганистан, който е най-големият
производител в света. Напоследък производството и трафикът на хероин влязоха в
нови канали благодарение на засяването на огромни макови плантации в Колумбия и
Мексико.

Почивай в мир, Майк. Той работеше за „Майкрософт“ в Сиатъл, къде то правеше
луди пари, и го чакаше страхотно бъдеще. „Хероиновото преживяване е нещо
невероятно – опита се да ми обясни моят стар приятел Майк. – Хем красиво, хем
страшно: като хиляди малки експлозии от мрак!“

Диацетилморфинът преодолява кръвно-мозъчната бариера за светкавичните 7
секунди и предизвиква заветното усещане, към което се стремят наркоманите: таканареченото втурване, или пътуване. Популярността на хероина се дължи на неговото
мълниеносно действие. Мръсните спринцовки често водят до болести като СПИН и
хепатит. Тази дрога потиска дихателната дейност, на което се дължи високата
смъртност. Чувал съм за хора в напреднал стадий, които буквално храчат зъбите си
при по-силна кихавица вследствие на зловещите рани, развиващи се по вътрешността
на устата и венците. Поради засиления метаболизъм, потиснат апетит и понижени
чернодробни функции пристрастените към „боклука“ обикновено са много слаби, с
изпити лица и хлътнал поглед. Хероинът срива имунната система, унищожава
сърдечните клапи, превръща черния дроб в кървава каша и блокира бъбречната
дейност. Виждал съм здрави хора, които се превръщат в хуманоидни развалини за
броени седмици. Пристрастяването е мълниеносно. Химическото наименование на
хероина е диацетилморфин, но в уличния жаргон има редица прякори, между които
дяволска прах, смек, дизел, ейч и най-популярния – джънк (боклук). В последните
години този безпощаден наркотик се е превърнал в един от най-безскрупулните
убийци на млади хора в Америка.

Демайо се сблъскал и със семейни проблеми и навярно точно по това време
решил да потърси решение за всичко на най-неподходящото място: в
хиподермичната спринцовка с хероин. След като печели шампионата на Америка,
Пол се представя посредствено на Мистър Олимпия и на състезания в Англия,
Испания и Германия. Той не понася да губи и след всяко поражение се чувства
напълно смазан и обезверен.

Никой не знае точно кога Пол посяга към спринцовката, но хората, които го
познават, предполагат, че запознанството му с дрогата се Чължи на извънредната му
чувствителност. Успехите на „Квадзила“ започват да се трупат и той побеждава
звезди като Кевин Леврон, Флекс Уилър и дори Рони Коулман. Особено внушителни са гигантските му квадрицепси (бедрени мускули), на които дължи прякора си „Квадзила“ (от Годзила)
и които наподобяват международен симпозиум на мускулните влакна.
Постепенно Пол превръща тялото си във всяващ страхопочитание мускулно-
планински масив, предизвикващ изумлението дори на най- големите легенди.
Масачузетс бързо му отеснява и малко след като спечелва титлата на страната за
младежи през 1991-ва, Демайо се премества в Меката, както културистите тук
наричат Венис Бийч, Калифорния. Бързо влиза в свръхтежка категория и
благодарение на маниакалната си всеотдайност в тренировките и пословичната
дисциплина се превръща в една от култовите фигури на световния бо- дибилдинг.
Дали поради гените, дали поради някаква друга причина, но мускулите се лепели по
тялото му като силикон по фолкпевица.Телосложението му винаги е било изумително и по-различно от това на другите.

Явно е, че бъдещето на младия феномен щяло да бъде тясно свързано със спорта и
никой не се учудва, когато тийнейджърът решава да вложи всичките си усилия в
професионалния кул- туризъм. Като играч по американски футбол в гимназията
„Малдън“ Пол постига нещо забележително, превръщайки се в най-важната фигура
както на нападението, така и на защитата.

Хората около него казвали, че няма сила на този свят, която да спре възхода му.
Той бил не само благословен с невероятна мускулатура, бързина и издръжливост, но
притежавал и завидна координация и вродени инстинкти, които му позволявали да
играе и бейзбол, и баскетбол, и футбол. Качествата му били толкова разнородни, че
малчуганът не знаел с кой спорт точно да се захване сериозно. Малкият Пол
побързал да оправдае очакванията, превръщайки се в един от най-талантливите
млади спортисти в щата Масачузетс.

Най-щастливи, разбира се, били гордите му родители Марион и Пол старши,
които обкръжили новородения си син с грижи и любов, вярвайки, че е белязан от
съдбата да извърши велики дела и да постигне големи успехи във всяко начинание.
Още в първите мигове от живота си бебето успяло да впечатли цялото родилно
отделение с огромните си размери и умен поглед. Светът приветствал новороденото
момче с усмивка и с обещание за щастливо и пълно с неограничени възможности
бъдеще. Светлина избухнала навсякъде около него и Пол Демайо отворил очи за пръв
път на 12 септември 1967 г.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.