Мъдростта от писмата на Гогол – II

Всяка една благотворителност е добре дошла, но кога и как именно би била най-полезна? На това ни учи и Гогол.

„Трябва да се помага преди всичко на онзи, с когото се е случило внезапно нещастие, което изведнъж го е лишило от всичко … Но трябва да се помогне по наистина християнски начин; ако помощта се състои само в даването на пари, тя няма да означава нищо и няма да се превърне в добрина … Затова го научете как да оцелее точно с тази помощ, която сте му занесли, обяснете му истинското значение на нещастието, за да види, че му е пратено да промени досегашния си начин на живот“

Тук отново е вплетена великата истина, че всяко нещастие ни се праща, за да преосмислим живота си и да се подобрим и точно в това трябва да е насочена същността на помощта.

„Подготовката за обществото трябва да става не в самото общество, а далеч от него, в дълбоко вътрешно съзерцание, в изследване на собствената си душа, тъй като там са законите за всичко и на всичко: само че преди това трябва да откриеш ключа на собствената си душа; а щом го откриеш, със същия този ключ ще отключиш и всички други души.“

Самопознанието е необходимата предпоставка за опознаването на околните. Само този, който е честен и уважителен към себе си, е способен да бъде такъв и към околните.
Гогол не е пропуснал и темата за различните политически системи, които съществуват в момента и по конкретно тази за абсолютната монархия.

„Защо е нужно … един от нас да е по-високо от всички и дори от самия закон? Затова, защото закона е дърво; в закона човек прозира нещо твърдо и небратско. Само с буквално спазване на закона няма да стигнеш далеч; никой от нас обаче не бива да го нарушава или да не го зачита; но точно затова е нужна и висшата милост, която смекчава закона и може да се прояви пред хората само в една абсолютна власт.“

В днешна България определено не спазваме достатъчно закона, което е една голяма грешка. Още по-голяма грешка би било обаче, ако не си даваме сметка какво именно ни дава и ни взема закона и кога и как той ни помага и кога и как той ни пречи. В типичното западно общество имаме едно доста добро зачитане на закона, но и едно неразбиране на неговата ограниченост, на неговото бездушие. Въпреки християнизирането на западното общество според Новия Завет („Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си“ и „Ако те ударят по едната буза, обърни си и другата“, тоест Новия Завет ни казва да отвръщаме винаги с добро), то то съществува още върху основите на Стария Завет („Око за око, зъб за зъб“, тоест Стария Завет ни казва, че трябва да наказваме злото).

Тоест законът се основава предимно на Стария Завет, но може и трябва да бъде допълван от Новия Завет, а именно братското отношение между хората и солидарността в обществото, която наричаме в днешно време с термина „Гражданско общество“. По времето на Гогол ролята на Новия Завет е поемал абсолютния монарх. В днешно време правилната посока е постепенното поемане на личностна отговорност и постепенното намаляване и опростяване на законите. Едно време Моисей е получил само 10 закона от Бог, но е направил цели 100 от тях, а сега имаме хиляди закони. Човечеството вече поема по нов път, който води до спазването само на един единствен закон, а именно закона на Любовта.

Не можем да не погледнем с други очи и на съвременната демокрация и на комунизма.

Комунизмът се основава на идеята за равенство и братство и за разпределяне на благата. Но всичко това става не доброволно, чрез личносттно самоосъзнаване, а чрез налагане „отгоре“. Тоест при него имаме класическия пример за една добра цел и една лоша реализация, защото целите (какво) никога не оправдават методите (как). От тази гледна точка комунизма е една мъртва сама по себе си концепция относно методите си, която няма приложение в този си вид. Това го показа недвусмислено и историята.

Демокрацията от своя страна се основава на древния римски модел. И всичко в нея на пръв поглед изглежда много хубаво, но забравяме едно основно нещо – римската демокрация се гради върху две съсловия – свободните граждани и робите. Днешната демокрация възприема абсолютно същата концепция, но тогава кои са робите? „Робите“ са съвременните работници и данъкоплатци, които с труда и данъците си издържат цялото общество. Но тогава кои са свободните граждани? Същата група, но тази група вече няма необходимото време и възможности да изпълнява и двете си функции и постепенно изпада само в първата си функция и сме свидетели на едно ново робство, едно робство насочено в неправилната посока, едно робство, при което не служим на обществото, ближните си и на себе си, а на една система, на демокрацията. Младото поколение отдавна е разбрало подсъзнателно тази истина и търси как да промени нещата, но първо трябва съзнателно да разбере къде се крие проблема и да пристъпи към решаването му.

Далеч съм от мисълта, че абсолютната монархия може да ни помогне – наличието само на един човек, който стои над системата не е решение. Решението се състои много повече в самоопределянето на всеки гражданин като един „абсолютен монарх“, който поема пълната отговорност за всяко свое решение и го взема съзнателно спрямо Новия Завет и Закона за Любовта.

Но как би могло това да се приложи в съществуващата демокрация в западните общества? Просто робите на системата може да се превърнат в „роби“ на обществото, на ближните, на Бог, но и в свободни граждани, които сами съзнателно определят съдбата си и начина, по който ще служат на обществото. А системата от своя страна ще отговаря със солидарност към тях и ще им позволи да направят тази стъпка. По този начин системата ще се самореформира към Новия Завет, от ограничение и налагане на отговорност към самоотговорност. Различните граждански инициативи са носител на това усъвършенстване на системата.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.