Мъдростта от писмата на Гогол – III

„Колкото по-високи са истините, толкова по-предпазливи трябва да сме с тях; В противен случай те изведнъж ще се окажат общи приказки, а на общите приказки вече никой не вярва. Дори самите безбожници не са сторили толкова злини, колкото лицемерните или дори просто неподготвените Божии проповедници, дръзнали да мълвят името му с неосветените си уста.“

Това е един често срещнат проблем, с който се сблъскваме в ежедневието си – имайки желание да помогнем на околните или просто да споделим с тях дадено нещо, ние говорим прибързано и не по правилия начин, като не само, че не постигаме желаното, а точно обратното – постигаме дори обратното. За съжаление почти всеки в днешно време прибързва и се самоназовава Учител, като само разбърква мозъка на хората. Не случайно съвсем малко хора са призвани да носят названието Учител, способността да предадеш наученото по такъв начин, че то да бъде разбрано, както и Мъдростта да предаваш само Истината. Не мисля, че Гогол е един от тях, но той определено дава едно съвсем лесно решение на този проблем, което наред с търпението и любовта към Истината, може да ни помогне.

„Само ако имаш толкова чиста, толкова благоустроена душа …, може да възвестиш своята истина: и всеки ще те изслуша … с такава любов …“

„… само разпиляват добродетелите и, разсейват ги и обществото става по-леко и вятърничаво. Развличано от милиони лъскави неща, разпиляващо мислите си в какви ли не посоки, обществото няма сили да се срещне директно с Христос. Небесните истини на християнството са му далечни. То ще се уплаши от тях като от мрачен манастир, ако не му осигуриш невидими стъпала към християнството, ако не го издигнеш на малко по-високо място, откъдето ще види по-добре целия необятен хоризонт на християнството и ще проумее онова, което дотогава е било недостъпно за него. Сред обществото има много неща, което могат да послужат като невидими стъпала към християнството за онези, които са далеч от него.“

Макар Гогол да говори специално за християнството и за Вярата, разсъжденията му са верни за почти всяка част от живота ни, а даденото решение общовалидно. Мъдростта се крие именно в намирането на средствата и методите, които проправят невидим път пред човека. Колко по-добре е само да насочиш човека и да го оставиш сам да изпита пълното удоволствие от наученото, от постигнатото, от свършеното със собствени сили. Именно така трябва да бъде преподавано и в училищата и в университетите, за да могат учещите се да развият пълните си способности и да разберат, че е много по-важно да се усвоят начините, методите и принципите, отколкото да се заучат просто фактите.

„… човека навсякъде, на всяко поприще, го очакват много беди, че той трябва да се бори с тях – затова му е даден животът, – и че за нищо на света не бива да унива.“

Вярата в успеха, Вярата в живота, Вярата във всяко едно начинание и Волята за тази Вяра са тези, които дават смисъла на живота и го правят така прекрасен.

„Умът не е висшата ни способност. Неговата роля не е нищо повече от полицейска: той може само да въведе ред и да сложи по местата всичко онова, което вече притежаваме. Самият той няма да помръдне напред, докато у нас не помръднат и всички други способности, от които той се развива. … Разумът е несравнимо по-висша способност, но тя се придобива единствено чрез победа над страстите. … Има една още по-висша способност, името й е мъдрост и нея може да ни даде само Христос. Тя не се дава по рождение никому, а е дело на висшата небесна благодат. Онзи, който вече има и ум, и разум, може да получи и мъдрост само като се моли и ден, и нощ за нея,…, като издига душата си до липсата на всяка злоба и въвежда абсолютна честност в себе си.“

„Днешният човек наистина греши несравнимо повече, отколкото когато и да е било преди, но той не греши от прекаления си разврат, не греши от безчувствието си или от желанието си да греши, а защото не вижда сам греховете си. … сега всички до един грешат, но грешат не пряко, а косвено.“

Наистина, в днешно време живеем в един толкова сложен и объркан свят, че е трудно както за млади, така и за стари да разберат кое е добро и кое лошо. Колко често ни се случва поради липсата на информация или знание да си мислим, че правим добро, а всъщност причиняваме лошо. Как понякога си купуваме евтини стоки, но се утешаваме, че парите отиват в бедните работници в третия свят, а то често се оказва, че отиват при богатия западен търговец и богатия западен производител, които експлоатират детски труд. Доброто в хората не е малко, дори е повече, но не се използва за добри цели.

„Ако кажеш на честния, но късоглед богаташ, че с разкоша в дома си, с живота си на широка нога вреди, като вкарва в изкушение, посява у другиго, по-малко богат, същото желание, и за да не падне по-долу, онзи разорява не само собственото си, но и чуждото имущество, ограбва и докарва хората до просешка тояга; … По същия начин трябва да се разясни на всички модаджийки …, че грешката им съвсем не е в това, че са суетни и пръскат пари, а в това, че превръщат този начин на живот в необходимост и за други, че мъжът на някоя друга жена вече е взел подкуп от някой друг чиновник … а той пък ще е просто принуден да граби бедните и безимотните.“

„Гонете разкоша … Хвалете пред всички само онова, което е … обикновено.“

Нима потребителското общество не ни насочва точно към това? Всеки иска да има повече и повече и се стреми да подражава на тези, които имат възможност да го имат. Те пък от своя страна непрекъснато се стремят да имат и измислят нови и нови неща. Цялата ни икономика в днешно време се гради не на мисълта за човека, за неговото здраве, образование, развитие и напредък, а върху мисълта как да накараме същия този човек да консумира повече и повече и да се превърне в слуга на собственото си потребление. Знаете ли, че използваме само 1% от това, което сме си купили преди само 6 месеца? И все пак …

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.