RLA 2014: Едуард Сноудън

Статия: Едуард Сноудън (САЩ) на Награда за цялостен житейски принос

превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Съвместна почетна награда с Алън Ръсбриджър

„… за куража и уменията му в разкриването на безпрецедентните мащаби на държавното следене, нарушаващо демократичните процеси и конституционни права.”

Едуард Сноудън е американски технолог и бивш служител на ЦРУ и Националната агенция за сигурност. Когато открива класифицирани доказателства, че американското правителство, въпреки публичните си изказвания, тайно ръководи глобална система за наблюдение в нарушение на човешките права и международното право, той разкрива истината на пресата, за което в САЩ срещу него е повдигнато обвинение. Неговите действия предизвикват световен дебат за личните данни и следенето. Те водят и до исторически съдебни решения и промени в политиките и технологиите. По думите на лауреата на наградата за цялостен житейски принос, Даниел Елсберг, „Сноудън е направил повече за спазването на първата и четвъртата поправка в конституцията от всеки друг, когото познавам”.

Кариера

Едуард Сноудън е роден на 21.06.1983г. и е се записва в американската армия през 2004та като доброволец в специалните сили. Няколко месеца след началото на обучението той напуска армията, поради травма. През 2005г. започва да работи за ЦРУ като компютърен инженер и през 2007г. е преместен в щаба на ЦРУ в Женева, където е обезпокоен от незаконните практики на агенцията. След като напуска ЦРУ той работи за Националната агенция за сигурност, Dell и накрая за подизпълнител – Бууз Алън Хамилтън.

Когато притесненията му относно това, че масовото наблюдение на хора нарушава техните права и ако не бъде контролирано, би се превърнало в заплаха за демокрацията, нарастват, той се опитва да повдигне въпроса в рамките на системата, но без резултат. Затова, поемайки огромен риск, по време на работата си в разузнавателната агенция той събира калсифицирани доказателства, разкриващи незаконните действия на американското и други правителства.

Разкрития

През май 2013та, месеци след като се свързва с американски журналисти в Гардиън и Вашингтон поуст, Сноудън се среща с Глен Грийнуалд от Гардиън, Едуан МакАскил и режисьора Лаура Поатрас в Хонконг. Няколко деца по-късно излизат първите статии въз основа на разкритите от него документи. Сноудън решава да разкрие самоличността си, като обяснява своята мотивация и важността на тези документи за обществеността.

Сноудън внимателно оценява документите, за да е сигурен, че разкриването им ще бъде в името на обществения интерес и няма ненужно да разобличи законни операции. Глен Грийнуалд заявява, че „повече от очевидно е, че той е прочел и внимателно обработил всеки документ, който ни даде, чре зизключително сложна електронна система за каталогизиране на файлове.”

Публикациите, въз основа на разкритите документи, показват, че Националната агенция за сигурност и GCHQ са работили в тясно сътрудничество с доставчици на интернет и телефонни компании за събирането на огромно количество информация за обикновени хора. Тези данни показват мащаба на наблюденията, провеждани от Националната агенция за сигурност, която е събрала стотици милиони адреси, милиарди записи за местоположението на мобилни телефони и трилиони записи на телефонни разговори, повечето от които на съвсем обикновени хора, срещу които няма никакви подозрения за това, че са нарушавали закона. Разкритията показват, че американското правителство провежда много по-мащабни наблюдения, отколкото твърди и че директорът на разузнаването Джеймс Клапър, който е дал клетвени показания пред Конгреса, че Националната агенция за сигурност не събира умишлено данни за комуникациите между милиони американски граждани, съзнателно е излъгал, което според американските закони е тежко престъпление.

Правни последствия

За разкриването на секретни данни Американското министерство на правосъдието обвинява Сноудън в два случая на нарушение на закона за шпионажа и кражба на държавна собственост, наказауеми с до 30 години затвор. Когато Сноудън заявява намерението си да помоли световата общественост за справедливост и напуска ХОнконг в търсене на политическо убежище, Държавния департамент на САЩ анулира паспорта му и той се озовава в капан на летище в Русия, неспособен да отпътува за друга държава или да напусне летището. Той подава молба за убежище до 12 европейски държави, но те не му дават отговор, твърдейки, че предоставянето на убежище би развалило дипломатическите им отношения с американското правителство.

Сноудън изявява желание да потърси постоянно убежище в Латинска Америка, където няколко държави му предлагат такова, но САЩ се опитват да осуетят пътуването му. На 1.07.2013г. Франция, Италия и Испания в нарушение на междуанродните закони затварят въздушното си пространство за дипломатически самолет на президента на Боливия Ево Моралес, твърдейки, че Сноудън е на борда и принуждавайки самолета да кацне аварийно. Когато е установено, че Сноудън не е сред пътниците, на самолета е позволено да продължи полета си. Франция и Испания публично се извиняват за случая. Сноудън непреклонно твърди, че не е предавал информация на правителствата на Русия и Китай и че след като е предал документите на Гардиън и други журналисти е унищожил своите копия, за да не попаднат те в неподходящи ръце. Той отхвърля обвиненията, че е нарушил декларацията за поверителност, която е подписал като служител, посочвайки, че всички служители на разузнаването полагат клетва да защитава конституцията на САЩ и че след като е станал свидетел на „мащабно” нарушение, е бил длъжен да остане лоялен към страната си, а не към агенцията.

На 1.01.2014 редакторският съвет на Ню Йорк Таимс отправя искане Американското првителство да свали обвиненията към Сноудън или поне да му гарантира „значително по-малка присъда”, защото макар да е нарушил закона, той „е направил огромна услуга” на страната, като е разкрил нарушенията на Агенцията за национална сигурност. „Когато някой разкрие, че правителствени служители редовно и умишлено са нарушавали закона, пишат те, този човек не трябва да бъде заплашен с доживотен затвор от същото това правителство.”

Лауреатът на Наградата за цялостен житейски принос Даниел Елсбърг казва, че Сноудън „е разкрил тези разтърсващи факти, излагайки се на огромен риск”. Елсбърг не е съгласен с твърдението, че Сноудън трябва да се върне в САЩ и да се изправи пред съда: „Челси Манинг не успя да даде нито едно интервю след ареста си. Когато Хилари Клинтън и Джон Кери твърдят, че Сноудън трябва да се върне в Америка и да се изправи пред американския народ, това е абсурдно. Още от самото начало биха го вкарали в изолирана килия и журналистите никога не биха получили достъп до него. (…) Той няма да има шанс да пледира пред съда. Няма да има шанс да каже на журито защо е действал по такъв начин. (…) Няма абсолютно никакъв шанс Сноудън да получи справедлив съдебен процес.”

Влияние

Разкритията на Сноудън предизвикват международна преоценка на значението на личните данни и границите на човешките права. През декември 2013г. американският държавен съдия Ричард Дж. Леон отсъжда, че масовото събиране на метаданни за телефонни разговори вероятно е нарушение на конституцията на САЩ. „Със сигурност тази програма нарушава „правото на лично пространство”, което основателите са вложили в Четвъртата поправка”, казва той. През април 2014г. Съдът на ЕС обявява директивата за сухранение на данни от 2006г за невалидна, защото тя води до сериозно нарушение на правото на лично пространство и защита на личните данни, гарантирано от Хартата на човеките права на ЕС.

В много страни са изготвени проектозакони, които да ограничат масовите наблюдения, потребителите са по-наясно с рисковете, а телефонните компании въвеждат нови технологии и процедури, целящи да защитят личните данни на потребителите. Дори и американският президент признава, че дискусиите, породени от разкритията на Сноудън „са ни направили по-силни”.

Признания

Сноудън е ректор на Университета в Глазгоу и член на борда на директорите на Фондацията за свобода на медиите. Той е избран за човек на годината за 2013 от Гардиън, а Foreign Policy го поставя начало на списъка си със световни мислители за същата година. Сноудън заема второ място в класацията на Таймс за личност на годината за 2013та, след папа Франциск. Той печели гермаската “Whistleblower Prize” и Наградата Сам Адамс. През 2013та той произнася „Алтернативна реч за Коледа”, която се провежда по същото време, когато кралицата на Великобритания произнася своята реч.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.