Прозрение в тъмнината на Лора и Яворов

Екран и картина
на нея поет и красавица,
в нашата родина
любовта бе избранница.

Душите се слели
във вярна любов,
но после прелели
в невяра и зов.

Лора от ревност
премина в смъртта.
Яворов своята вярност
разкри пред света.

Любих до гроба,
аз не убих,
ревност и злоба
в нея открих.

Тя ме обичаше -
туй го разбрах,
но ревността й предричаше
нейния крах.

На нея повярваха
съдът и нейните хора
и злоба
върху мене падна позора.

Вярвах в правдата
вярвах в любовта
и мене неправдата
отведе в смъртта.

Изпих си отровата
и с куршум легнах разтрелян,
за да избегна злобата
и заспах окрилен.

Моите песни
са моята вяра –
те са чудесни,
но не и за звяра.

Той ме презираше
за изневяра,
но не разбираше
моята вяра.

Лора обичах –
туй го не крия
и се зарочих
истината да разкрия.

Поет не умира,
любовта е с крила,
който презира
е без душа.

Константин Викторов

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.