Реч на Бил МакКибън при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Бил МакКибън при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 1.12.2014

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Аз и Сю сме много щастливи да бъдем сред вас днес и изключително благодарни за тази награда. Приемам я от името на цялото движение за борба с климатичните промени и най вече от името на моите колеги от 350.org, работещи в 188 страни по света и опитващи се да ограничат щетите, които глобалното затопляне нанася на нашата планета. Толкова съм благодарен, не само на Фондацията за цялостен житейски принос, но и на останалите носители на наградата за начина, по който тяхната дейност допринася за развитието на човешките права и човешкия потенциал. Като американец, позволете ми да изкажа специални благодарности на г-н Сноудън, чиято смелост помогна на всички нас да разберем по-добре силите, действащи в страната ми.

Срещаме се днес, в края на най-горещата година от много векове насам. През 2014г. бяха регистрирани най-високите температури, достигани някога в северния Тих океан. Това е и годината, през която с огромно съжаление осъзнахме, че топенето на ледената обвивка на западна Антарктика вече е необратимо. Преди 25г., когато написах първата книга за тази криза с климата, все още не можехме да предвидим размера на тези щети. Учените са консервативни и случващото се надминава многократно прогнозите им. Всеки океан, включително и този под прозорците ни, днес е с 30% по-киселинен отколкото преди едно поколение. Всеки континент е засегнат от суша и наводнения в невиждани мащаби. Всеки научен съвет се опитва да ни убеди все по-отчаяно в необходимостта от незабавни действия. Сред документите за тази церемония ще намерите и скорошна публикация на Американската асоциация за развитие на науката, която отново излага тревожните, но напълно достоверни факти за климатичните промени.

И въпреки това не виждаме почти никакви действия. След една година световните лидери ще се срещнат още веднъж в Париж, за да се опитат да постигнат споразумение – това ще е просто повторение на срещата, която се проведе преди пет години в Копенхаген и завърши с пълен провал. И до днес компаниите, добиващи въглища и нефт си остават достатъчно силни, за да блокират важни действия в повечето държави, включително в САЩ, които са най-големият източник на въглерод на вече прегряващата ни планета.

Ние в движението за борба с климатичните промени отдавна сме осъзнали, че потока от пари, извиращи от търговията с горива и служещи за купуване на политици и разпространение на невярна информация, може да бъде спрян само ако използваме една друга валута – валутата на обществените движения. Страстта, духа, творчеството. Понякога цената, която трябва да платим включва и човешки животи или години, прекарани в затвора. Но на фона на лошата прогноза за времето има и добри новини: по света се надига едно ново движение. В края на септември 400 000 души изпълниха улиците, за да поискат от ООН да предприеме действия спрямо климатичните промени. Това е най-голямата демострация в САЩ през последните години и тя бе подкрепена от протестиращи в 2600 други градове по света. Първият наистина глобален проблем на човечеството получава в отговор първото наистина глобално гражданско движение.

И то започва да дава резултати. Вечерта след демострацията наследниците на Рокфелер обявиха, че изтеглят инвестициите си в компании, добиващи или търгуващи с горива. Правейки това, те се присъединиха към институции като Станфордския университет и църквата в Швеция (надяваме се, че скоро сред тях ще бъдат и град Стокхолм, както и много други в тази „зелена” държава. Точно както и преди 30 години, когато на дневен ред беше въпроса с апартейда в Южна Африка, така и днес хората по света се обединяват и оттеглят средствата си от компании, които просто отказват да променят практиките си. Тези компании – Exxon, Shell, Chevron, Gazprom, China Coal, BP, и всички останали – притежават общо много повече въглерод, отколкото може да бъде изгорен безопасно според учените. И въпреки това тези компании убеждават банките и други заинтересовани страни, че ще добият тези въглища, петрол и газ и ще го използват. Ако изпълнят тези свои планове, не е тайна как ще приключи всичко: със загиването на планетата ни.

Трябва да се борим срещу това, мирно, но твърдо. Трябва да изграждаме зелени градове. Подобно на много други хора и аз посетих зеленият квартал на Стокхолм – Hammarby Sjostad. Той е модел на това как ще изглежда бъдещето – привлекателно и екологично. Но колкото и да е красива тази идея, не можем да правим стъпка напред и друга – назад. В този град например продължава развитието на планове за строеж на магистрала, Forbifart Stockholm; запитайте се дали това е наследството, което трябва да оставите на планетата след няколко десетилетия, или може би общественият транспорт и споделените пътувания, към които се стреми Хелзинки, са една по-добра алтернатива.

Задайте си и други болезнени въпроси относно извличането на максимални печалби от настоящата ситуация: ако Ватенфал, например, продаде дела си в немските лигнитни мини, няма съмнение, че въглищата ще бъдат добити и използвани. А нима наистина отговорното поведение в случая – особено за една страна, забогатяла отчасти благодарение на твърдите си горива – не е да направи една малка икономическа жертва, като остави въглищата заровени в земята, където не могат да нанесат щети? Нима това е чак толкова по-различно от онова, което поискахме от бразилците що се отнася до амазонските гори?

Градовете и властите в Швеция наистина трябва да последват примера на църквата в страната и да оттеглят инвестициите си от компании, занимаващи се с добив на горива: просто трябва да победим силите, които желаят да предотвратят предприемането на действия срещу климатичните промени, само за да могат да трупат печалби още едно-две десетилетия. Няма как да избегнеш тази борба: ако инвестираш в компании, добиващи горива, значи печелиш от унищожаването на земята. Това е определението за мръсни пари. Тези, които инвестират в компании, добиващи горива все едно се обзалагат, че светът няма да направи нищо, за да се бори с климатичните промени. Подобен облог е неморален.

А също така и неразумен, защото гражданското общество наистина действа. Спомням си как по-рано тази есен нашите колеги от 350.org от застрашените острови в Тихия океан поеха със своите традиционни канута към най-голямото пристанище за търговия с въглища в света, Нюкясъл, Австралия, и използваха лодките си, за да блокират движението на огромни кораби. Мотото им беше „Ние не потъваме, ние се борим”. Спомням си и как животновъди и коренни жители на Америка образуваха безпрецедентно обединение на каубои и индианци, за да блокират тръбопровода Кейстоун, който трябва да транспортира петрол от катранените пясъци на Канада. Стояхме редом до активисти от Андите, губещи ледниците, от които получават питейна вода, бяхме и заедно с активисти от Бангладеш, свидетели на покачването на морското равнище в бенгалския залив. Поучихме се от африкански лидери като Дезмонд Туту, който наскоро нарече климатичните промени „най-голямото предизвикателство пред човешките права в наше време”, и от лидерите на племето Сами, чиито традиционен начин на живот бива унищожаван от безумните студове, обхванали страната им. Борим се заедно с жителите на Делхи, Пекин и други задушени от смог градове по света, защото знаем, че техните деца умират заради същите тези горива, които заплашват живота на цялата планета.

Глобалното затопляне е изпитание за всички нас – най-голямото изпитание на нашия живот. То е проверка и на тезата, че големият мозък на хората е нещо полезно. Очевидно същият този мозък може да ни донесе сериозни проблеми, но може би все пак той е свързан и с едно голямо сърце, което ще успее да ни измъкне от проблемите. Не мога да ви обещая, че ще спечелим тази борба. Чакахме твърде дълго, за да се включим в нея и нещата никак не изглеждат розови. Но мога да ви обещая, че всяко кътче на света ще се включи в тази борба и ще даде всичко от себе си. Благодаря ви много за тази награда, която ще помогне още повече хора да научат за нашата борба.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.