Реч на Едуард Сноудън при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Едуард Сноудън при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Благодаря ви много.

Знаете, че изобщо нямам необходимите заслуги за получаването на подобно високо отличие. За мен е огромна привилегия да бъда сред толкова много хора, които са се борили за човешките права, дори с риск за собствения си живот, дори и когато е било изключително трудно, дори и когато никой не ги е забелязвал, когато не са търсели признание и не са го получавали. Наградата е индивидуална, но аз мога да я приема само като част от една по-голяма общност. Тази награда е признание за работата на толкова много хора – не само през последните години, а през последните десетилетия. Това са хора, които осъзнават, че „човешки права” е само новото название на едно отдавна познато понятие – понятието за свобода. А цената, която плащаме, борейки се за свободата, когато времената се променят, когато ни е страх и сме изправени пред нови опасности и заплахи, е непредвидима и често твърде висока.

Журналистите, с които имам привилегията да работя, издателите по света, активистите и гражданското общество като цяло имат огромни заслуги. Има много хора, включително Сара Харисън, която е тук днес, които не могат да се върнат в родината си. Аз самият живея в изгнание вече година и половина. И това едва ли скоро ще се промени, но си заслужава. Цената, която платихме, жертвите, които направихме – мисля, че бихме ги направили отново. Знам, че аз бих го сторил, защото всъщност никога не е ставало въпрос за мен. Действал съм за обществото като цяло, а не заради определени хора. Става въпрос за нас, за нашите права, за обществата, в които искаме да живеем, за правителствата, които искаме да имаме и за света, който искаме да изградим за следващите поколения.

И когато говорим за правителството, трябва да мислим не само за качествата му, но и за взаимоотношенията ни с него. Дали ще бъдем подчинени на правителството или негови партньори? И дори и при всички брилятни умове, които ни ръководят днес, при всички експерти, всички длъжностни лица, всички представители на народа в институциите, ние не можем да вземаме правилните решения, нито имаме достъп до важна информация. Когато става въпрос за правителства, за демокрации, всички институции се основават на принципа на съгласието, а съгласието на народа няма смисъл, ако не е информирано.

Именно този принцип ме подтикна да действам. Когато мислим за предизвикателствата и проблемите, пред които сме изправени, за новото усещане за страх, сред което работят правителствата и институциите по света, и когато оценим как се развиват нещата, мисля, че има причини за надежда. Аз съм оптимист. Защото, когато погледнем назад към случилото се през миналата година, след връщането ми от Хаваи, след оповестяването на разкритията, аз бях наречен шпионин и предател. Тези спорове вече приключиха. В началото правителствата твърдяха, че хората не се нуждаят от тази информация, че тя ще изцапа ръцете ни с кръв, че вестниците са изложили на риск човешки животи, че ще спират самолетите, летящи над Европа. И точно това направиха. Европа спря самолета на президента на Боливия, мислейки, че търся убежище, а всъщност не е така. Подобни неща вече не се случват. Вместо това в правителствата, вестниците и образователните институции по света се водят все повече дебати. Самата същност на интернет се променя поради новите технологични нововъведения, които защитават човешките права, нашите права, по целия свят. Това означава, че независимо как се защитават правата в Китай, ако използвате услуга за защита на правата, ще бъдете защитени, независимо от законите в съответната страна. По целия свят в момента се води изключителна борба за спазването на човешките права.

Когато говорим за държавните институции и промените в тях, тези промени са най-видими именно в САЩ. Същото правителство, което ме обвини в какво ли не, включително в шпионаж, казвайки, че съм продавал информация на враговете ни, вече признава, че това не е вярно и че нямат доказателства за подобни твърдения. Директорът на Националната служба за сигурност дори заяви, че светът не се разпада, както са очаквали. Президентът на САЩ каза, че е назначил независими комисии, които да преразгледат програмите за масово наблюдение и тяхното заключение е, че тези програми никога не са довели до предотвратяването на терористично нападение. Това е особено важно, защото се оказва, че масовото наблюдение, тази политика, която скриха от нас – не само от американците или от шведите, но и от целия свят – изобщо не ние помогнала, въпреки че предизвика толкова оспорвани дебати. Президентът каза, че тези дебати не са ни отслабили като нация, а са ни направили по-силни. И това беше само началото. Оттогава няколко съдълища произнесоха присъди срещу програмите за наблюдение в САЩ. ООН публикува доклад, в който се казва, че масовото следене в САЩ нарушава основните човешки права.

Тези неща ще останат с нас, независимо в коя държава живеем. Те са основата, върху която градим. Можем да продължим напред, като обсъждаме тези политики и програми, създадени скришом и без нашето знание и съгласие. Можем да зададем въпроса „оправдани ли са? Необходими ли са? Пропорционални ли са на заплахите, пред които сме изправени? Представляват ли най-малката възможна намеса, която е нужда, за да може правителството да си върши работата?” Защото тук не говорим за прекратяване на всички разузнавателни дейности. Не говорим за спиране на полицейските разследвания. Не говорим за намаляване на сигурността. Напротив, става въпрос за сигурността на обществото. Гарантиране на човешките ни права. Гарантиране на свободите, които сме наследили и които бихме искали да предадем и на следващите поколения.

И заедно, използвайки този открит форум, тази дискусия, възползвайки се от жертвите, които много хора по света направиха, ние можем да имаме тази свобода и тези права, можем да имаме открито, либерално общество. Защото казваме, че дори и когато сме изправени пред заплаха, ние ценим свободата. И се надявам, че въпреки всичко постигнато през изминалата година, това ще е само началото. Има още много неща, които можем да направим и заедно ще ги постигнем. Надявам се, че мога да разчитам на вас и през следващата година и заедно да предложим на ООН създаването на нова длъжност – специален докладчик по въпросите за неприкосновеността на личния живот и дигиталните права, който ще гарантира, че независимо в коя страна действа агенцията, независимо къде са разположени технологиите, независимо коя държава решава, че е изправена пред нови заплахи, изискващи ограничаване на правата ни, ние винаги ще сме на страната на свободата.

Благодаря ви!

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.