Реч на Пол Уолкър при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Пол Уолкър при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

За мен е удоволствие да приема тази награда от Фондацията за цялостен житейски принос тази вечер. Бих искал да благодаря на журите, на човекът, който ме номинира Гейл Роуън (който е тук тази вечер) и на всички, които участват в нелекия избор на лауреатите всяка година. За мен е удоволствие да бъда в компанията на останалите лауреати, Раджи Сурани, Денис Муквеге и Ханс Херен, както и на всички останали носители на наградата от 1980г. насам.

За мен е чест да получа отличие за „за неуморната си дейност за премахване на ядрените оръжия”. След военната си служба в американската армия в разгара на войната във Виетнам, се завърнах, за да завърша училището Джон Хопкинс за международни изследвания, което бях напуснал преди три години, за да отбия военната си служба. Имах късмета да изкарам стаж в Американската агенция за контрол върху оръжията и разоръжаването (US Arms Control and Disarmament Agency – ACDA) в началото на 70-те години по време на първите преговори между Съветския съюз и САЩ относно контрола върху стратегическите оръжия. Тези преговори завършиха с подписването на двустранното споразумение SALT I през 1972г. За мен това бе много добър ранен урок за това колко тежка може да бъде политиката понякога, защото главният преговарящ Джерард Смит, който по това време бе директор на ACDA бе принуден от Конгреса да подаде оставка, заедно с всички ръководители на отдели в агенцията – това беше цената, която те платиха, за да получи SALT I ратификация от сената.

Завърших докторантура п Политически науки, специализирайки външна политика, военно дело, международна сигурност, контрол върху оръжията и разоръжаване. По онова време наричахме това „бомби и куршуми”. Последва стипендия в Харвардския университе в сферата на контрол върху оръжията и глобална политика. Там завърших и книгата си „Цената на защитата), в която твърдях, че можем да имаме по-добра международна сигурност като харчим по-малко, а не повече за въоръжени сили. Но преди три и повече десетилетия никога не бих предположил, че ще прекарам толкова много време в работа върху неразпространението и физическото унищожаване на запасите от химически оръжия.

През лятото на 1994г., преди близо 20 години организирах първата американска инспекция на руски запаси от химически оръжия. В края на 80-те години Съветският съюз и САЩ се бяха споразумели, че остарелите, опасни и скъпи оръжия от Студената война трябва да бъдат забранени. В средата на 80-те години САЩ започва да планира унищожаването на запасите си от 28 600 метрични тона химически оръжия, разположени в девет склада. Прототипът на първото съоръжение за унищожаване на химически пръжия, е изграден на остров Джонстън в Тихия океан през 1990г. Той е създаден за унищожаването на 1800 метрични тона химически оръжия, тайно пренесени през предходните години от предишните си складове в Германия и Окинава. Но Русия, тежко засегната от разпадането на Съветския съюз и Варшавския пакт, изостава със своите планове.

Делегацията ни от юли 1994г. включваше заместник-министърът по отбраната, ръководителят на американската програма за химическо разоръжаване, двама членове на конгреса и други служители. Аз бях един от представителите на Armed Services Committee в долната камара на парламента. Складът в местността Счуч’е, който посетихме, беше най-източно разположеният от седемте, декларирани от Русия запаси на химически оръжия в Сибир. Местността Счуч’е се намира в област Курган, между столицата на региона – Курган и Члябинск, по продължение на границата с Казахстан, източно от планината Урал, на около три часа полет от Москва.

След като минахме основни проверки и тествахме противогазите, генерал от руската армия, отговарящ за химическите оръжия, ни поведе сред гора, пълна с рушащи се складове, в които се съхраняваха ракетни бойни глави и запаси от нервно-паралитичен газ. В тези отдалечени и дотогава секретни складове имаше два милиона оръжия, готови да влязат в употреба, но съхранявани наредени по дървени рафтове, подобно на стари бутилки вино. Бяхме изумени от размера на запасите, общо 5400 метрични тона, които почти не се охраняваха. И това беше само едно от общо седем подобни места в Русия. Складовете бяха заключени с катинари за велосипади, липсваше инвентар на оръжията, очевидно никой не проверяваше за заплахи за околната среда в следствие на евентуално изтичане на химикали и младият пазач на входа не бе получавал заплата в продължение на шест месеца. И имайте предвид, че само едно от тези два милиона оръжия би могло да убие хиляди невинни, ако бъде взривено в препълнен театър, стадион или друго затворено пространство.

Няколко дни по-късно се върнахме във Вашингтон, убедени, че незабавното гарантиране на сигурността на запасите и навременното им унищожаване, преди да попаднат в ръцете на национални групировки или хора, желаещи да убиват, трябва да се превърне в основен приоритет за Русия и САЩ. За съжаление една година по-късно японската терористична група Аум Шимрикио използва зарин, нервно-паралитичен газ, подобен на използвания при скорошните атаки на Сирия. При нападението си в токийското метро Аум Шимрикио убиха 12 души и раниха около 12 000. Това определено ни накара да осъзнаем, че трябва да попречим на химическите оръжия от Студената война да попаднат в ръцете на терористи.

Три години по-късно, през 1997г. влезе в сила международната конвенция за химическите оръжия и както САЩ, така и Русия след доста оспорвани преговори във Вашингтон и Москва, бяха едни от първите държави, които подписаха и ратифицираха споразумението. До тогава САЩ вече бяха унищожили над 1400 метрични тона или 5% от своите запси, но Русия имаше други приоритети. За щастие САЩ предвидливо основаха програмата за съвместно намаляване на опасността (Cooperative Threat Reduction – CTR или “Nunn-Lugar”) в началото на 90-те години, за да помогнат на Русия да обезопаси и унищожи своите ядрени, химически и биологични оръжия. Имах удоволствието като служител на Armed Services Committee да участвам в създаването на тази програма, възлизаща на  $400-500 милиона годишно, и още тогава знаехме, че тези средства ще бъдат използвани за добра кауза – за унищожаването на химическите оръжия в Русия.

Освен че помогнаха на Русия да създаде собствена програма за унищожаване на химически оръжия, САЩ приеха и основаването на нова природозащитна организация, председателствана от Михаил Горбачов – Международният зелен кръст – която първоначално е създадена с цел да улесни руската програма за унищожаване на химически оръжия. Осъзнахме, че в средата на 90-те години програмите за ядрени, химически и биологични оръжия в Русия са били толкова секретни, че опитите за разоръжаване биха изисквали един широк обществен диалог, подкрепа и медиация от трети страни, за да бъдат успешни. И така имах късмет с колегите си от Зеления кръст от Русия и Швейцария да стартираме един процес на обществени обсъждания в околностите на всеки от складовете за химически оръжия в Русия.

По същото време предложихме и в САЩ да се разработят и оценят варианти за унищожаване на химически оръжия без те да бъдат изгаряни. Американската армия с подкрепата на Националната академия на науките наивно беше предложила построяване на инсинератори край всички складове за химически оръжия в САЩ и беше шокирана от общественото противопоставяне на изгарянето на VX и други смъртоносни химически агенти в близост до училищата и домовете на децата им.

Помогнах за изготвянето на проектозакон за т.нар. Програма за оценка на събраните химически оръжия (Assembled Chemicals Weapons Assessment – ACWA), целяща да разгледа алтернативни технологии за безопасно и навременно унищожаване на химически оръжия. Въпреки предпочитанията на американската армия в средата на 90-те години успяхме да получим първоначално финансиране в размер на $60 милиона и днес четири от девет склада за химически оръжия в САЩ използват или ще използват неутрализация вместо изгаряне за унищожаването на запасите си.

Към 2002г. Русия вече е подобрила сигурността в два от своите седем склада за химически оръжия – Шчуч’е и Кизнер – които съдържат общо на 11 000 метрични тона нервно-паралитични газове под формата на над четири милиона артилерийски снаряда. С помощта на Германия, в Горни, област Саратов, заработва първото съоръжение за унищожаване на запасите, където се неутрализира луизит, химическо оръжие, нанасящо изгаряния по кожата. Русия е декларирала наличието на 40 000 метрични тона химически агенти, около 1/3 повече от запасите на САЩ. 2002 е историческа година и заради срещата в Кананаскис, Канада, на която 12 държави, водени от САЩ и Канада, основават Глобално партньорство срещу разпространението на оръжия и материали за масово унищожение, известно накратко като Глобално партньорство. Тази група, в която днес влизат над 20 държави се задължава в продължение на едно десетилетие да отдели $20 милиарда, за да подпомогне унищожаването на ядрените и химическите оръжия в Русия. В продължение на много години работим в тясно сътрудничество с Глобалното партньорство и то играе важна роля в успеха на руските програми за унищожаване на химически оръжия, като от 2002г. досега е осигурило помощи в размер на $2 милиарда.

Днес, след 23 години на трудно, оспорвано и скъпоструващо унищожаване на химическите оръжия в шест държави – Албания, Индия, Либия, Русия, Южна Корея и САЩ – сме неутрализирали над 58 000 метрични тона смъртоносни агенти и милиони химически муниции. Целият този процес е инспектиран и проверен от висококвалифицирания инспекторат на Организацията за забрана на химическите оръжия (Organization for the Prohibition of Chemical Weapons – OPCW) в Хага. Това е огромно и забележително постижение, струвало десетки милиарди долари, работата на хиляди отдадени служители и участието на правителства, частни компании и гражданското общество. Около 80% от декларираните запаси вече са унищожени, като неутрализирането на останалите 13 000 тона вероятно ще отнеме още едно десетилетие. Тези запаси се намират в САЩ, Русия, Либия и Ирак, плюс 1000 метрични тона в Сирия и все още необявените количества в Северна Корея и вероятно в Израел и Египет.

Но пред нас има много други предизвикателства. Присъединяването на Сирия към Конвенцията за химическите оръжия през септември е голяма, историческа стъпка напред към приемането на забраната по целия свят, но шест държави все още остават извън тази конвенция – Ангола, Египет, Израел, Мианмар, Северна Корея и Южен Судан. Сега след като Сирия стана 190-тата държава, присъединила се към забраната, е време Израел и Египет, единствените държави от средния изток, които все още не са се присъединили към конвенцията, да се променят и да започнат да работят в посока на изграждане на зона, свободна от оръжия за масово унищожение, в Средния изток.

Както сте забелязали в новините наскоро, безопасното, сигурно и навременно елиминиране на химическите оръжия в Сирия няма да бъде лесно, но се радвам, че много европейски държави подкрепят усилията в тази насока с доброволна финансова и техническа помощ. Имайки предвид прекрасното сътрудничество със Сирия през последните седмици, оставам оптимист, че програмата ще бъде успешна.

Преди две десетилетия, преди да проявя загриженост – или както казват някои, да бъда обсебен – от забраната за химически оръжия, прекарвах много време, работейки върху контрола и премахването на ядрените оръжия. Докато заемах различни длъжности в Съвета на загрижените учени, Физици за социална отговорност и Физици за предотвратяване на ядрена война, през 1981г. организирах първия университетски курс за ядрени оръжия и ядрена война, който следваше примера на подобни лекции срещу войната във Ветнам, проведени през 60-те и 70-те години. В началото на 80-те години успяхме да разполагането на мобилни бойни ядрени глави. След 1972г. работих усилено и върху ратифицирането на няколко съветско-американски и руско-американски двустранни споразумения за ядрените оръжия – SALT I и II, START I и II, Московското споразумение, и най-скорошното споразумение New START от 2010г.

Но незвисимо от успехи при контрола на оръжията и разоръжаването, трябва да продължаваме с националните и международни усилия за премахване на всички оръжия за масово унищожение – ядрени, химически и биологически. Трябва да направим още по-стриктни многостранните инспекции и режими на проверка, които гарантират, че тези ужасни, нечовешки оръжия никога няма да бъдат използвани отново. Конвенцията за химическите оръжуя, Конвенцията за биологичните оръжия, Споразумението за неразпространение на ядрени оръжия, Споразумението за забрана на тестове на оръжия за масово унищожение и други подобни международни конвенции могат да подобрят сигурността и устойчивостта на нашата планета и на човечеството.

Продължаваме да работим върху демилитаризирането на съвременния свят, насърчаването на мира, ненасилственото разрешаване на конфликти и изграждането на едно по-справедливо общество. Други правила, към които винаги сме се придържали, включват прозрачността, върховенството на закона, обществения диалог, недискриминацията, участието на заинтересованите страни и овластяването на местните общности.

Трябва да отбележим и че всички постижение, които получават отличие днес – човешките права, общественото здраве, разоръжаването, неразпространението на оръжия, предотвратяването на заболявания – са до голяма степен свързани. Винаги съм смятал, че здравите общности трябва да бъдат мирни, а мирните общности трябва да бъдат здрави. Трябва да помним, че множеството заплахи за сигурността и устойчивостта могат да бъдат преодолени само чрез мултидисциплинарен подход. Трябва да мислим глобално, но да действаме локално.

И накрая бих искал да поздравя Организацията за забрана на химическите оръжия (OPCW) в Хага за Нобеловата награда за мир, която получиха тази година. От създаването си преди над 16 години тази многостранна организация наблюдава и контролира унищожаването на химическите оръжия и тихо, но решително прави нашия свят едно по-безопасно и по-мирно място. За мен ще е чест да присъствам на връчването на Нобеловите награди в Осло следващата седмица и да отдам на организацията заслуженото за подкрепата, която оказва за участието на гражданското общество в мирния процес. И най-важното, Наградата за цялостен житейски приноси Нобеловата награда за мир привлякоха общественото внимание към усилията за изграждане на един свят без химически оръжия.

Благодаря на всички ви отново за изклюяителната награда, и акцентирам върху всички, защото наистина са нужни общи усилия, за да изградим един мирен, процъфтяващ и благоденстващ свят.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.