Реч на Раджи Сурани при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Раджи Сурани при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Бих искал да изразя искрената си благодарност за тази награда. Това не е награда, която мога да приема лично, а по-скоро с гордост я приемам от името на застъпниците за човешки права и жертвите на нарушения на човешките права в Палестина. Тази награда наистина е за всички нас. И повярвайте ми така я приемаме. Откакто научихме новината, че сме избрани сред лауреатите на Наградата за цялостен житейски принос, офисът ни е залят от колеги и бивши клиенти, които изразяват своята подкрепа и радост. Тази награда показва, че не сме сами. Че хората разбират борбата ни. Че има надежда.

Дойдох в Стокхолм от ивицата Газа, една обсадена територия. В продължение на близо шест години и половина 1.8 милиона жители на Газа са откъснати от света. Те са затворници. Затварянето им на тази територия е катастрофа, причинена от хора.  Човешките права на 1.8 милиона жители са умишлено нарушавани всеки ден и това едва ли ще се промени скоро. Според Световната здравна организация 90% от водата ни „не е безопасна за консумация от хора”, редовно нямаме ток по 18 часа на ден, безработицата нараства и цената на основните храни се повишава: над 80% от населението на Газа е напълно зависимо от чуждестранните помощи. Отчаянието и необходимостта да издържат семействата си карат младежите да рискуват постоянно живота си, като се опитват да преминат границата с Израел, за да си намерят работа.

Можете ли да повярвате, че това се случва в 21ви век? Бавно и умишлено биваме убивани докато светът наблюдава. Нашият „затвор” вече е институционализиран. Онова, което преди беше шокиращо, днес е просто рутина. Няколко камиона, превозващи храна или строителни материали биват допуснати в ивицата Газа и ние веднага започваме да празнуваме. Но тази катастрофа е причинена от хора. Без съмнение е незаконна и може да бъде избегната. Това е едно петно върху съзнанието на международната общност. И то дори без да споменаваме бомбардировките, нападенията, постоянното бръмчене на дроновете или честите нахлувания, разтърсващи ивицата Газа и тероризиращи нейните жители през последните седем години. Бих искал да обърна особено внимание на операция Cast Lead (Лято олово), нападението над ивицата Газа от 2008-2009г. За 22 дена бяха убити над 1200 жители, а над 5000 бяха ранени. Но тези цифри – макар и ужасяващи – не могат да предадат истинските мащаби на разрушенията, броя на домовете, фермите и работните места, които са унищожени. Части от ивицата Газа изглеждат като пометени от природно бедствие.

Можете ли да си представите децата ви да растат в подобна среда? Страхът, в който ще живеете, тревожейки се по цели нощи какво ги очаква в бъдеще?

Официално целта на тази незаконна политика на колективно наказание е да се отслаби Хамас. Очевидно това не се случва. Хамас продължава да държи ивицата Газа под пълен контрол. Те са по-добре екипирани и въоръжени откогато и да било.

Затварянето на ивицата Газа е доказателство за една проста реалност: международните закони умишлено се нарушават в преследване на една изплъзваща се политическа цел. Резултатът е точно противоположен: влошаване на ситуацията. И винаги невинните жертви плащат цената.

Подобна тежка реалност цари в цяла Палестина. Преди близо 20 години процесът в Осло трябваше да ни донесе мир и независимост. Но този процес се основаваше на пренебрегване на международното право и човешките права. Резултатът е реалността, с която се сблъскваме днес и можем само да стигнем до заключението, че всяко мирно споразумение, в чиято основа не стоят човешките права, е обречено на провал.

Израел и останалият свят трябва да разберат, че ние сме камъните в долината. Правителствата, политическите партии и въоръжените конфликти може да преминават през нас, но ние оставаме. Това, което желаем, това, което изискваме, е към нас да се отнасят човечно, с достойнство и като с равни хора.

Две държави, една държава или нито една държава: жителите на Палестина са тук и тяхната човечност – техните човешки права – трябва да бъдат признати.

Това е нашата мечта. Нямаме някакви прекомерни, нечувани искания. Достойнство, равенство, човечност: това са основите на човешките права и международните закони. Нима тези искания са толкова неоснователни? Това е посланието, което аз и колегите ми в Арабската организация за човешки права, се опитваме да разпространим сред арабския свят. Дейността ни стана по-интензивна през последните 2-3 години и сега организираме редовни семинари и обучения по международно право и човеки права за съдии, адвокати и активисти от Египет, Либия, Йемен и Сирия. Арабската пролет ни предостави една нова възможност да поставим човешките права и човешкото достойнство в центъра на правните политики в страни, възстановяващи се след края на диктаторски режими.

Трябва да намерим начин да бъдем чути. В Палестинския център за човешки права работим върху документирането на нарушенията на човешките права. Като застъпници за човешките права това е нашата мисия. В продължение на близо 20 години PCHR документира нарушенията, публикува доклади и анализи и подготва съдебни дела. Трябва да документираме случващото се. Светът никогат няма да може да се оправдае с това, че не е знаел. Историята на всяка жертва трябва да бъде разказана.

Стремежът към отговорност е друга основна цел. За да бъдат ефективни международните закони и за да бъдат човешките права, нещо повече от високи идеали или празни думи, те трябва да бъдат прилагани. Вярваме, че прилагането на международното право е от основно значение за бъдещето ни. В миналото сме били свидетели на това как международното право бива пренебрегнато и резултатите винаги са били катастрофални. В бъдеще трябва да приемем спазването на международните закони.

Причината за това е проста. Международното право и законите, защитаващи човешките права, признават нашето достойноство и ценността ни като индивиди. Според него всички сме равни, независимо от националност, пол, възраст или финансово положение. Именно това усещане за равенство ни липсва днес и точно него трябва да възстановим. В Палестина, както и на много други места по света, не може да има напредък, без да бъдем признати като хора, като равни.

Търсейки отговорност и стремейки се към прилагане на законите в окупираните палестински територии, обаче, ние се изправяме срещу системата. Светът смята израелската съдебна система за добра и може би в някои отношения тя е, но също така тя е и настроена срещу жертвите от Палестина. Това е една от основните пречки пред застъпниците за човешки права: израелската съдебна система се използва стратегически, за да ни представи една илюзия за справедливост, а всъщност подкрепя безнаказаността. Трябва да разкрием истината за тази илюзия.

Фактите говорят сами по себе си. Затова моля да ми позволите да ви дам един пример, който ме докосна особено силно. Наближаваме петата годишнина от операция Cast Lead. След края на нападението нашите адвокати подадоха 490 съдебни жалби пред израелските военни власти, искайки да бъде проведено съдебно разследване. Тези жалби се отнасяха до някои от най-тежките случаи по време на конфликта. Близо пет години по-късно сме получили само 44 отговора, което означава, че останалите 446 жалби са били напълно пренебрегнати.

От тези 44 отговора, 40 бяха неокончателни и в тях се казваше само, че случаят ще бъде разгледан. Три случая бяха затворени и приключени и само при един бе повдигнато съдебно обвинение. При него войник бе обвинен и осъден за кражбата ан кредитна карта. Сред всички военни престъпления, сред всички случаи на употреба на бял фосфор и дрони, точно кражбата на кредитна карта бе наказана.

Това е реалността: пет години по-късно имаме четири конкретни отговора по 490 жалби. Нима подобна система наистина е загрижена за отговорността?

Ето защо сме принудени да търсим отговорност извън Израел. В опитите си да гарантираме спазването на правата на жертвите и да потърсим отговорност от виновните за нарушенията, ние завеждаме дела в независими съдилища в трети страни. Вероятно сме една от най-опитните организации в света в тази сфера и имаме работещи екипи в няколко държави. Тази наша дейност наистина носи ползи. Тя отправя ясно послание към нарушаващите човешките права, че тяхната безнаказаност не е гарантирана. Че един ден ще им бъде потърсена отговорност. Но дори и в тази област нещата се въртят около политиката. Въпреки че има закони, насърчаващи търсенето на отговорност от страна на престъпниците, държавите отказват да провеждат разследвания или забавят решенията си докато заподозрените не напуснат страната.

Борейки се с толкова много препятствия понякога е трудно да продължаваме напред година след година, но жертвите разчитат не само на нас, а и на върховенството на закона, те вярват, че правата им ще бъдат спазени и тази вяра е нещо, което не можем да пренебрегнем.

Ние работим за Худа Галия. През юни 2006г. израелски части откриват огън по плаж, на който няколко семейства са си организирали пикник, радвайки се на едно от малкото удоволствия, които ивицата Газа може да предложи. Худа, която тогава е на седем години, става свидетел на убийството на седем свои роднини. Ние работим за Абу Халимас, чиито дом е уцелен от експлозиви с бял фосфор по време на операция Cast Lead. Пет души от семейството му загиват на място от експлозиите, а други са застреляни на контролния пубкт, докато се опитват да стигнат до болницата. Кръвта на убитите в дома му е така нажежена от експлозиите, че петната от нея все още не могат да бъдат изличени от стените. Работим и за семейство Далоу, десетчленно семейство, напълно избито, когато самолет F-16 пуска бомба върху дома им. Израелските власти описват тази атака като „нещастен случай”, който не заслужава да бъде разследван.

От името на тези хора и на безброй други, приемам тази награда с благодарност. Това международно отличие е признание за тяхната човечност, за тяхното съществуване. То признава важността на тяхната борба за справедливост и ясно заявява: вие не сте сами. Макар държавите да ни обръщат гръб, свободните хора по света са солидарни с нас.

Тази награда е признание и за отдадеността и жертвите сред служителите на PCHR. След създаването на Палестинските власти, ние работим за постигането на палестинските цели, като изискваме от собствените си власти да уважават, защитават и насърчават спазването на човешките права. Близо 20 години служителите ни се борят срещу нарушенията на човешките права в следствие на окупацията така, все едно че нямаме вътрешни проблеми, и се борят срещу вътрешните проблеми така, все едно че няма окупация. Те живеят в духа на човешките права, подкрепят жертвите, независимо от това кой е извършителят на престъплението, и нерядко страдат заради своите действия. Именно тяхната непрестанна отдаденост е толкова вдъхновяваща. Наскоро спечелихме дело, което водим от 17 години. 17 години. Това изобщо не е рядко срещана продължителност за едно дело. Знам, че това не е справедливост, това не е понасяне на отговорност, но това все пак е някакъв резултат, който влияе върху живота на жертвите и без отдадеността на нашите служители, той би бил невъзможен. Тези мъже и жени, нашето семейство, непрестанно демонстрират последователност, независимост и професионализъм, въпреки че са изправени пред огромни опасности. Вярвам, че те са пример за всички застъпници за човешки права в Палестина, Средния Изток и целия свят.

За тях и за жертвите, ви благодаря от цялото си сърце. Ние няма да се предадем. Ако се откажем, това ще е награда за престъпниците. Нямаме право да го направим.

Семейството на PCHR има местни и чуждестранни членове – благодаря на всички хора по света, които стоят редом с нас и се борят за върховенството на закона. Специални благодарности и към нашите партньори – дарители, подкрепящи дейността ни през последните 20 години, не като ни дават финансови ресурси, а като застават зад позицията на PCHR.

Днес, стоим тук пред вас, като пред равни. Ние сме застъпници за човешките права, дошли от цял свят, говорещи различни езици, но обединени от стремежа ни към справедливост, от нашето дойстойнство, от споделената ни човечност.

Това е бъдещето. От това се страхуват силните на деня. Защото знаят, че когато сме заедно, не можем да бъдем победени.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.