Денис Муквеге – лечението на жените, преживели насилие

Статия: Денис Муквеге (Демократична република Конго) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

за смелата му работа по лечението на жените, преживели насилие във време на войни и за разкриване на причините за подобно насилие.”

Д-р Денис Муквеге е гинеколог, който работи в разкъсвания от войни регион Киву в Демократична република Конго. Той е главен хирург в болницата Панзи и заедно с колегите си е лекувал около 40 000 жертви на изнасилване, благодарение на високия си професионализъм в лечението на сериозни гинекологични травми. Въпреки заплахата за живота му, Денис Муквеге открито говори за реалността на войната в Конго и дълготрайните следи, която тя оставя върху жени и момичета.

Образование

Денис Муквеге е роден на 1.03.1955г. в днешната Демократична република Конго. Учи медицина в Бурунди и стартира своя практика в Християнската болница в Лемера в Южно Киву в източно Конго. Шокиран от ужасните трудности, с които се сблъскват жените в Конго при раждане, той решава да специализира акушерство и гинекология. След като завършва образованието си във Франция, той се връща в Южно Киву през 1989г.

Болница Панзи

През 1996г. болницата Лемера е напълно унищожена по време на гражданската война. С помощта на организации за международна помощ д-р Муквеге основава болница Панзи в едноименния квартал на Букаву и става нейн управител и главен хирург. Днес болницата разполага с четири отделения: акушерство и гинекология, педиатрия, хирургия и вътрешни болести. Болница Панзи е и университетска болница към Université Evangelique d´Afrique, който е основан в близост до болницата през 2011г.

Болница Панзи е най-известна заради гинекологичното си отделение, в което се извършват и операции на фистулата. Муквеге обучава служители, които да помагат при тези усложнения, и работи съвместно с Болницата в Адис Абеба (основана от Катрин Хамлин, носителка на Наградата за цялостен житейски принос за 2009г.) и с Харвардското медицинско училище.

След 1999г. д-р Муквеге става свидетел на тенденция за все по-голямо сексуално насилие в източно Конго. Той приема пациентки, чието вагина и ректум са наранени с ножове и други предмети. Оттогава д-р Муквеге и колегите му от болница Панзи са лекували около 40 000 жертви на сексуално насилие. Самият д-р Муквеге приема по 20 пациента ан ден, 7 до 10 от които страдат от здравни проблеми и наранявания в следствие на сексуално насилие. В сравнение със здравните проблеми на други пациенти, тези предизвикват най-големи психологични и хирургични затруднения. Д-р Муквеге съобщава и за случаи, при които лекувана от него жена бива изнасилена отново и състоянието й е толкова тежко, че за хирурга е невъзможно да възстанови репродуктивните й органи.

По думите на д-р Муквеге: „Извършителите на тези престъпления унищожават човешкия живот. Тези жени вече не могат да имат деца. Често се оказват заразени със СПИН и разпространяват болестта. Мъжете им са унижени. Престъпниците унищожават самата социална общност на своите врагове, техните бъдещи поколения, дори и без да убиват жените. Премината е една линия, която би трябвало да бъде пълно табу. Но тъй като тези части от тялото обикновено не са видими, тази форма на посегателство не е толкова очевидна за обществото.”

Огромен проблем в Конго е фактът, че извършителите обикновено се радват на пълна безнаказаност, дори и да е известно кои са.

През 2013г. болница Панзи разполага с 398 служители и годишен бюджет в размер на 3.2 милиона долара. Болницата има 450 легла, от които 250 са за жертви на сексуално насилие. Пациентите, които не могат да си позволят услугите, се лекуват безплатно.

Реинтеграция и подкрепа

Освен медицинска помощ, Панзи се опитва да предоставя на пациентите си психологическа помощ и правни съвети, за да даде перспектива на онези, които не могат да се върнат към предишния си живот. Дейността включва DORCAS в Букаву, защитено жилище за майки с деца, което приютява жени, които са били изписани от болницаата и им осигурява обучение, за да могат сами да започнат да изкарват прехраната си, получавайки микрозаем.

Муквеге е основател и на Фондация Панзи. В нея работят двама адвокати на пълно работно време и още осем доброволци. Фондацията осигурява психологическа подкрепа и правна помощ на жертвите на сексуално насилие по въпроси, свързани с наследство, семейни закони, развод, осиновяване. Фондацията организира обучения за правата на жените и семинари по здравни въпроси, работи за предотвратяване на ранните бракове и подготвя общностни водачи.

Призив към международната общност за прекратяване на конфликта в източно Конго

Осъзнавайки, че медицинската му дейност помага на жертвите, но не предотвратява повторни прояви на насилие, д-р Муквеге пътува по света и дава безброй интервюта, в които предупреждава международната общност за ужаса на конфликта в източно Конго.

„В действителност този конфликт не е заради етноса. Това е териториален конфликт за минерални ресурси. Регионът Киву е богат на колтан[1], който се използва за производството на мобилни телефони и лаптопи. Без политическа воля, ситуацията няма как да се промени. Проблемите, които стоят в основата на конфликта, не могат да бъдат разрешени от моята дейност”, казва Муквеге.

Според него Конго се нуждае от професионална полиция, съставена предимно от жени и от армия, която защитава хората и в която не влизат хора, допринесли за унищожаването на страната. Муквеге се страхува, че ако международните миротворчески сили напуснат Конго преди да бъде изградена функционираща армия и полиция, в страната ще настъпи хаос. Муквеге също така изисква Международния съд да заведе дела срещу водачите на Конго, така както бе направено и за Сиера Леоне и Югославия.

В своя реч пред ООН на 25.09.2012г. Муквеге призовава ООН „единодушно да осъди бунтовническите групи, отговорни за [сексуалното насилие]” и за „конкретни действия срещу страните, членки на ООН, които подкрепят това варварство”. „Ние не се нуждаем от повече доказателства, нуждаем се от действия, спешни действия за арестуването на отговорните за тези престъпления срещу човечеството и изправянето им пред съда. Справедливостта не подлежи на преговори”, казва Муквеге.

Опит за убийство и настоящо състояние

Един месец след речта на Муквеге пред ООН петима въоръжени мъже в цивилни дрехи проникват в дома му в Букаву, докато го няма. Когато се връща с автомобила си, те го нападат, но един от служителите му, Йосеф Бизимана, разсейва нападатели те и е убит, като по този начин спасява живота на Муквеге. Местните власти твърдят, че са открили убийците, но съдебен процес няма и нито един от свидетелите не е призован да даде показания. Муквеге решава да замине за Европа с жена си и двете си деца.

В негово отсъствие местни женски организации протестират пред властите заради нападението и започват да събират  пари за самолетен билет, за да може Муквеге да се прибере удома, като обещават, че ще го пазят и групи от 20 жени-доброволки ще се редуват да го охраняват. Разчувстван от смелостта и подкрепата им, Муквеге се връща в Букаву през януари 2013. При пристигането му от летището към болницата, той е посрещнат от ликуващи хора. Днес той живее и работи в болницата Панзи, непрестанно охраняван от двама души.

През май 2013 от болницата Панзи съобщават, че в днешно време дори и малки деца стават жертва на сексуално ансилие: девет момичета на не повече от пет години са брутално изнасилени в Южно Киву; две от тях умират от раните си, а останалите са лекувани в болницата поради тежки усложнения.

Отличия

Сред многото награди, които д-р Муквеге получава, са Награда на ООН за човешки права (2008) (2008), Olof Palme Prize (2009) и Награда на крал Будоин за международно развитие (2011). През 2009г. нигерийският вестник Дейли тръст го избира за ‘Африканец на годината”. През 2013г. Муквеге става носител и на наградата Human Rights First.


[1] Колтан – индустриалното наименование на рудата колумбит-танталит, от която се добиват елементите ниобий и тантал; танталът се използва в производството на мобилни телефони, DVD-плеъри, игрални конзоли и лаптопи (бел.пр.)

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.