Реч на Денис Муквеге при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Денис Муквеге при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Благодаря за тази покана на членовете на Фондацията за цялостен житейски принос. Приемам тази презтижна награда с огромно смирение.

Приятели на мира, приятели на човечеството,

След връчването на тази награда вече никой няма да може да каже, че не е знаел за безпрецедентната трагедия, засегнала региона на Великите езера в Африка.

Приятели на мира, приятели на човечеството, вие отказвате да бъдете безразлични, вие отказвате да заворите очите си и да запушите ушите си за ужасните варварски действия, които посрамват човечеството и петнят съзнанието ни вече толкова години.

Днес се радвам заедно с вас и ви изказвам своята признателност.

В продължение на 15 години съм свидетел на масови зверства над жени и не мога да остана просто безучастен наблюдател, защото нашата човечност ни кара да се грижим един за друг. Нямах друг избор освен да продължа да лекувам своите пациенти и да призовавам към мир и справедливост.

Ежедневните ни срещи с тези жени ни научиха да понасяме заедно с тях нещастието им и да лекуваме раните им. Наранените им тела, разбитите им сърца и угасналият им дух трябваше да бъдат възстановени, успокоени и изцелени. За да можем да лекуваме десетките хиляди жени, жертви на най-тежки престъпления, самите ние се нуждаехме от надежда, която да предадем и на оцелелите. Защото без надежда, животът не си заслужава.

Ние храним надежда за бъдещето на Конго. Надежда, че тази велика страна ще се превърне в нация на мира и справедливостта.

Прители на мира, приятели на човечестовто,

Всичко необходимо за постигането на тази цел е налице. Жителите на региона на Великите африкански езеря чакат нетърпеливо прилагането на Рамковото споразумение за мир, сигурност и сътрудничество от Адис Абаба, което е първото мирно споразумение, адресиращо източниците на насилие в Конго и региона.

Това споразумение е последният ни шанс и то изисква подписалите го държави и международната общност да проявят кураж и непоколебимост в приложението му на практика.

Не може да има мир без справедливост и борбата срещу безнаказаността е един от ключовите елементи в прекратяването на насилието срещу жените.

Ще бъда истински развълнуван, ако тази награда послужи за катализатор на мира в Конго и сложи край на трагедията на жените в страната и на жените, жертви на въоръжени конфликти по целия свят.

Посвещавам тази награда на всички жени, станали жертва на конфликти и живеещи в насилие всеки ден. Бих искал да им кажа, че чрез тази награда светът ще ни чуе и ще откаже да стои безучастно, като ням свидетел на тяхното страдание.

Приятели на мира, приятели на човечеството,

Тази награда не би означавала нищо, ако не доведе до промяна на състоянието на жените в зони на въоръжени конфликти и до възстановяване на мира.

Надяваме се, че светът няма да забави своята реакци, защото тяхното оцеляване и бъдещето на човечеството зависят от всички вас.

Швеция е страна, която е допринесла много за правата на жените и здравните грижи за бременни жени и малки деца. Системата тук е една от най-добрите в света. Влиянието й върху останалите сфери на живот в Швеция е очевидно.

На други места по света не можем дори и да говорим за равенство между мъжете и жените, защото правата на жените са сведени единствено до правото да оцеляват. В зони на конфликт женските тела се превръщат в бойно поле, а изнасилванията са изключително жестоки и се превръщат в евтино, но много ефикасно оръжие.

Ако искаме един свят, в който жените могат да живеят пълноценно, ако се стремим към едно общество, в което жената е равна на мъжа, ако желаем да изградим един равнопоставен свят, трябва да заявим ясно своята позиция, да отхвърлим неприемливото и да начертаем линия, която не може да бъде преминавана. Международната общност е поставила някои граници: химически оръжия и геноцид.

Приятели на мира, приятели на човечеството,

Можете да ни помогнете да зачеркнем използването на изнасилванията като оръжие по време на война. Не можем да кажем, че искаме да дадем повече права на жените, ако същевременно приемаме това масово насилие над техните тела. Неизразяването на позиция е равносилно на приемането на идеята, че жените не са пълноценни човешки същества, защото изнасилването, особено когато е толкова жестоко, е отнемане на човечността ни.

Войните са абсурдни и са плод на нашите решения, но жените и децата заплащат най-високата цена. Трябва да се поучим от миналите си грешки, за да изградим едно по-добро бъдеще.

Когато Европа е освободена през 1945г., светът е шокиран от издевателствата в концентрационните лагери в Аушвиц и Бухенвалд. Целото човечество носи и до ден днешен срама от тези лагери, създадени от хората, за да отнемат човечността на други хора.

Снимките и свидетелствата на оцелелите са толкова шокиращи, че много хора са убедени, че поне сме научили урока си – никога повече да не водим войни, защото омразата не е вариант, расизмът е абсурден, ксенофобията и намека за превъзходство на дадена култура са неприемливи и никой никога повече няма да замълчи, ако стане свидетел на нарушения на човешките права.

При подписването на хартата на ООН е имало толкова много надежда. Надежда за един нов свят, надежда за един нов дух на солидарност и братство сред хората, независимо от цвета на кожата или произхода им; без каквато и да е дискриминация.

Но за съжаление днес, 60 години по-късно, сме принудени да отбележим, че светът не е научил нищо! Светът не е научил нищо!

Ако Африка беше научила нещо, днес нямаше да има толкова много омраза и етнически конфликти, които разкъсват семействата и захвърлят хората сред вълни на насилие, мрак и беднота.

Ако Европа беше научила нищо, нямаше да сме свидетели на възраждането на национализма в няколко европейски държави.

Ако Азия беше научила нещо, нямаше да има толкова много идентичности, дефинирани на религиозна основа, проповядващи мечтата за една религия и една култура, които да бъдат наложени на всички.

Ако светът беше научил нещо, нямаше да позволи на една война, довела до смъртта на шест милиона души за десет години и превърнала стотици хиляди жени в Конго в жертви на сексуално насилие, да продължава вече толкова време.

Приятели на мира, приятели на човечеството,

Надяваме се, че тази награда ще допринесе за пробуждането на умовете ни, за озаряване на съзнанието ни и за прекратяване на безразличието.

Надяваме се, че тази награда ще доведе до пробуждането на благородни, алтруистични и солидарни чувства сред всички добронамерени хора, за да можем да сложим край на варварските действия в Конго и да дадем на жените мир, без който този регион не би имал бъдеще.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.