Реч на Базил Фернандо при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Базил Фернандо при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Почитаеми гости, членове на шведския парламент, дами и господа,

За мен е чест да бъдат сред лауреатите на Наградата за цялостен житейски принос заедно с организацията, която представлявам – Азиатската комисия за човешки права.

Преди две десетилетия Азиатската комисия за човешките права беше изправена пред проблема на масовата безнаказаност в повечето азиатски страни: извършителите на тежки престъпления като отвличания, екзекуции без издадена присъда, мъчения и изнасилвания, се измъкваха без никакви съдебни последствия. Изглеждаше сякаш сме безсилни.

Зададохме си един въпрос, който окачихме на стената в офиса си: „Какво можем да направим, когато изглежда, че не може да бъде направено нищо?” Всичко, което постигнахме след това, може да се сведе до този въпрос. Накратко, решението, до което стигнахме е, че освен да адресираме всеки отделен случай на нарушение на човешките рпава, трабва да се стремим и към реформиране на институциите. Нека да обясня по-подробно.

Първият носител на тази награда от моята родина Шри Ланка, съдията Кристофър Виъръмантри, заявява в обръщението си към този парламент през декември 2007г., че „пропастта между законите и реалността, между добрите намерения и осъществяването им, между това, което се твърди в книгите и това, което се случва на практика, е достигнала невероятни размери.” Нашата дейност разкрива, че тези „невероятни размери” са много по-видими в развиващите се държави.

Дейността ни бе следствие от мое лично преживяване: непосредствен риск да бъда отвлечен и да изчезна завинаги, заради работата ми като адвокат, заради това, че вършех обичайните неща, които клиентите очакват от един адвокат. Тъй като бях запознат със случващото се в страната, знаех, че скоро ще дойде и моят ред. Времето беше силно ограничено, затова незабавно напуснах страната.

Опитах се да разбера същността на проблема: да знаеш, че властите ще те накарат да изчезнеш и невинността ти да не ти осигурява никаква защита. След това се опитах да разбера проблема, свързан със защитата на гражданите, която би трябвало да е задължение на държавата. Осъзнах, че не писаните закони защитават хората. Имахме множество такива закони, но съществуването на тези закони не предотвратяваше широко разпространеното беззаконие. Наличието или отсъствието на защита се определя и зависи от функционирането на правораздавателната система: полицията, прокуратурата, съдилищата.

Разсъжденията ми се потвърдиха през трите години, през които работех като старши служител на ООН към временното правителство в Камбоджа, където бях свидетел на онова, което Александър Солженицин нарича „ужасяващо беззаконие”. В Камбоджа полицията, прокуратурата и съдилищата работеха срещу хората и свободата се бе превърнала в престъпление. Когато поех ръководството на Азиатската комисия за човешките права през 1994г. бях решен да работя върху проблема с осигуряването на защита на гражданите. Целта ми беше да формулирам проблема колкото се може по-ясно, както и да потърся начин да го разреша. Като цяло именно с това сме се занимавали през годините и продължаваме на правим и днес.

Методът, който сме възприели, е първо да документираме индивидуалните нарушения на човешките права и да разкажем историята на всеки човек – какво се е случило с него, когато е потърсил справедливост. Наричаме това „подход на личните истории” в противовес на преобладаващия „статистически подход”. След това се опитахме да окажем  подкрепа на възможно най-много жертви – подавахме жалби, съдействахме зе разрешаването на съдебни спорове, оказвахме психологическа подкрепа и така научавахме истината за страданията на жертвите.

Станахме свидетели на ужасните условия в полицията, прокуратурата и съдилищата в повечето азиатски страни.

Осъзнахме и че тези, които се облагодетелстват от пропуските в правораздавателната система, са престъпниците. Когато престъпниците извличат ползи от така действащите полиция, прокуратура и съд, всеки аспект на живота пряко или косвено се криминализира; изборната система така обхваната от корупция и други закононарушения, че всеки стремеж към свободни и честни избори се оказва просто една мечта; насилието се превръща в неотменна част от политическия живот; хората имат отрицателно мнение за политиците и корупцията се превръща в част от ежедневието. Онези, които се възползват от свободата на словото стават обект на насилие и сред народа се наслагва непрекъснато усещане за страх. Търговията с наркотици процъфтява; прането на пари и други подобни престъпления стават част от икономиката; проституцията, включително трафика на хора са безнаказани и лесни за организиране; правото на живот и частна собственост е заплашено; убийствата, изнасилванията и други тежки престъпления се извършват с лекота. Забогатяването, посредством злоупотреба с власттта да арестуваш, задържаш и отправяш валшиви обвинения, засяга всеки един етап от правораздавателната система.

Проблемът, че „правораздавателната система допринася за насилието” е известен на всеки жител и особено на най-бедните хора в Азия. Бедните са мнозинство в развиващите се страни. Документацията ни ясно показва, че репресивните политически системи оформят полицията, прокуратурата и съда по свой образ и подобие, за да могат да ги използват за сплашване на бедните.

Виждаме как тази ситуация оказва негативно влияние върху гражданското съзнание и активност. Дори и съседите се страхуват да се притекат на помощ един ан друг. Тероризирани от несправедливите обществени институции хората започват да се отдръпавт от обществения живот и така социалното взаимодействие намалява.

Където и да се намесим, жертвите и свидетелите неизменно ни задават един и същ въпрос: „Говорите ни за човешки права; къде да ги намерим?” Смятаме, че това не е само наш проблем, но и предизвикателство пред спазването на човешките права по света: този модел се основава на предположението, че преобладаващите условия, свързани с правораздавателните институции в развитите страни са характерни и за развиващите се държави. Това погрешно предположение се дължи на факта, че постигнатото от много страни в Европа и Северна Америка чрез реформа на институциие още през 19ти век, все още не се е превърнало в реалност в развиващите се държави. Т.е. тази реформа на институциите трябва да бъде основна цел на всички дейности, свързани със защита на човешките права в развиващите се страни.

За да постигнем това, смятаме, че трябва да повлияем общественото мнение не само в тези държави, но и по света. Затова се опитваме да споделяме всичко, което сме научили с по-широка аудитория, използвайки съвременни комуникационни технологии. Това е стратегията, която следваме във всяка една сфера на дейността ни.

Основният ни фокус на работа са случаите на мъчения и малтретиране. Причината за този избор е, че мащабите на мъченията и отношението, водещо до тази практика, олицетворяват истинската същност на правната система в страната. С обширните ни познания, натрупани в 12 държави в Азия, включително в Индия и Китай, можем да кажем, че мъченията и малтретирането, както и произтичащите от тях екзекуции без издадена присъда, стоят в основата на т.нар. „правораздавателна система” в тези страни. Мъченията са неизменна част от разследването на престъпления; прокурорите и съдиите приемат подобни практики като неделима част от „системата”. И тези системи устояват на всеки опит на агенциите на ООН и други международни организации, които призовават към прекратяването на подобни практики, разследване и наказване на виновниците, постановили използването им.

Документите, с които разполагаме, представляват адекватна илюстрация на това, което ви разказах. Мъченията, корупцията и злоупотребата с власт са взаимосвързани и неотделими. Не е изненадващо, че хората в развитите страни, израснали в среда, в която държавата реално защитава своите граждани, се чувстват объркани, когато се изправят пред случващото се в нашите държави. Липсата на разбиране на проблемите, съврзани със спазването на човешките права, от страна на хората от развитите държави, се дължи на факта, че те са израснали в съвсем различна политическа и социална среда.

Един от уроците, които научихме, е, че за да се стигне до решение на проблема, трябва да направим всичко възможно за изграждането на по-широк диалог между развитите и развиващите се страни; особено сред хората, които наистина ги е грижа за демокрацията и човешките права. Движението за спазване на човешките права трябва да реагира по-положително и динамично на проблемите, свързани с реформиране на институциите.

Много колеги, доброволци, съмишленици и преди всичко жертви на нарушения на човешките права се присъединиха към нас и подкрепиха нашите усилия. От тяхно име приемам тази престижна награда. Признанието на Фондацията за цялостен житейски принос за нашата дейност ще ни помогне да разпространим посланието за належащата нужда от промени в полицията, прокуратурата и съдилищата в развиващите се държави. Надявам се, че необходимостта от институционални промени в тези правораздавателни системи ще получи нужното внимание в Швеция и в останалите развити страни. Можем да ви уверим, че усилията, вложени в разрешаването на тези проблеми, ще дадат обилни плодове.

Благодаря ви.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.