Реч на Асма Джахангир при връчване на Награда за Цялостен житейски принос

Реч на Асма Джахангир при връчване на Награда за Цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Дами и господа, получаването на тази награда ме кара да се чувствам смирена и ме изпълва с размисли. Винаги изпитвам смесени чувства, когато получавам признание за усилията, които полагам за спазването и защитата на човешките права. Постигнали сме много, но пред нас все още има дълъг път. Израснала съм в диктаторски режим, по време на който лишаването от свобода на словото и равенство между половете се смяташе за оправдано в името на стабилността. Детският труд бе определян за „необходимо зло”. Религиозните преследвания и расизма бяха толерирани. Тези злини все още съществуват, но повечето хора по света ги осъждат.

Въпреки това все още сме изправени пред големи предизвикателства. Свободата на самоопределянето все още не е гарантирана на много места по света и дори и в ООН липсва консенсус относно този важен аспект на човешките права. Има много закони, които лишават хората от правото сами да изберат религията си или да изберат да бъдат атеисти. Жените все още са убивани в името на честта и извършителите на практика остават безнаказани. Смъртното наказание още се прилага в много страни, въпреки че то обикновено се налага на хора от маргинализирани слоеве на обществото и са налице немалко случаи, в които са били допуснати грешки.

За мен е чест да споделя тази награда с останалите лауреати. Всички ние споделяме понякога моменти, в които отминалите предизвикателства продължават да ни преследват, а пред нас се изправя едно смущаващо бъдеще. Правата на жените започват да се спазват все повече, но същевременно съществуват и паравоенни организации, които яросто отричат дори и основни права, като правото на образование на момичетата. Има общества, в които една жена не може да се омъжи за мъжа, който избере или дори да излезе от дома си без придружител от мъжки пол. Има правителства, които не позволяват на жените да карат кола!

Трилиони долари на ден се харчат за т.нар. сигурност, а невинни момичета в Нигерия не могат да бъдат защитени. Подобни инциденти са показател за упадъка на световното управление. В изготвянето на световните политики ключова роля играят не хора с идеи и въображение, а институции и индивиди, загрижени единствено за сигурността. Сигурността и икономическите интереси се поставят пред човешките права и устойчивия мир. Демократичния процес не става по-зрял с времето. Правителствата пълзят, докато хората тичат напред. Пропастта между очакванията на хората и това, което прави правителството, е все по-голяма.

Често ме питат за рисковете, които един активист поема по време на своята борба. Отговорът ми е, че в миналото сме рискували да бъдем вкарани в затвора от властите, а днес рискуваме да бъдем убиит от мафията и екстремистите, а те да останат безнаказани. В миналото хората са били изпълнени с надежда и енергия. Страхувам се, че тази тяхна устойчивост постепенно отслабва.

Бих искала да използвам тази възможност, за да изразя признателността си към всички застъпници за човешки права, журналисти, поети, писатели, адвокати и работнически водачи в Пакистан, отдали живота си на свободата, справедливостта и мира. Подложени сме на тежък натиск, но нашата съпротива срещу тираните в Пакистан е не по-малка. Бих искала да изразя дълбоката си благодарност към колегите си, работещи в правната сфера и движението за човешки права, както и към онези пакистанци, които бяха до мен в най-тежките моменти.

Често ме питат дали имам планове да напусна Пакистан, заради многобройните заплахи, отправяни към мен. Без колебание заявявам, че нямам такова намерение, защото подкрепата и топлината, които получавам многократно надминават насилието. Пакистан има множество проблеми и допуска немалко грешки, но той е уникален в стремежа си да превъзмогне липсата на толерантност, да се изправи срещу авторитарното управление и да сложи край на терористичните актове, извършвани в името на религията. Жителите на Пакистан са изстрадали много и заслужават нещо по-добро.

Благодаря ви отново. Тази награда ме задължава да продължа да работя за спазването на човешките права. Паричният израз на наградата ще използваме за изграждането на ново онлайн радио, за създаването на награди за човешки права в образователните институции в Пакистан и за оказване на подкрепа на застъпници на човешките права, които са изложени на опасност.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.