Асоциация на селските работници в Караре

Статия: Асоциация на селските работници в Караре (Колумбия) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за изключителната им отдаденост на мира, семейството и общността в условия на тежко и безсмислено насилие.”

През 1965г. партизани комунисти се настаняват в региона караре в Колумбия. През 1973г., когато армията се опитва да разгони партизаните, сблъсаците между двете въоръжени групи водят до тежки случаи на насилие над живеещите в областта мирни селяни. През 80-те години ситуацията допълнително се влошава от присъствието на различни паравоенни групировки.

Към 1987г. са убити над 500 селяни, а на среща на част от оцелелите с водачите на армията и правоенните организациите, им е предоставен избор между четири варианта: да застанат на страната на военните, да застанат на страната на партизаните, да напуснат региона или да бъдат убити. Тези, които се опитват да останат настрана от насилието, избират пети вариант: да се борят за мир и развитие без да прибягват до насилие. Така е основана ATCC, а мотото на асоциацията е „за правото на живот, мир и труд”.

Тактиката на ATCC е проста: постоянен диалог с всички страни (военни, паравоенни, партизани и правителство) и непоколебимо въздържане от насилие. Те постигат изненадващ успех и между май 1987г, и февруари 1990г. в региона има само пет убийства, докато в Колумбия по това време е отбелязан пик на насилието. Походът на мира, организиран от ATCC през 1987г, привлича 8000 селяни – 2/3 от всички жители на региона. През същата година, осъзнавайки, че мирът не може да бъде постигнат просто чрез прекратяване на политическото насилие, Асоциацията взема заеми за закупуването на две лодки и хранителен магазин. Магазинът се оказва много успешно начинание и скоро се превръща в почти единствения източник на приходи за ATCC.

През 1988 Асоциацията представя на правителството своя План за развитие, в който се поставя акцент върху образованието, комуникационните системи, включително пътищата, селските и общностните организации и опазването на природните ресурси. В следствие на това Асоциацията скоро започва на привлича инвестиции от Националния план за рехабилитация.

През 1989г. се забелязва засилена партизанска дейност в региона и ATCC отново фокусира усилията си върху мира. Организиран е Форум на мира, на който местни организации се срещат с враждуващите страни. Само месец по-късно обаче трима от водещите активисти на ATCC, включително говорителите Мигел Барахас и Хосе Варгас Матеус, са застреляни в родния си град Кимитара.

Асоциацията незабавно свиква общо събрание, избира нов управителен съвет и продължава да работи за постигането на диалог с въоръжените групи и за развитие на останалите си проекти.

Отличителният белег на ATCC е огромния кураж, който провяват, когато са изправени пред тежки изпитания.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.