Един различен ден

Днес е един различен ден. Не, не защото днес лятото си отиде. Не, не защото днес във въздуха витаят есенни чувства.

Днес съм болен. Да, страдам, но не съм нещастен. Страдам с радост. Отварям се към хубавото. Към малкото страдание, което ми е дадено, за да изпитам голямото щастие. И да, днес е щастлив ден.

Днес съм болен. Днес не съм на работа. Днес съм свободен. Днес е един различен ден.

Ден, в който станах късно и си легнах рано. Ден, в който дремнах следобяд. Ден, в който закусих късно и вечерях рано. Ден, в който прочетох няколко статии, които не успявах да прочета в продължение на месеци. Ден, в който свърших спешната работа, която не търпеше отлагане за по-малко от час. Ден, в който телефонът ми беше напълно изключен, но в който се чух с един позабравен приятел. Ден, в който направих страхотно предложение на друг един приятел. Ден, в който бях сам вкъщи, но не и самотен. Ден, в който действах бавно, но който мина бързо. Ден, в който не се очакваше от мен нищо и от когото и аз нищо не очаквах. Ден, в който нямаше какво да се случи, а се случиха безброй неща.

Ден, в който най-после посетих големия мазазин за играчки, за да избера нещо за дете. Ден, в който седях в библиотеката почти час и разглеждах книги, вместо да се втурна две минути преди да я затворят, за да взема запазената книга. Ден, в който посетих магазина за еко мода, който не можех да посетя от месеца. Ден, в който говорих най-после със собственика на любимия си супермаркет за органични храни. Ден, в който напазарувах преди рафтовете да са се поизпразнили.

Ден, в който гледах как децата и младежите спортуват в парка – кои тичаха, кои караха колело, кои лодки, кои играеха баскетбол или плажен волейбол – спортове, които не бях играл отдавна, а които бяха част от ежедневието ми. Или спортове, които още не бях опитвал като каране на ролери или скейборд по паркур. Ден, в който научих за съществуването на още един вид спорт, който със сигурност ще опитам.

Ден, в който разгледах новите графити на стария мост и на новата строителна площадка. Ден, в който слушах песните на птичките и гледах залеза. Ден, в който пих за първи път от чая, който си бях купих преди година и половина. Ден, в който размразих хладилника и фризера за първи път, откакто се бяхме нанесли в жилището преди две години. Ден, в който видях за първи път комшийката отсреща. Не, не е нова, живее от преди мен в сградата.

Един различен ден. Един ден, в който взех важни решения. Ден, в който тялото ми е болно, а душата ми се излекува. Ден, в който ежедневието се срина. Ден, в който аз се родих. Ден, в който съм свободен. Един бавен ден, в който направих безброй неща, които бях забравил или все още никога не бях опитал. Ден, в който се чувствам жив и щастлив. Ден, в който се насладих на малките и обикновени неща, които пренебрегвах в забързаното си всекидневие. Един различен ден. Един необикновен ден. Един ден на мига. Един ден от вечността. Ден, в който се промених. Ден, в който се родих отново за по-добър живот.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.