Родопчани

Това, което винаги ме е омагьосвало в Родопите, е не само прекрасната природа, а и прекрасните хора, които живеят там. Родопчани могат да те накарат да се влюбиш в планината им с топлия си говор и диалектните думи, които сякаш ти шептят на някакъв древен език. Но истинската тайна е в характера им. В онези човешки ценности, които са съхранили непокътнати във времето.

Родопчани са топли и гостоприемни. Винаги те посрещат с усмивка и отварят вратите на дома си за теб. Щом веднъж си бил на гости на родопчанин, винаги ще си добре дошъл у тях. И дори и при изненадваща среща след повече от година, ще те срещнат сякаш едва вчера сте се разделили и ще се засуетят, че не си ги предупредил, та да сложат трапезата. Случвало ми се е момиче, с което сме прекарали само 4-5 часа заедно и само от време на време поддържаме контакт, да ме кани на гости у тях за края на седмицата. Или хора, при които сме настанени, да не приемат плащане за вечерята, защото дъщеря им има имен ден.

Родопчани са щедри. Готови са да ти дадат много, без да искат нищо в замяна. И почти всеки път, когато стане въпрос за пари, започват да се суетят – ти искаш да им платиш, а те „е, сега, за какво?! то, ние нищо не сме направили… за нас беше удоволствие“ и т.н. Те са едни от малкото хора, от които можете да чуете думи, като „аз ти го давам, а ти ако искаш нищо не ми плащай; ако ми дадеш нещо, нека да е колкото сърцето ти дава“. Винаги са готови да ти помогнат, с вярата, че един ден помощта ще им се върне; може да е след години, може да не се върне точно чрез теб, може да се върне не на тях, а на децата или внуците им, но направеното добро не се губи.

Родопчани са работливи и предприемчиви. Какъвто и да е животът им, никога няма да ги чуеш да седнат и да се оплакват. И никога не чакат някой друг да реши проблемите им. Познавам хора, които сами по собствена инициатива са изградили еко-пътека, направили са дървени мостчета над реката, сложили са перила над опасните места. На друго място са направили алпийска люлка – дълго въже висящо над свода на пещера, на което можеш да се люлееш. Направили са маршрут през водна пещера. И „Градина на Тарзан“ сред няколко високи бора. Не чакат помощ и пари от европейски проекти. Изградили са всичко сами и сега изкарват прехраната си, благодарение на туристите, които посещават тези все още малко известни места, където природата се цени и съхранява. Сигурно само в тази планина можете да срещнете хора, които в свободното си време редят камъни край деретата, за да не отнася водата почвата. И правят това без да очакват заплащане или благодарност.

Родопчани умеят да живеят. Усещаш това най-силно, когато чуеш песните им. Когато след тежък, усилен ден, ги видиш събрани край масата и разбереш как могат да се веселят. Без да се оплакват, без да мислят за това, което ги очаква утре, сякаш всичко изчезва и остава само настоящият миг. И когато в такъв момент запеят, дори и най-тъжната си песен, знаеш, че магията на Родопите те е пленила завинаги.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.