Село Кушла и мумиото

До село Кушла може да се стигне единствено по черен път. Крайните му къщи се намират само на 100м от Гръцката граница. Селото е притихнало и от многобройните му жители днес са останали само 50-60 души. Времето тече бавно, а ритъмът на живота се определя от смяната на сезоните и земеделската работа.

Тук Родопите са различни. Почвата е суха и песъчлива. Горите са по-редки, а короните на дъбовете – рехави, защото използват шумата им за храна на животните през зимата. Оградите са не от преплетени клони, а от камък. Не защото има какво да крият (оградите едва надвишават половин метър), а за да запазят малкото плодородна почва. „Като ни остане свободно време от работата, вземаме и редим камъни. Покрай деретата, да не ги отнася водата.“

Думите са на приказливата баба Севдалина, която ни посреща щом пристигаме в селото. Тръгва с нас уж само да ни упъти, а накрая остава през цялата ни разходка. „Работата може да почака, а мохабет не става всеки ден“. Разказва ни навремето как им се карали граничарите, когато някоя заблудена крава минавала границата и вдигали на крак всички заради това. Шегува се, че всъщност хората от селото пазели държавата, понеже били на самата граница, а заставата – 3км по-надолу. Познава всички билки и знае всяка за какво се пие. Обяснява нещата от живота простичко и ясно, но в думите й сякаш прозират някакви дълбоки истини за света. А докато говори с мекия си родопски акцент думите се леят като песен, която омагьосва.

Сега животът в селото не е лесен. Част от мъжете работят по програма за временна заетост – запълват дупките по черния път… с пръст, която поредния порой отнася и временната заетост май става постоянна. Повечето хора отглеждат крави, рядка родопска порода, запазена само в това село. За да отидат на лекар, пътуват 30км до Златоград. Но не се оплакват.

Причината село Кушла да стане известно са репортажите, които някои журналисти са направили за мумиото или „мумята“, както го наричат местните. Мумята представлява лековита черна пръст, която се използва най-вече за счупени кости и проблеми със ставите. Баба Севдалина ни показва едно от местата, от които я добиват. В земята е издълбана малка дупка, която постепенно разширяват по протежение на жилата. Сега обаче е август и не е време за добиване на пръстта. Това се прави рано на пролет или наесен, когато често вали и почвата е влажна. В противен случай пръстта се рони и троши и не се получава. С мумята могат да се правят превръзки на болното място, но най-полезна е ако се пие, разтворена във вода, като този процес отнема около един ден. Местните хора вече поколения наред използват лечебните й свойства.

Замислих се за силата на природата и способността й да лекува. И колко ли още тайни пази тя, докато ние се доверяваме на синтетични лекарства, които колкото помагат, толкова и вредят? А хората са казали „за всяка болка си има билка“. Замислих се и за хората… Колко от нас биха оставили работата си, за да помогнат на друг, при това напълно непознат човек? Как е възможно през свободното си време да вземеш да редиш камъни в дерето, за да се запази пътеката, по която след това всички ще минават; и без да очакваш дори и само благодарност за това? И колко хора биха дали нещо и биха казали „аз ти го давам, а ти ако искаш нищо не ми плащай; ако ми дадеш нещо, нека да е колкото сърцето ти дава“?

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.