Двата рая

Инуитите (жителите на севера, които ние неуважително наричаме ескимоси) имат следното вярване – който почине и бъде потопен в морето, отива във водния рай, който се намира под водата, някъде на дъното на океана. И се храни и живее в целия си задгробен живот от и в морето. А който бъде погребан на земята, отива в земния рай, в който се прехранва с горски плодове и трици. Обикновено земното погребение се извършва в пещера, в която обаче има пролуки, от които се вижда небето, морето, земята и вечният лед, за да може на мъртвите да не им е скучно и да могат да продължат да се наслаждават. А който бъде оставен няколко дена на сушата след смъртта си и после бъде потопен в морето, може да си избере в кой рай иска да отиде.

Инуитите вярват, че живеят във водата и че се хранят само с морска храна. Бялата мечка за тях е морско животно. Самите инуити и те са морски животни. В това няма нищо чудно, като се има предвид, че инуитите се прехранват единствено и само благодарение на морето и на леда. Това важи и за бялата мечка. Без лед няма да има бяла мечка и няма да има истински инуити. А инуит означава душа. Без лед ще изчезнат душите на севера. Могат да останат само поевропейчени ескимоси, но не и инуити. Инуитите също имат освен един висш Бог и една Богиня Майка – Богинята на водата и морето, разбира се.

Тоест според инуитите няма ад и рай, а има само рай и то цели два. Животът на леда, разбирай във водата, или както казваме ние – на земята – е достатъчно тежък, за да трябва да се мъчим и на небето. Но и при инуитите има развитие. И ако ние бленуваме за небето, за небесния рай, то те бленуват за земята, за земния рай. Отиването в морския рай е просто едно безгрижно продължение на морския живот. А отиването на земята е едно усъвършенстване и отиване на едно по-високо ниво – в земния рай. За да се стигне дотам са необходими едногодишни големи усилия, докато и последните сокове не изтекат от тялото (научно разбирай: фините обвивки на Душата не се отделят напълно от тялото. Това, което при нас се случва на 40-тия ден.) Това се случва посредством преодоляването на голямата камениста планина (фьел). И нищо чудно – така, както ние сме земни същества, средата ни е земята, и бленуваме да се развием и да отидем на небесата – така и за инуитите средата е водата и бленуват да отидат на небесата.

Но да не си мислим, че инуитите не са толкова развити, колкото и ние. Напротив, дори в доста отношения са много напред. Но просто условията и средата са такива, че трябва да тръгнат по пътя си при по-неизгодни такива. Но пък и без това нали няма значение откъде тръгваме, а колко сме изминали.

От малки сме чували, че има рай и ад. И надали някой може да каже със сигурност дали ги има. И все пак все повече източници и сведения ни насочват към това, че рай има, но ад няма. Като човек, който вярва, че доброто е в основата на всичко и че рая може да се съгради навсякъде, и аз вярвам, че няма ад. Адът е мисловна конструкция, която се подхранва от страха. А раят е неподправената истината и действителността. Светът се гради на основата на доброто и Любовта. Ами можем ли да кажем тогава, че раят е безкрайното развитие, а адът е зациклянето на едно място в собствените ни ограничаващи мисли или пропадането в бездната на собствения ни страх?

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.