Безтегловност или свободата на душата

На някои места в Средиземно море водата е много солена. Толкова солена, че човек без много усилия се отпуска на повърхността й. Пълното отпускане върху водата дава възможността да се изживее чувството на безтегловност. Човек се оставя вълничките да го носят, постепенно се омайва. Блестящото слънце пък създава една безкрайна белота пред очите. Бяло и нищо друго. Клатушкане по вълните и нищо друго. Постепенно човек става част от водата. Става само вода и душа. Спираме да чувстваме тялото си, няма го. Оставаме само една душа. Душата ни се освобождава от тялото. И, необременена от неговия тежък товар, се рее из нови висоти.

След едно такова преживяване се чувстваме не само безкрайно отпочинали телесно, но и като нови душевно. Готови сме за нови подвизи и гледаме на света по друг начин. Подобно отделяне на душата от тялото може да се случи и в състояние на силна молитва или вглъбена медитация. Това е вече едно по-целенасочено търсене на процеса на освобождаване на душата, което взема често част от удоволствието и дори може да ни напрегне. Методът на безтегловност ми изглежда по подходящ, особено когато нямаме определен стремеж, така както често имаме такъв при молитва или медитация.

Безтегловност може да се постигне не само в солена вода и не само в центровете за обучение на астронавти. Постига се и в специални разтвори, които играят ролята на солта. Съоръженията, които го предлагат, често във връзка с други спа услуги, се наричат floating съоръжения, тоест места, където човек може да започне да плава, плаващи съоръжения. Имах удоволствието да опитам едно такова съоръжение точно в миг, когато бях доста напрегнат. Беше прекрасно да се отпусна в разтвора. В началото имаше слаба виолетова светлина и слаба приятна музика. Постепенно музиката и светлината намаляха, докато напълно изчезнаха. Изчезна и всякакво чувство за собственото тяло, всякаква сетивност, постепенно изчезнаха и всякакви мисли. Аз бях аз, тук и сега. Без тяло, без разум, без чувства, само аз. Не съществуваше нищо освен мен, нито време, нито пространство. След известно време се събудих от липсата на въздух. Душата ми се беше върнала в тялото, а то искаше свеж въздух. Бях заспал? Не знам. Май просто бях извън себе си. Но беше прекрасно. Оказа се, че съоръжението се беше повредило и вместо около 40 минути бях от 4 часа вътре, та въздуха беше взел да посвършва и силата на тялото за живот ме беше върнала обратно в тялото ми, във времето и пространството.

Но аз вече бях друг човек. Който веднъж е напускал тялото си, знае за какво става дума. Чувството на Любов, вечност и непреходност на висшата сетивност е невероятно.

Има доста разкази на хора, които в съня си са излизали от тялото си и са се гледали отгоре. Когато душата напусне тялото, тя остава свързана с него с така наречената сребърна нишка. Ако тя се прекъсне, душата няма да може да се върне в тялото си. Затова е важно връзката с тялото да не се прекъсва. Гледайки се отгоре, обикновено може да видите дори и собственото си тяло, лежащо в леглото. Често виждате първо краката си, после трупа си и когато стигнете до врата се събуждате. Който си види лицето, значи е прекъснал сребърната нишка и не се връща повече в тялото си, което остава да лежи бездиханно в леглото Ви. Така че, напускайки тялото си, гледайте да не прекъсвате връзката си с него и да не си гледате лицето. Възможността да видите света сам по себе си, без тяло, време и пространство е прекрасна, но тя ви се дава не за да напуснете този свят, а за да почувствате висшата Любов и да я направите най-добър приятел и вечен спътник по пътя на спасение му.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата, За Тялото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.