Конституцията на народа

Исландците, отново исландците. Преди повече от хиляда години група свободолюбиви норвежци бягат от родината си – северна Норвегия – и отиват на дивия, ненаселен и силно негостоприемен остров, наречен Исландия. Какво ги е накарало да зарежат родината, заради този толкова опасен остров, изпълнен с вулкани, земетресения и бури. Едно място, на което дори съвременните исландци се чудят как е възможно да има живот.

Ех, Панчо, свободата, Панчо …

Да, свободата е накарала онази група норвежци, които сега гордо се наричат исландци, да избягат от родината си. По онова време в Норвегия се случва нещо ново. Норманите (северните хора) или скандинавците, както ние ги наричаме, постепенно приемат християнството, а с това се централизира и властта в Скандинавия. Тази централизация идва предимно от южните области на Скандинавия – Дания, южна Норвегия и южна Швеция. Тя обаче силно противоречи на условията на живот в северните части на полуострова и още повече на мисленето и традициите на свободолюбивите хора на севера. Но брат на брата меч не може да вдигне, а и това е далеч от философията на миролюбивите северняци и затова много от тях поддават и се подчиняват на централната власт. Така се създава и първото Скандинавско християнско кралство.

Но не всички могат и искат да предадат свободата си. Много от северните хора бягат в Исландия. И първото нещо, което правят, е да създадат парламент и демократично, децентрализирано управление. Този парламент е и най-старият действащ в света, който помага много за оцеляването на норвежците на негостоприемната земя.

Но нека да забравим миналото и да се върнем в наши дни. Преди няколко години Исландия се роди за нов живот. Всичко започна през 2008 по времето на голямата икономическа криза. Исландия рухна, страната просто фалира. Исландците бяха живели, точно както и гърците, много над възможностите си и заплатиха тежко за грешките си и спекулациите си. Но, за разлика от Гърция, или поне засега, Исландия разцъфна с нова сила. Та, какво е някаква си криза пред вулканите, вечния лед, полярната зима и разтварящата се и бушуваща земя. Исландците живеят на най-негостоприемното място на света и са свикнали да се справят с всичко.

Народът свали правителството си, изгони банкерите си, остави банките да загинат, избра си ново народно събрание с хора от народа и обществени дейци. Новото правителство подаде ръка на ЕС, обърна се към традициите на народа си, върна се към корените, разкара спекулантите и започна да се грижи за околната среда с нови сили. Изобщо, Исландия пое по по-устойчив път. Трудностите продължават, пътят е дълъг, лишенията са големи, но желанието също, увереността в силите е налице, новото устойчиво мислене също и страната неминуемо ще се справи с неприятностите си.

От няколко месеца обаче се случва и нещо ново, немислимо досега. Народът пише нова конституция на страната. Да! Народът! И правителството не само, че е съгласно, но и помага на процеса. Народът е избрал комисия, която събира предложенията и съчинява текста. Предложенията идват по всички възможни съвременни пътища на общуване, предимно по мрежата, чрез страницата на инициативата, форуми, чатове, фейсбук и туитър. Цяла Исландия участва в писането на новата конституция на страната. Всеки един параграф се гласува и одобрява отделно. Исландия скоро ще си има най-новата, най-модерна, най-напредничава и най-устойчива конституция в света! Конституцията на народа. От народа. За народа. Общата конституция. Демократичната парламентарна традиция с прякото участие на народа в Исландия продължава и дава нов тласък на световното развитие. Нека всички да погледнем към Исландия, защото там сега се случва бъдещето, създава се моделът на един по-устойчив, по-мирен и по-добър свят.

Повече сведения ще намерите на официалната страница за смяната на конституцията в Исландия.

Подобни творби


This entry was posted in За Ежедневието and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.