Общата мъдрост

Като дете винаги съм се чудил дали има четвърто измерение и ако има такова, кое е то? Времето? Някакво друго, по-различно нагънато пространство, което не всички могат да видят? Дали рисуваните двуизмерни човечета знаят, че има триизмерен свят? Сигурно не, но може би гадаят, досещат се и търсят, също както и ние в желанието си да се развием и да се докоснем до следващото измерение. Тогава много обичах да чета научна фантастика и ми попадна един роман, в който хора, благодарение на разгъвката на четириизмерния куб в триизмерното пространство, успяват да стигнат до четириизмерното пространство. И то се оказа общата мъдрост на всички хора! Май има някаква истина в това.

Но едно е безспорно – общата мъдрост е голяма сила. Знанието на всички хора по Земята е безкрайно и в цялостта си то може да ни помогне много. Тази цялост действително съществува, но повечето от нас не знаят как да се докоснат до нея. И като не знаем как да постигнем нещо, най-добре да почерпим мъдрост от природата или от корените си.

Има доста народи, които наричаме често неразвити и диваци, но които всъщност просто са различни от нас. Народи, които ние не разбираме, но които не само че знаят за общата мъдрост, но и я живеят. При тях няма вземане на решение. Има просто действия. Тези действия винаги се пораждат наглед спонтанно, но всъщност са следствие от целия опит на племето и взаимоотношенията между членовете му. Повечето действия изглеждат малки и незначителни, но всъщност са в основата на оцеляването на цялото племе и членовете му, защото в тях е натрупана всеобщата мъдрост. А този, който пръв поеме действието е просто неин изразител. Например много индиански племена по долината на Амазонка са номади и често сменят лагерите си. Смяната на даден лагер не става след вземане на решение, а просто някой става и започва да оправя лагера за тръгване. И останалите мигновено го последват, без да питат как и защо. Защото всъщност всички вече са чувствали, че е време, но все някой трябва да започне, да действа, да даде началото. Това не е задължително най-старият, най-мъдрият или най-силният. А просто този, който интуитивно първи е разбрал, че е време.

И като казвам време, хубаво е да се спомене, че такива народи имат съвсем различна представа за времето от нас. Часовници няма, няма и за къде да се бърза. Такова понятие като време всъщност няма. Има събития, като напускането на лагера, например. Затова и нашата наука нарича тяхното време събитийно. Общества, в които няма време, имат, според нашето разбиране, много свободно време. Точно това свободно време им дава възможност за повече и по-дълбоки взаимоотношения в обществото, които помагат за развитието на общата мъдрост. Непрекъснатото взаимодействие сред членовете на племето дава възможност на дадено решение бавно и постепенно, естествено, да еволюира и да узрее почти едновременно в главите на хората. Така самият процес по вземането на решение отпада, не е необходим. В крайна сметка племето дори „печели“ време. Но по-важното е, че не възникват спорове, караници, неприятности и омраза. Затова такива народи често не познават насилието. Добър пример са индианците тарахомара от региона Чиуауа в северно Мексико.

Много важна страна на този вид обща мъдрост и гладко вземане на решения е, че всички участват наравно във вземането им. Освен това разумът и мисленето са напълно изключени от вземането на решения. Това помага за творческото развитие и напредък на цялото общество, защото закостенялостта на разума се свежда само до простите действия, а не заема функциите на душата и чувствата, както това се случва в нашето общество, в което точно интуитивно действащите и чувстващи хора са несправедливо изолирани и заклеймявани като глупави. Колко често забравяме, че освен мисловна, има и други видове интелигентност – емоционална, обща и т.н.

Общата мъдрост води до малки, естествени и правилни стъпки и действия. Това от своя страна допринася за малкото грешки, които лесно се заучават и не се повтарят, както и за липсата на големи неприятности.

Би било прекрасно да използваме общата мъдрост и в нашето общество. Това може да стане, като наред с представителната демокрация въведем и директната демокрация (като в Швейцария) и процесите на участие на всички членове на обществото във вземането на решения. Така всеки един буден гражданин, който има добри хрумвания, ще може да се включи в създаването на утрешното общество още днес. И никой няма да се чувства изключен от обществото. Това пък ще повиши личното качество на живот и ще въодушеви още повече хора за действие. Което пък от своя страна просто ще се случва и няма да има нужда от неговото решение и одобрение, което ще помогне за по-бързото развитие на обществото, но и за забавянето на скоростта на живот. Нивото на доверие в собствените и обществени сили и знания ще се повиши, което ще подобри отношенията между хората и ще ги сближи. И човек ще е приятел за човека, а не враг.

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.