Развитие отдолу

В софтуерната разработка има два метода, които се използват – bottom-up и top-down. Единият е отдолу нагоре, а другият отгоре надолу. Тези методи на работа имат своите подобни и в обществото. Когато депутатите на дадена държава се съберат, за да обсъдят дадено предложение, което са създали група експерти и го спуснат на народа, независимо дали той го иска или не, то това е пример за един подход от горе надолу, от управлението към народа. Когато обаче дадено предложение тръгне отдолу, от народа, в следствие на дълго назрявала необходимост и стане по един или друг начин действителност, то тогава подходът е отдолу нагоре.

В днешно време май обичаме да делегираме отговорността си в обществото и да чакаме да ни спуснат поредното решение отгоре. А такива решения отгоре, макар и често необходими, рядко са най-добрите. Това, което излиза от главите на една малка група експерти, не може да се сравнява с общата мъдрост на цял един народ.

Освен това, глобални решения на местни неприятности няма. Доброто решение е винаги близо до засегнатите и е винаги различно според обстановката и даденостите. Това е така, защото често малките подробности правят разликата. Така, както единствено и само благодарение на една малка перка в края на голямата и най-огромният кораб е много подвижен. Така, както благодарение на една малка бактерия, например лактобацилус булгарикус, и най-сложният организъм може да оцелее. Малките подробности дават необходимата гъвкавост и живец.

Но нека да погледнем какво ни дават двата подхода в обществото и как могат да се допълнят смислено. Развитието отдолу започва от отделните хора и е един самоорганизиращ се процес. Той се основава предимно на малките, но важни стъпки на всеки един. Дребното предприемачество близо до непосредствените потребности дава първата искра за ново действие. Даден човек прави дадено нещо на дадено място. Друг разбира за това, пригажда го за собствените си условия и изисквания и т.н. Така постепенно се създава една сложна, учеща и саморазвиваща се система. Когато един направи грешка, другите се учат от нея. Това се случва навсякъде и откак има хора и човешки общества, а и много от преди това – в природата. Съвременната наука отдавна е открила големите възможности, които разкрива едно такова приспособяващо се развитие отдолу. Един пример от дипломната ми работа е как един сложен химичен процес може да се самоуправлява. Щом нещо неживо може да се научи, къде къде по-големи са възможностите на обществото. И да продължа с примера. Преди да превърнем сложния процес в самоуправляващ се и учещ, той беше управляван от хора, седящи пред десетки монитори и наблюдаващи стотици сложни параметри. Сложността беше толкова голяма, че грешките следваха една след друга и нищо не се получаваше както трябва. Нима това не се случва и с обществото ни? Правителствата пускат закон след закон и наредба след наредба, но това прави кашата и неприятностите все по-големи. Сложността на обществото ни е толкова голяма, че управлението му отгоре е немислимо и не води до успехи.

Но това не означава, че не трябва да има и подход отгоре надолу. Той е необходим. Но не трябва да е управленчески, а съпътстващ, насърчаващ. Този, който осигурява добрата почва за семенцата, а те вече няма да чакат подкана и знаят точно какво да направят. Но без почва са за никъде. Та, каква е тази почва, която трябва да създаде подхода отгоре надолу в обществото? Предимно да подпомага дейността на хората, да съпътства, да засилва самоорганизацията и да подпомага сътрудничеството. Тоест подходът отгоре надолу е почвата, съпътстващият подход за този отдолу нагоре, който може да даде плод и да успее. Точно така, както майките напътстват децата си, но ги оставят да се развиват сами и така както Бог ни е дал свободата, но винаги ни напътства. Това е естественият подход, живото съчетание на двата подхода, процесът на развитие в живота, съчетанието на еволюцията (развитието нагоре) и инволюцията (развитието отгоре).

И, за да е още по-разбираемо как това става на практика в обществото, давам два примера от близкото минало и от настоящето. Един финландски премиер е спал в продължение на много нощи не в собствената си къща, а при произволно избрани хора, за да разбере от какво се нуждае народa и как може да му се помогне най-добре. А един ректор на университет в Германия всяка година живее по един месец в студентските общежития. И това ако не са надъхващи примери!

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.