Обръщането на айсберга или два начина на развитие

Айсбергите са прекрасни творения на природата. Творения от твърда вода, плаваща върху течна такава. Красотата на айсбергите на повърхността им е невероятна, но както и при хората същността се крие под повърхността. И макар да не е толкова трудно да се досетим какво се случва под повърхността от това, което виждаме, никога не можем да знаем напълно точно. Най-малко 80% от айсберга са скрити под повърхността. Така е и при хората, така е и при обществото.

А виждали ли сте айсберг, който се обръща? В един айсберг текат много сложни процеси. Отдолу се топи във водата, отгоре от слънцето, въздух избухва. Всичко това прави айсберга почти непредсказуем. И се случва, както айсбергът си минава спокойно покрай брега, неочаквано да се завърти с трясък и пукот. И айсбергът е там, но е нов, с нова форма, отново с 20% над водата, но други. Знаците кога и дали въобще ще се завърти айсбергът са по-малко на повърхността и повече под нея. Един айсберг може да се завърти много пъти във водата, а може и никога да не се завърти и просто да си се стопи мирно и кротко. Ако някой може да каже какво ще се случи с айсберга, то това са инуитите и нека на тях да оставим айсбергите, а ние да погледнем към обществото.

В нашето общество около 80% от благата принадлежат на около 20% от хората. Също, както при айсберга. 80 и 20. Магически числа. Не случайно съществува принципът на Парето за 80-20. Той гласи, че с 20% от труда си можем да свършим първите 80% от работата си, а с останалите 80% от труда си сме принудени да извършим само 20% от работата, ако въобще го направим, разбира се. Често в работата е достатъчно човек да свърши за 20% от времето 80% от задачите. Но това определено не е така в обществото. Ако 20% „само“ са недоволните, това е много и не можем да ги пренебрегнем. А да не говорим, когато 80% са недоволни. През последните години 20-те процента богати стават все по-малко, но притежават все повече. Нищо чудно скоро да има 10%, които притежават 90% от благата.

Всичко в обществото се върти малко или много около 20% богати и не винаги се знае точно какво се случва с останалите 80%. Също, както при айсберга. Тази година видяхме как това се отрази в много арабски държави, където избухнаха революции. А колкото и добро да носи една революция, страданието и разочарованието са винаги повече и това го е показала историята. Не можем да си позволим да не знаем какво се случва с 80% от населението и да се надяваме, че обществото на нашия айсберг няма никога да се завърти и да ни повлече, независимо къде се намираме, отдолу или отгоре. А ако това се случи, всички сме в един кюп и всички можем да пострадаме.

Както за айсберга е по-добре да си се стопи тихо и кротко, така и за обществото е по-добре да се развива естествено, еволюционно, както е в природата, за да не се стига до обръщания и революции. Но за това е необходимо равновесие. А равновесието се основава на връзките и на взаимодействията в обществото. Има ли силни обществени връзки, опасност от революции няма. Но това може да разбере само този, който се потопи сред народа, сред 80-те процента, под повърхността.

Само от нас зависи да намерим пътя на равновесието, независимо дали сме сред 20-те или 80-те процента. Важно е благото, доброто и щастието на всичките 100%, защото те не се измерват с богатство и защото не е важно дали сме отдолу или отгоре. Важно е, че всички сме част от красотата на обществото. Също както при айсберга.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.