Комони или общество на единството

Йоханес Хаймрат от немското списание „Оя“ написа хубава статия за това накъде би могло да се развие обществото ни и как би се казвала една нова негова форма, една по-развита и нова демокрация. Отговорът му е комони, идващо от commony, което пък е измислица на основата на common, общ и commons, общи суровини. Разбира се, прави се връзка и с creative commons, общите обществени блага, свободното създаване и разпространение на блага за всички в обществото. И аз се възползвам от това, подхващам хрумването и мислите му, създанието му и му давам още едни, мои крила. Благодаря, Йоханес!

Комони е опит за описание в думи на идващото солидарно и единно общество на доброто и Любовта, в което всеки един се грижи за благото на останалите по собствена воля и желание и според собствените си възможности. Комони е общество на уважението, общество, в което доверието е в основата, а човешките взаимоотношения са всичко. Общество, в което всички са свързани помежду си, с природата, с Бога, с извора на живота. Общество, обединено от и единно в Любовта. Общество без граници, без разделение. Общество, в което нищо не принадлежи на никого, така както пясъкът, птиците и небето не могат да ни принадлежат. Частен (private), идва на английски от латинското privare, което означава грабя. Точно това правим в днешно време с желанието си за притежание – грабим един от друг и най-вече от природата и от собствения си живот и щастие.

Комони е общество, в което всеки принадлежи на себе си и знае мястото си и стойността си. Общество, в което всичко и всеки принадлежи на всички, на живота в цялост. Общество на свободната воля. Общество на постигнатата и истинна свобода. Общество на уважение, благодарност, доброволен дълг, чест и вяра. Общество, което е съвършено, но не е престанало да се развива. Живо общество. Общество на любознанието и на вечното развитие.

И живият Бог е съвършен, но продължава да се развива. Той благославя света, който е създал и ни го предоставя на нас, хората, за да го живеем, да го изучим, да дадем име на нещата, да ги назовем, да ги благословим, да ги създадем, да ги развием и да му ги дадем обратно. Живият Бог благославя всичко, което създава, най-вече нас, хората, като венец на Творението Му. И ние благославяме всичко, което сме създали и получили от Него. Благославяме и Него. Това е спиралата на вечното развитие. Тези стойности бихме живели в комони.

Най-хубавото е, че едно такова общество не е само една мечта, а действителност, защото всеки може да започне да го живее още сега. Никой няма да ни възпре, а всеки ще ни каже: Браво, прекрасно, продължавай напред! Подкрепа имаме и днес. Свободна воля имаме и днес. Любов имаме и днес. Уважение и благодарсност имаме и днес. Чест, дълг и доверие имаме и днес. Вяра имаме и днес. Благословени сме и днес и за винаги!

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.