Животът, предприемачеството и 7-те въпроса

Чудим се дали ставаме за предприемачи и дали можем да управляваме собствен бизнес. Отговорът е прост – ако можем да управляваме добре себе си, щастливи сме от живота си и успяваме в него, значи ще сме и добри предприемачи. Каквото и да предприемем, ще трябва да създадем организация. Тази дума има обаче общ корен с организъм, а организмът е това, което управляваме в живота си.

Решавайки да стават предприемачи, много хора първо се питат какво да започнат. И започва едно голямо мислене на това какво. Някои хора, много от които вече започнали нещо, отговорило на въпроса им какво, постепенно стигат до прозрението, че всъщност е по-важно не какво, а как го правят. Именно как е въпросът, който носи стойност. Това е „качественият“ въпрос. И едва една много малка част от хората достигат, след много опит, до въпроса защо го правя. И то често след като са блъскали цял живот и още не са намерили смисъла, не знаят какъв е стремежът зад действието, не знаят какво ги е подтикнало. Най-големите в бизнеса, така наречените гурута, обаче са достигнали и до още един въпрос, а именно с кого. Предприятие се прави винаги с хора. Дори човек да започне сам, пак има работа с хора – най-малкото с клиентите. В основата на успеха са винаги хората. С правилните хора се постигат чудеса. Дори да се допуснат грешки и да се загуби целият бизнес, ако хората са качествени, ако се развиват, ако са въодушевени – нищо не е загубено и ще може да се започне отново.

След като извървим целия път какво, как, защо и с кого, може би ще ни направи впечатление, че това не е правилната последователност. Точно на обратно е правилната последователност – с кого, защо, как и какво. Когато предприемаме нещо, винаги първо трябва да се огледаме с кого можем да го направим. Изберем ли подходящите хора, успехът ни е в кърпа вързан. Затова и всички казват, че отношенията с хората са най-важни. Винаги е предимство, когато искаме да започнем нещо, да имаме голям избор от хора около нас. Следва заедно да се запитаме защо го правим. Според бизнес гурута-та не трябва да започваме, освен ако отговорът не е поне  ‘за да спасим света’. Едва след като сме наясно, че искаме да спасим света и знаем защо го правим, стремежите ни са ясни и можем да погледнем към това как да го правим, тоест какви са ни стойностите. Без стойности не може да има съзнателно действие, което пък не може да доведе до успех, каквото и да решим да правим. Едва след като знаем как ще правим бизнес, сме изградили основата. На тази основа какво-то и да построим ще хване здрави корени и ще успее. В крайна сметка излиза, че въпросът, който повечето хора си задават в началото не е важен.

Хората също много често се питат кога да почна и къде да почна. Това са изключително важни въпроси и е хубаво, че повечето стигат много бързо до тях. Но търсят сложни отговори. Отговорите не трябва да се търсят, а да се намират. Истината не трябва да се търси, а да се вижда. Та, отговорите са прости – тук и сега. А кога е подходящия миг за това тук и сега, това ще го разберем като слушаме въодушевлението и интуицията си. В предприемачеството е важно винаги да хващаме правилния миг. Независимо дали сме почнали преди години и имаме успешен бизнес или ново начинание, успехът винаги се основава на хващането на мига. А това става като се научим да сме дълготърпеливи. Може да се наложи да се чака с години. И като хванем мига, трябва да благодарим, че ни се е отдала тази възможност.

Остана още един последен въпрос, най-трудният, скритият въпрос. Въпросът идващ от мъдростта на теорията и опита на практиката. До кога или колко още? Тоест, кога да спрем. Кога да се откажем. Докъде да стигнем. Успехът идва когато знаем кога да се откажем. Големите алпинисти казват, че не е важно да се успее, а да се знае кога трябва да се откажем, докъде да стигнем. На 8000м в планината, ако не се откажем когато трябва, можем да нямаме никога повече възможността за успех. Но ако знаем кога да се отказваме, то винаги ще имаме следваща възможност за успех. Отказването не е провал, не е неуспех, а е важна стъпка напред към успеха. Да не забравяме, че често, за да продължим напред, трябва да отстъпим крачка назад. И най-добрите футболни отбори допускат голове в собствената си врата и дори поражения, но това ги прави по-силни, за да продължат напред.

Отказването може да има много лица. Може да трябва да се откажем напълно, да загинем за дадено нещо и да започнем от пепелта наново, на чисто. Може да се наложи да сменим стратегията, тоест да отстъпим крачка назад, за да поемем по друг път. Възможностите са много. Важно е отново да се открие мигът за промяната. Почти няма голям и успешен предприемач, който да не е претърпял поне веднъж в живота си пълен провал.

Е, след като накратко Ви разказах теорията на предприемачеството и успеха в живота, можете лесно да се досетите защо повечето хора, а също и повечето бизнеси, не успяват. Просто търсим отговори, без да сме се замислили дали сме задали правилните въпроси. Ако всичко това Ви звучи много теоретично, да разгледаме един успешен вече пример за предприемачество – ОМ. Този пример го живеете и е много прост и практичен. Когато Ники призова за ОМ, той знаеше, че търси с кого. Имаше и представа донякъде защо, но не пълна. Тя се избистри малко по-късно, като се намери с кого. Защо са нашите стремежи. След защо се обърнахме към стойностите си, тоест как. Какво е една постоянна променлива, която сигурно има да търпи още развитие, но вече три важни нейни части са налице – творим, действаме и предприемаме. Те изграждат една цялост, едно естествено единство. Можем да разгледаме нещата и така – хората в ОМ, началото, отговарят на въпроса с кого. Творбите избистрят стремежите и отговарят на въпроса защо. Действията отговарят на въпроса как. Все пак, извършвайки едно действие, винаги рано или късно се поражда този въпрос. Древната мъдрост два пъти мери, един път режи, пък ни подсказва, че как трябва да е изяснено преди началото на самото действие. И накрая, предприемачеството е последната стъпка, каквото.

Ники създаде ОМ тук и сега, но след като беше готов за това, а и аз бях готов. Мигът просто си дойде естествено и го хванахме. Хрумвания за ОМ имаше и преди 4 години, но мигът не беше дошъл.

До кога или колко, до къде? Е, това е голямата въпросителна, но съм сигурен, че ще хванем отново мига, в който трябва да се отдадем напълно и да загинем, за да се родим отново, още по-добри. Или мига, когато ще трябва да поемем по друга пътека. Засега сме наясно докъде. И тук е времето за още един пример от съблекалнята на ОМ – малко преди Ники да създаде ОМ, той се реши на смелата постъпка да погребе напълно един стар проект, който не тръгна, но нямахме дотогава сили да го оставим да умре. Изляхме старите мехове с вино и напълнихме новото в новите.

И за заключение, за да не си мислите, че трябва да знаете теорията – Ники не я знаеше, но я чувстваше интуитивно. Теорията помага, но призивът на Духа, чистата душа, истинските чувства и свободния разум са още по-добър съветник. Следвайте ги! И успехът ще следва Вас във всичките Ви начинания.

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.