Правим се излишни

Ще кажете – що пък за действие е това? Отговарям – най-важното!

В равновесието на живота всеки е свързан с предшествениците и с наследниците си. В живота си първоначално ние сме деца и получаваме грижи от родителите си. В разцвета на силите си пък ние самите създаваме деца и се грижим за тях, подготвяме ги тях за живота им и се подготвяме ние самите да бъдем заменени, правим се излишни. В живата природа рано или късно всяко едно живо същество се състарява и се подготвя за смъртта си, дава себе си и живота си в името на идващите след него. Старите дървета, например, дават условията за нов живот дълги години след смъртта си.

Важно е в живота си да се съсредоточим не върху самите нас, а върху това, което можем да дадем на околните. И когато сме дали и не сме необходими повече, просто да се оттеглим.

Винаги работя така, че да мога възможно най-скоро да стана напълно излишен за работодателя или проекта си. Това означава, че съм свършил всичката необходима работа, станал съм излишен. Именно в това се корени успехът и добре свършената работа. Свършвам каквото има да се свърши, подготвям почвата за идващите след мен, за да може проекта или фирмата да върви без мен на определеното място, което съм заемал и се отстранявам. Така самия аз съм свободен за нови задачи и ново развитие, а мястото, което е останало зад мен може да се заеме от следващите ако има необходимост. Това е процесът на безкрайното развитие, в което човек дава за даден проект, фирма, свършва си добре работата, става излишен, освобождава място за следващите, а той самият се ражда за нов живот. Колкото по-често станем излишни и се оттеглим съзнателно, толкова сме по-щастливи. Така умираме за дадено нещо, но сме свободни да започнем следващото, да се родим за новото, развиваме се.

Така градим и бъдещето си, чийто смисъл не е да запазим това което имаме, а да дадем всичко, което имаме, да загинем и да се родим на следващия ден отново, за да се развием и възвисим още повече. Този процес не само че изпълва нашият живот, но давайки всичко, което имаме, ние изпълваме и живота на другите. Нас често ни е страх да умрем за това, което имаме и което ни е до болка познато, но това не е живот, това е парализиращ страх от смъртта на познатото и липсата на живот. Както всеки страх, и този е безсмислен и необоснован. Нека се сетим за саможертвата на всяко едно малко семенце, което ако не загине първо, никога няма да донесе плод! Нека се сетим за сьомгата, която дава всичко от себе си, за да се изкачи високо навътре в реката само и само, за да си хвърли хайвера и да умре. Нека се сетим за Христос, който ако не беше загинал на кръста, нямаше да принесе живот на нас! Това са велики примери на саможертва, а нас ни е страх да умрем дори само за една малка, вече до болка омръзнала ни задача. Само отдавайки себе си напълно, ние принасяме плод на околните и на нас самите. Затова давам винаги и всичко от себе си, във всяка задача с ясното съзнание, че колкото по-бързо я свърша и стана излишен, толкова по-бързо ще загина за нея и ще се родя за новото, ще се развия.

Ако желаете да разберете повече, можете да се обърнете към Крум Сяров: krumsyarov ( @ ) gmail ( . ) com или към ОМ: openpositivemedia ( @ ) gmail ( . ) com

ОМ е Общество на Действието. Всеки е добре дошъл да се включи със собствените си действия или предложения за такива, защото заедно можем повече! Добре дошли са и всякакви примери за положителни действия. С удоволствие ще участваме и по проекти на действието с партньори и приятели. Не се колебайте да се свържете с нас!

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата, За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.