Корени и криле

Наскоро Меми спомена, че насочва децата си в живота така, че да им даде корени и криле едновременно. Колко прекрасно. Корени и криле. Това е нещо, към което се стремя през целия си живот – поливам корените си и развивам крилете си. Но за първи път го чувам от устата на родител, който съзнателно го прави възможно за децата си!

Защо са ни нужни корени и криле? Нека си представим, че като венец на творение, хората трябва да постигнем най-доброто възможно и да се сравним с едно старо дърво с дълбоки и здрави корени и с една птица с криле, която лети свободно по света. Когато дойде обаче силна буря, птицата често пада мъртва на земята, защото няма на какво да се опре, няма корени, няма връзка със земята и е лесна жертва на бурята. А старото дърво с дълбоки корени не го е страх от бурята, връзката му със земята е силна. Когато дойде пожар обаче, птицата може да литне далече и да се спаси, а дървото, понеже няма крила – загива. Въпреки силния си стремеж нагоре, то не може да литне. А хората можем да се спасим и от двете, но само ако имаме и корени и крила, в преносен смисъл разбира се.

Светът ни се основава на две основи – корените и крилете. Корените – това е майката Земя и връзката ни с нея. Крилете – това е Духът и връзката ни с бащата Бога. Без да сме свързани и с двамата си „родители“ сме обречени на гибел. А като сме свързани с тях, сме обречени на вечно развитие.

В някои щати на САЩ казват – аз съм женен за земята, като с това подчертават силната си връзка с корена и нежеланието да се преместят да живеят никъде другаде извън родното си място. Това е хубаво, но и лошо. Нима тези хора, американците, които имаха криле, имаха американската мечта, са я забравили напълно и са се сраснали със земята си, и са останали да стърчат като сухи корени? В много отношения именно това е основната неприятност за американското общество в някои щати.

Но да погледнем навътре, към нас самите, към българите. На последния трети март имах удоволствието да слушам речта на един доцент по славистика, който говори за „Изваждането на Българите от вкъщи“. Върна се назад във времето до турското робство (все пак ставаше дума за трети март). Разказа как гърците са обикаляли из османската империя и са отстоявали интересите си, а българите, опирайки се на поговорката: „Моята къща е моята крепост“, са си седяли само вкъщи и не са можели да отстояват общите си интереси. Но българинът пък има силни и здрави корени, прекрасни традиции, обичаи и занаяти и не го е страх от бурята, само да не дойде пожарът …

И тогава, преди около 150-200 години нещо се променя. Българинът от Възраждането – не случайно се казва Възраждане – има силни корени, но започват да му никнат и криле. Започва да излиза от вкъщи и да отстоява интересите си, успява да получи църковна независимост, а после и светска свобода. След освобождението българите имат не само силни корени, но вече и силни крила и само за няколко години България става една от най-модерните и бързо развиващи се държави в света. Това става благодарение на корените и крилете.

Много е любопитно обаче да се погледне по-добре върху процеса на никненето на криле. Как за толкова кратко време на един народ му пораснаха криле? Вазов казва: „Народът бавно и полека порасте с няколко века“. Няколко века сме нямали крила и само за няколко години ни израстват? Как става това? Има различни причини. Едната е, че българите, като добри майстори, учители, занаятчии и търговци, започват да пътуват из цялата Османска империя, та и извън нея. Това помага винаги на порастването на криле. Но има и друга причина. Има умни глави, които и тогава са знаели за корените и крилете и са знаели как да помогнат на крилете да поникнат. Те са предизвикали необходимостта от развитието на крилете. Запалили са пожара, това, от което хората без криле се страхуват най-много и са принудили населението да развие крилете си.

Априлското въстание е мигът, в който крилете са окончателно принудени да поникнат. Има един запазен, но неиздаван текст на Захари Стоянов от едно събрание преди въстанието, на което Бенковски не дава възможност на никого нищо да каже, а просто диктува на Захари Стоянов да записва в протокола какво е решено. Текстът е под формата на въпроси и отговори. Нещо такова:

Трябва ли да се изгорят къщите на турците. Трябва! Трябва ли да се изгорят къщите на българите. Трябва! Трябва ли да се изгорят църквите и училищата. Трябва! Трябва ли да се изгорят нивите. Трябва!

… и човекът наистина го е правил. Звучи жестоко да причиниш най-лошото – да орежеш корените, за да накараш крилете да поникнат, но е успял да извади българите от домовете им и да им сложи крила.

След освобождението постепенно подрязаните корени дават да се разбере, че това е била много крайна мярка и младата българска държава бързо губи стремителността си и изпада в нерадост. Върховната част на тази нерадост се случва години по-късно, по време на комунизма и малко след него, когато селата опустяват и корените почти изсъхват. Българите остават почти без корени. Лошото е, че комунизмът подрязва и крилата. Не успява обаче да ги унищожи напълно и българите се втурнаха, останали без корен, по белия свят. Използвайки крилата си, макар и подрязани, успяха добре да ги развият и изглежда, че отново имаме крила. Остава обаче да намерим и корените. Но сме на добър път.

Не може без крила или без корени. Никога не трябва да даваме на едното за сметка на другото. Не трябва да губим нито връзката с майката Земя, нито с бащата Бог. Само когато двете са в единство, има пълноценен живот и развитие. Българите сме на път в днешно време да развием, както корените си, така и крилата си, за да съградим една нова България, здраво стъпила на земята, но и летяща из небесата. ОМ допринася с каквото може за растежа на нашите лични и обществени корени и крила.

Подобни творби


This entry was posted in За Децата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.