Том Вужеч: Постройте кула, изградете екип

Том Вужеч представя учудващо задълбочено проучване на „Предизвикателството на Локума“ – The Marshmallow Challenge, едно просто упражнение за тим-билдинг, което включва сухи спагети, един метър тиксо и локум. Кой може да построи най-високата кула с тези съставки? И защо изненадваща група винаги побеждава средната?

Том Вужеч: Постройте кула, изградете екип от TED, април 2010

Текст на речта:

Преди няколко години тук на TED, Питър Скилман представи предизвикателство в дизайна, наречено „предизвикателството на локума“. Идеята е много проста. Екипи от четирима трябва да изградят най-високата самостоятелно стояща структура от 20 пакета спагети, един метър тиксо, един метър връв и локум. Локумът трябва да бъде поставен на върха. И макар да изглежда много просто, това е всъщност доста трудно, тъй като принуждава хората да си сътрудничат много бързо. Така че си помислих  „това е интересна идея“, и я включих в един дизайнерски семинар. Това решение беше много добро. И от тогава насам проведох около 70 дизайнерски семинара по целия свят със студенти, дизайнери, архитекти, дори техническите директори от 50-те най-големи компании. Има нещо в това упражнение, което разкрива много дълбоки поуки за естеството на сътрудничеството, и аз бих искал да споделя някои от тях с вас.

Така, обикновено, повечето хора започват като се ориентират към задачата. Те говорят за това, разбират как ще изглежда, интриганстват за власт, след това прекарват известно време за планиране, организиране. Те скицират и разполагат спагети. Прекарват по-голямата част от времето си, сглобявайки пръчките във все по-големи структури и после, най-накрая, точно когато им свършва времето, някой взема локума и го поставя предпазливо на върха, и след това това застават назад и „та-да“ се наслаждават на работата си. Но това, което всъщност се случва, през по-голяма част от времето, е, че „та-да“ се превръща в едно „о-о,“ понеже теглото на локума кара цялата структура да се огъне и срути.

Така че има много хора, които имат много повече „о-о“ моменти от други, и сред най-лошите са наскоро завършили студенти от бизнес училища. Те лъжат, мамят, разсейват се, и произвеждат наистина негодни структури. И, разбира се, има екипи, които имат много повече „та-да“ структури, и сред най-добрите са: наскоро завършилите дипломанти от детската градина! Доста невероятно, нали? Както Питър ни каза, не само, че те произвеждат най-високите конструкции, но те са и най-интересните структури измежду всички построени.

Така че въпросът, който искате да зададете е: Как така? Защо? Каква е тяхната особеност? Питър обича да казва: Нито едно от децата не прекарва време, опитвайки се да бъде главен изпълнителен директор на „Спагети ООД“, нали? Те не си прекарват времето в гонитба за власт. Освен тази има и друга причина. И тя е, че бизнес студентите са обучени да намерят единственият правилен план, нали? И след това строят по него. И тогава, когато поставят локума на върха и им свърши времето, какво се случва? Настъпва криза. Звучи ли ви познато? Точно така. Това, което децата от детската градина правят по различен начин е, че те започват с локума, и изграждат прототипи, последователни прототипи, винаги запазвайки локума на върха, така че им се налага на няколко пъти да поправят лошо построени прототипи, докато работят над задачата. Така дизайнерите разпознават този вид сътрудничество като основата на интерактивния процес. С всяка версия децата получават мигновена обратна връзка за това кое работи и кое – не.

Така че възможността да се играе с прототипа е много важна, но нека да видим как се представят различните екипи. Средната височина за повечето хора е около 20 инча (50 см.), за студенти от бизнес училища – около половината на тази височина; адвокатите се представят малко по-добре, но не много по-добре от това; децата от детската градина – по-добре от повечето възрастни. Кои са най-добрите? Архитектите и инженерите, за щастие. 39 инча (99 см.) е най-високата структура, която съм виждал. Защо е така? Защото архитектите разбират, че триъгълниците и самоподсилващите се геометрични фигури са от ключово значение за изграждането на стабилни структури. Изпълнителните директори – малко по-добре от средното ниво. Но, ето къде става интересно. Ако поставите изпълнителен администратор в екипа, те ще се представят значително по-добре! Видимо си личи, когато имаме такъв случай – оглеждате се и просто си казвате, „Ах, този екип ще спечели.“ Можете да го определите предварително. Защо? Защото те имат специални умения за подпомагане. Те управляват процеса, разбират процеса. И всеки екип, който управлява и обръща голямо внимание на работата, значително ще подобри производителността на екипа. Специализирани умения и умения за подпомагане – комбинацията им води до сигурен успех. Ако има 10 отбора, които се изявяват по типичния начин, то може би около шест ще имат изправени структури.

И така, аз опитах нещо интересно. Помислих си, нека да увеличим залога изведнъж. Така че предложих 10 000 долара награда като софтуер за печелившия екип. Обаче, какво мислите, че се случи с тези студенти по дизайн? Какъв беше резултатът? Нито един екип нямаше изправена структура. Ако някой от екипите беше построил, да речем, едноинчова структура, той щеше да отнесе вкъщи наградата. Така че, не е ли интересно, че високите залози имат силно въздействие – очевидно отрицателно. Направихме упражнението отново със същите студенти. Какво си мислите, че случи тогава? Сега те разбираха стойността на прототипите. Така че същите екипи се превърнаха от най-лошите в едни от най-добрите. Те направиха най-високата конструкция за най-кратко време. Така че има дълбоки поуки за нас, за естеството на стимулите и успеха, които очевидно не вървят ръка за ръка.

И така, може да се запитате: „Защо всъщност някой би изразходвал време за написването на предизвикателство на локум?“ Отговорът е, че така помагам за създаването на дигитални инструменти и процеси, които помагат на екипи да изграждат леки автомобили, видео игри, и визуални ефекти. Това, което прави предизвикателството на локума важно упражнение е, че то им помага да идентифицират скрити предположения. Защото, честно казано, всеки проект има свой собствен локум, нали? Предизвикателството предоставя споделен опит, общ език, обща позиция за изграждането на правилния прототип. Тези неща именно са стойността от опита с това „така просто“ упражнение.

Тези от вас, които се интересуват, могат да посетят този сайт. Това е блог, в който можете да видите как да изградите кулите от спагети и локуми. Има инструкции стъпка по стъпка за това. Има шантави примери от цял свят, за това как хората се опитват да измамят системата. Има също световни рекорди за това.

И основният урок, мисля е, че дизайнът наистина е контактен спорт. Изисква от нас да впрегнем всичките си сетива в решаване на задачата, да приложим най-доброто си мислене, да използваме чувствата си и да намираме начини да се справим с предизвикателството с това, което имаме под ръка. И, понякога, малък прототип на този процес е всичко, което е необходимо, за да минем от „о-о“ момент в „та-да“ моменти. И един такъв малък успех може да се окаже голяма стъпка напред.

Благодаря ви много.

Преводът на речта е направен от Антон Хиков, преводач за TED, и е проверен от Георги Кременлиев, преводач за TED.

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.