Дървото на вечността

Вчера имах отново много вдъхновяваща среща с нашата природа на Предбалкана. Видях и докоснах за първи път в живота си толкова старо дърво. Става дума за един достолепен дъб, който се намира в двора на Скравенския манастир „Св. Николай Чудотворец“. Самото село Скравена е на пет километра от Ботевград. Казаха ни, че дървото е на близо 520 години. Височината му е 25 метра, а дънерът му е с такава широка обиколка, че четирима души трудно могат да го обгърнат. Сега това за вас са може би само празни цифри, но чувството да стоиш под сянката на дърво с петвековна история и такива физически размери е уникално. Ето и няколко снимки:

Петвековният дъб в двора на манастира на с. Скравена

Петвековният дъб в двора на манастира на с. Скравена

В историята на българската литература и митология образът на дъба е често срещан. Той символизира преди всичко издържливостта и вечността и присъства не в една или две народни песни и хайдушки легенди като място за сбиране. Вярвало се е, че има силна и добра енергия, която ще донесе успех на замисленото и заплануваното под дъбовата сянка. В славянската митология дъбът е най-свещеното дърво. Ритуалът с бъдника, който съществува още в някои региони на страната и се извършва в навечерието на Бъдни вечер, също се прави с дъбово дърво. Отделно да споменем, че най-хубавото вино, изпито по делници и празници, в разкази и романи, почти винаги е отлежавало в дъбови бъчви заради аромата и структурата на дървото. И като голям почитател на българската литература, ще ви споделя нещо, което научих от „Непознатата София“. Пенчо Славейков е писал произведенията си под дъбовете на бул. „Св. Наум“ в квартал „Лозенец“. Някога там се е намирала градината на рода Славейкови, а днес е парк.

Дъбът е символ още на устойчивостта и мъдростта, основни ценности, с които ние от ОМ живеем и споделяме. Обществото, в което аз бих искала да живея, е като дъбово дърво – здраво, устойчиво, единно и мъдро. Прилича на това от снимките по-горе: кората му на места е издраскана, набръчкана и груба, събрала опита и ударите на времето. Но колко е величествена короната му! Клоните му са като свързани протегнати човешки ръце – младите клонки като детски длани, търсещи опората на стабилния корен и дебелите клони. Така, заедно в единство, те създават своята здрава вселена – устойчиви и издръжливи на дъжд, сняг и ветрове. Всяка пролет старите клонки отстъпват място на новите да се разгърнат и разцъфтят, а младите от своя страна първи поемат изгарящите лъчи на слънцето през лятото и пазят по-старите. Година след година, век след век.

Подобни творби


About Александрина Цонева

Здравейте, аз съм Александрина, по образование политолог. Освен обществени и социални теми, ме вълнуват и теми, свързани с личностното развитие и самоусъвършенстване. Интересувам се от българска литература и фотография. С мен може да се свържете на имейл: aleks (долна черта) ts (в) yahoo (точка) de.
This entry was posted in За Природата and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.