Пари: да си направим сами!

Пари: да си ги направим сами!

Автор: Норберт Рост за “Oya – мисли различно, действай различно”

Превод от немски: Александрина Цонева

Увеличава се броят на хората, които искат да преоткрият отново парите. Много малко от тях са виждали как изглежда една Централна банка отвътре или са следвали икономика, но въпреки това искат да опитат. Каквито и да са имената на регионалните валути, те показват как може да се подпомага икономиката, поощряваща духа на общността.

Казваме, че „парите управляват света”. Тези три думи не са изобщо съвместими с демокрацията: управляващите сме не ние, а финансовите средства.

Когато Централна Европа е управлявана още от князе, парите са били израз на правото на княза да печата пари. С основаването на националните държави създаването на пари се превръща в държавен монопол. Днес времето на националните държави изтича: немската Федерална банка е част от европейската система на Централните банки. Металът се е изгубил от парите още по времето на войната във Виетнам. От тогавашния обвързан още със златото долар американското правителство се е нуждаело от толкова големи количества, за да води война, че от 1971г. обвързването му със златото не е могло да бъде запазено. На банкнотите не пише вече, че човек може да ги размени срещу един паунд сребро или злато. Днес вместо това стои надписът: „Основаваме се на Бог” (In God we trust).

Модерните пари днес са дигитални и са повече продукт на двойното счетоводство отколкото на миньорството, в смисъл на добива на метали. И сега те започват оттам: всички възможни хора искат да отнемат на парите властта. Искат сами да изработват пари, които следват други правила на играта. Мотивацията им е различна. Едните виждат отделянето на парите от метала като причина за инфлация и валутни кризи, и затова настояват да обвържат отново парите със златото. Други са възприели критиката на Силвио Гезел към парите и искат да направят парите по-течни спрямо мотото: който не ги предостави на икономическия поток чрез потребление или теглене на кредит, трябва чрез отделна немалка такса да бъде напомнен за това. А трети пренасят принципа на конкуренцията и върху парите и се питат, дали държавният монопол на парите още отговаря на времето. Общото при всичките тези групи хора е, че доверието им в съществуващата парична система изчезва и те се оглеждат за алтернативи. „На пари не се основаваме” – In money we don’t trust. Последната стъпка на децентрализацията ще бъде приватизацията на „майката на монополите” – националните валути”, пише изследователят на бъдещето Джон Нейсбит. „Бъдещето на парите трябва да се гледа като взаимно допълващо се, подчинено на свободния избор и на свободната конкуренция.”

Как работи една „европокрита” регионална валута?

Най-активно през изминалите години се оказа движението на регионални пари. То не е само поле за експеримент, където се изпробват различни парични форми. Движението работи също с конкретни, въведени в употреба средства и е едновременно с това нещо като „създател на инструменти”. Подходът да се създават пари на регионално ниво има едно голямо предимство: той е в собствената си сфера на влияние. Вместо да се изтощават в отправянето на молби и изисквания към политиците, които нито чуват, нито действат, хората се съсредоточават върху това, което им е най-близко в истинския смисъл на думата и се завръщат към зародиша, от който политиката реално произлиза – полиса. Когато през 2003г. Кристиан Гелери създава със шестима свои ученици по икономика от Принското училище валутата „химгауер”, това е сигнал и пример за многобройни други инициативи. Който иска да пазарува с химгауери, ги получава обменени срещу евро на пригодени за това места. А който е обменил химгауери и не иска или не може да ги ползва, може да ги обмени обратното с отстъпка от 5%. Това обвързване на регионалните пари с еврото е основа на модела на химгауерите и се нарича „европокритие.” Около 600 предприятия, 3000 частни лица и повече от 200 сдружения са част от системата и се разплащат помежду си с химгауери. Чрез това обединено насърчаване оборотът, направен от бизнеса в тази парична система, се оценява на близо пет милиона. Създават се нови бизнес-отношения, съзнанието за регионалност и особеностите на новите парични форми расте. Създателите на химгауера развиват системата си постоянно. Междувременно общността, която ползва регионалната валута, получава сертификат за микрофинансиране и по този начин отпуска безлихвени кредити в регионалната валута на регионални предприятия за инвестиране. При това повечето химгауери се обменят електронно, на „мутирали банкови сметки” в Шпаркасе (Sparkasse), Фолксбанк (Volksbank) или в устойчивата банка Триодос. Разплаща се с карта на терминал на касата, фирмите превеждат чрез формуляр или онлайн-банкиране химгауери. Тоест процесът на разплащане и превод с регионалната валута не се различава по нищо, от това което вече всички знаят.

А какво е „валута, покрита с услуга”?

През 2004г. в немската провинция Заксен-Анхалт се появява урщромталерът, който не е обвързан с еврото. Обратна замяна на тази валута срещу евро не е възможна, не за друго, а защото обмяната й въобще не съществува. Но тогава как урщромталерите влизат в света ни? С какво е „покрита” или към какво е вързана? Инициаторът Франк Янски имал ясна картина през очите си: стойността на парите е това, което човек може да си купи с тях. Да сложиш злато в трезор, за да може след това да харчиш банкноти, които документират претенция към това злато, има само тогава смисъл, когато този, който е оставил метала, иска да си го вземе отново. Точно това не трябва да се случва при регионалната валута, нали трябва да остане в региона. Ако парите се връщат отново към мястото, от което са излезли, вместо да преминават от участник на участник в икономическия процес, целта им е изгубена. Заради това при урщромталера е създадено покритието чрез услуга или полза и образува един вид „договорени пари”. Каква е идеята: когато една група от хора чрез договор взаимно гарантират един пред друг да приемат разплащателно средство за собствени стоки и услуги, така парите не се нуждаят от специално обвързване или покритие с нещо. Зад парите реално стои способността да изпълниш уговорка.

Обвързването и създаването на парите са силно зависими. При химгауера парите идват в света от обмяната му срещу евро, след подписване на договор. Това значи: който се обвърже договорно да участва в тази парична система и приема регионална валута от останалите участници, може да дава парите и на своите клиенти или да се разплаща с тях на доставчиците си, въпреки че още не е заслужил тези пари. При продажба сметката на купувача излиза на минус, а сметката на продавача на плюс – един класически превод. Това, което на една сметка се появява като негативно салдо, другата сметка го тегли огледално и излиза на плюс. Този плюс се нарича „пари”. По този начин възникналите пари не се нуждаят от еврото, за да бъдат създадени. Рамките на кредита, който всяка фирма получава, когато се включва за първи път в тази система, е покрита от нейната „способност”, да спечели тези пари отново. Затова първата стъпка на предприятието е, да вкара от своя страна парите в употреба, при което да се разплати със своите доставчици или раздаде купони на клиентите си, които да ги използват в общата мрежа.

Дали е европокритие или покритие чрез услуга, двата модела преследват една и съща цел: да запазят покупателната сила в региона, да се създадат регионални икономически контакти, да се инвестира и да се покачи степента на регионална независимост – и разбира се: да се изпробват и развият нови парични форми. Аргументът за кратките пътища на транспортиране става все по-важен при заплахата чрез глобалния Peak Oil. Бел. Ред.: Peak Oil е пиковата точка на едно находище на петрол, при която добивът не може да бъде увеличаван и започва да намалява.

Но ще се оправят ли нещата чрез регионалните пари? Ще станат ли излишни механизмите като принуда за растеж, разделение на бедни и богати и разрушаване на околната среда? Всички ли ще станем съзнателно пазаруващи потребители или екологични производители? Ще намали ли регионалната валута прекаленото използване на местните ресурси? Едно „да” би било хубав и прост отговор на тези въпроси. Досега няма достатъчно данни за оценка на влиянието на регионалните пари. Тези парични системи имат нужда от още много хора, които да ги ползват, за да се оцени влиянието им. Затова реално не знаем, колко високо би било нивото на лихви при тях. Не знаем и какво е отношението на утвърдени системи на регионални пари спрямо динамиката на техния растеж. Досега никой проект с регионална валута не е достигнал онзи критичен растеж, който освобождава присъщия за системата потенциал за собствено развитие. Всичко това все още е непозната територия. Правилата на играта при регионалните пари се определят наново, провокират се дискусии и на регионалните продукти се дава една особена сцена за изява. Не трябва да се изключва и това, че в този еволюционен процес породата „регионални пари” може и да се изгуби – тя е подложена на постоянен процес на изучаване и развитие.

Демократизирането на парите

Чрез дигитализирането на парите е само въпрос на време докато и други яхнат вълната на новите валутни системи. eBay купи Paypal, Фейсбук мисли подобно на Гугъл за въвеждането на вътрешна система за плащания, а операторите на немските карти за верни клиенти Payback биха могли да вкарат своите „точки” за в бъдеще в употреба като пари. Това, че американският долар не е стабилен, го знае всеки, който погледне задълженията на Щатите. А случаят „Гърция” ни показа, колко податливо е еврото. Прогнозата на Найсбит за възхода на частните валути затова може лесно да се потвърди. Подобно на mp3-файловете, модерните пари са дигитални и преминаващи граници и техниката е тази, която определя правилата на разпространение, а не националната политика. Опасността големите компании да хванат отново за яката напредъка е едновременно и възможност. Защото дигиталният свят – това го доказа примерът с обменните борси на mp3-файлове – е отворен също толкова за демократични структури. Не е чудно, че повечето проекти за регионални пари са организирани като сдружения или общности. Мисълта за общност, при която членовете участват при вземането на решенията, е изключително важна при парите. Защото парите са също и средство за власт. Този, който решава дали някой е надежден за кредит или не, има в ръката си лост за голямо внимание.

Във време на демократизиране на парите, техните ползватели определят правилата. Колко ще са високи таксите, какво ще е покритието, как ще е оформен договорът, какво ще е географското разпространение и името на разплащателното средство – за всичко това решава човекът, който участва. Резултат би било едно състезание на валутите, при което може да изпробваме какво работи или не. Може би в крайна сметка практиката сама ще покаже кои пари могат да просъществуват, защото обмислените само на теория модели не са достатъчни. Това, което през 1932г. е важало във Вьоргл, когато кметът на този малък австрийски град е предизвикал истински местен напредък по време на световна икономическа криза със самоизработени „банкноти с работна стойност”, в днешното дигитално време отдавна не важи. Какво по-близко до ума от това да си кажем: Покажете ни, че вашият модел е най-добрият! Тогава всеки ще е свободен да избира, да изпробва и да ползва тези пари, които са му най-удобни.

За в бъдеще по различен начин

Сравненията изостават. Въпреки това: този, който направи триъгълна основа на сграда, не може да построи върху нея четириъгълна сграда. Основата определя създадената върху нея структура. Парите са основата на днешния икономически живот, техните правила влияят върху всякакви икономически дейности. Върху конструкцията на парите се основава и финансовата икономика, а тя от своя страна определя принципа, че много получава този, който има вече много – лихвата по спестявания и че този, който заема, трябва да плати още – лихвата по кредит. Един самостоятелно укрепващ подход, който познава само растежа на икономиката като цяло или болезненото запазване на минаващи всякакви граници парични състояния, или орязването на дългове. Как може да бъде достигнато глобално приемливо екологично ниво, когато правилата на играта на парите предполагат постоянен растеж като условие, което е над всякакви договаряния?

Къщите, които се строят върху основата на новите пари, биха могли да следват една непозната досега архитектура. Регионалните пари раждат регионални икономики, валутните образувания събуждат нови форми за живот, а енергийно вързаните валути могат да отворят пътя към следатомната епоха. Всичко това не се прави с преврат, а е истинско предизвикателство във времето. В моето обкръжение една група от ангажирани хора работи от 2003г. по създаването на валута за региона на Дрезден, която се казва „елбталер”. Искаме да си дадем време, за да развием нещо стабилно, нещо, което ще отговаря на този регион. Междувременно се програмира и интернет-софтуер, наречен „Регионален атлас” (RegionalAtlas). Върху него ще бъдат отбелязани места, където може да се плаща с елбталери, като системата ще служи и за управление на сметки. Целта е да се предложи платформа на регионалните фирми, където те могат да се представят. Създаването на общност като икономически стълб трябва да помогне да се излезе от градската анонимност, с която особено се борим в средата на големия град. След това ще дойдат и следващите стъпки: банкноти от регионалните пари и регионална марка продукти за района на Дрезден. Убеден съм, че по-голямото разнообразие на валути ще доведе до по-голямо разнообразие на икономически и обществени структури. Самоцелта на парите трябва да бъде отнета, те трябва да са средство, което ние създаваме и чиято употреба е в наша власт – и средство, без което да минем, там където може.

Авторът на статията Норберт Рост е на 35 години, икономически информатик по образование. Живее с жена си и двете си деца в Дрезден и поддържа двете интернет-страници: www.peak-oil.com  и www.regionalentwicklung.de

Страници в мрежата по темата „Регионални пари”:

www.monneta.org

www.regionalgeld.de

Общността на елбталера търси съмишленици – фирми и частни лица:

www.elbtaler.de

Ето и литература по темата:

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.