Къщата на надеждата

Сещате ли се за песничката по текст на Джани Родари „Продавач на надежда”? Да? Аз познавам хора, които биха могли да бъдат нейни главни герои. Тяхна е къщата „Надежда за малките” в кв. Княжево в София. Официалното й име е Център за временно настаняване от семеен тип за деца от 0 до 3 г., но тук аз ще продължа да я наричам „Къщата на надеждата”. Тя е първа по рода си в България и е вдъхновяващ положителен пример за успешната съвместна работа на една неправителствена организация и държавата.

За първи път чух за съществуването на „Къщата на надеждата” през ноември 2010г., когато Мартин Карбовски показа в предаването си телевизията как една майка е готова да продаде бебето си в чужбина. Случаят стана известен като „Гражданинът Калоян” и повече за него може да научите тук. След своевременното реагиране от страна на Държавната агенция за закрила на детето, Калоян заедно с по-голямата си петгодишна сестра, бива настанен още същата вечер в „Къщата на надеждата”. Към днешна дата двете деца са в приемно семейство, което им дава любовта и грижата, които не са намерили при биологичните си родители. Маги, ръководителят на Центъра, разказва как децата са разцъфнали за краткото време, прекарано в Къщата и с каква любов каката се грижела за Калоян, явно инстинктивно поела ролята на майка.

Лято в двора на Къщата в Княжево, снимка: "Надежда за малките"

Лято в двора на Къщата в Княжево, снимка: "Надежда за малките"

На 13.09.2011 „Къщата на надеждата” отпразнува своя първи рожден ден. За тази една година в нея са били настанени общо 16 деца – бебета, изоставени от своите родители. Четири от тях намират нов дом в приемни семейства, три са осиновени и две са върнати в биологичните им семейства. В момента в Къщата се грижат за седем деца, като три от тях са в процедура на осиновяване. Годишният бюджет на Центъра е малко по-малко от 80 000 лева и през първата година от съществуването му е бил осигурен чрез дарения и труд на частни лица. Тази година, след одобрена процедура на кандидатстване, половината от финансирането ще бъде поето от държавата. Това са голите цифри, зад които стои нещо безценно – надеждата, любовта и вярата.

Всички знаем каква е моментната ситуация с грижата за изоставени деца и колко трудно е да се разчупи този затворен кръг. Липсата на възможност – най-често на финанси – кара родителите да оставят децата си на грижата на държавата. Няма да споменаваме за променените модели на семейно поведение, които увеличават броя на извънбрачните раждания и съответно на родителите, на които им се налага да отглеждат сами децата си. Държавата от своя страна изнемогва и не може да предложи на най-малките си граждани елементарни условия за живот в домовете. Самото настаняване на децата в институции, каквито са домовете, е нарушаване на техните права, защото води до установяването на дискриминация, тъй като не им се осигурява качествена грижа и образование. Това отново се отразява на държавата, защото тя сама не се е погрижила и не е успяла да постави основите на едно отговорно, образовано и дейно бъдещо общество.

И тук идва ключовата роля на „Къщата на надеждата” и всички бъдещи подобни проекти – да гарантират на децата условия на живот, максимално близки до семейните заедно с достъп до всички специализирани здравни грижи. Уникалното в случая е, че се прилага индивидуално отношение към всяко едно дете. „Къщата на надеждата” е с капацитет за шест деца, за които се грижи екип от петима социални работници плюс един ръководител. Сградата и дворът греят в цветовете на дъгата и не защото навън е прекрасно късно лято, уютът и топлината се усещат от всеки ъгъл. Но колкото и уютна и красива да е Къщата, в полза на нейните обитатели е да не се задържат дълго в нея. Практиката показва, че средният период от време, през който децата престояват в Къщата, е между три и шест месеца. Колкото повече деца минат през Центъра и колкото по-малко се задържат, толкова по-добре той е изпълнил целта си. „Къщата на надеждата” работи с лиценз на Агенцията за закрила на детето и съдейства активно при всички възможности за осиновяване, намиране на приемно семейство или връщане на децата при биологичните им родители.

Дани и Линда с двама от малките обитатели на Къщата, снимка: "Надежда за малките"

Дани и Линда с двама от малките обитатели на Къщата, снимка: "Надежда за малките"

С отбелязването на рождения ден на Къщата, Маги и нейните съмишленици от фондацията „Надежда за малките” обявиха началото на национална кампания „Жълти стотинки” за събирането на средства за създаването на втора Къща. Техен основен партньор в това начинание е Виваком, заедно с други 12 партньора. Това е първата кампания в България, която успява да обедини толкова компании от частния сектор около обща кауза. Инициативата се провежда под почетния патронаж на Н.Пр. Филип Отие, посланик на Република Франция. Средствата ще се събират в над 1000 места в цялата страна от 13 септември до 13 ноември 2011 г. Както подсказва името „Жълти стотинки”, на определените за това места ще бъдат поставени касички, където хората могат да оставят рестото си от жълти стотинки със съзнанието, че те ще са като жълтици за бъдещето на изоставените деца в България. Събраните средства ще бъдат удвоени от компаниите-участнички в проекта. Как да подпомогнете инициативата може да прочетете от прикачената снимка-брошура.

Брошурата на кампанията "Жълти стотинки"

Брошурата на кампанията "Жълти стотинки" с информация за начините на дарение

Премахването на домовете за изоставени деца, във вида им на институции, каквито ги познаваме, е кауза, която си заслужава, защото работи за бъдещето на нашето гражданско общество. България  има крещяща нужда от повече „Къщи на надеждата”, за да изчезнат всички онези домове на мрака, в които все още расте част от потенциалното гражданско съзнание на нацията ни.

Интернет-страницата на „Къщата на надеждата“ е http://www.hope.bg/.

Подобни творби


About Александрина Цонева

Здравейте, аз съм Александрина, по образование политолог. Освен обществени и социални теми, ме вълнуват и теми, свързани с личностното развитие и самоусъвършенстване. Интересувам се от българска литература и фотография. С мен може да се свържете на имейл: aleks (долна черта) ts (в) yahoo (точка) de.
This entry was posted in За Децата and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.