Сътрудничество между университети и работодатели

Христо Стоянов е мениджър „Човешки ресурси” в „ТЕСИ” ООД. Има над 20 години стаж в областта на  управление и развитие на човешките ресурси; член е на  Българската Асоциация за управление и развитие на ЧР /БАУРЧР/ и е бил два мандата в Управителния й съвет. За ОМ той разказва за опита си в сферата на сътрудничеството между университети и работодатели; проблемите пред едно такова сътрудничество и ползите, които то носи за студенти, Висши учебни заведения и компании.

От няколко години фирмата, в която работя си е поставила като приоритет сътрудничество с ВУЗ, както по отношение на възможността за стажантски програми, така и за работа по различни проекти. Най-успешно до сега е било сътрудничеството с Русенския университет “Ангел Кънчев”. Благодарение на активната позиция и на двете страни, успяхме да направим заедно промени в учебни планове и програми по две специалности, изучавани в университета. Освен това се осъществиха:

  •  Участие на специалисти от отдели „Внедряване и развитие” и “Дизайн” на фирмата в комисиите за защита на дипломни проекти – бакалавър и магистър на студенти от специалността “Промишлен дизайн”;
  • Посещение на студенти и преподаватели от университета в различни структури на фирмата;
  • Участие на представители на фирмата в обсъждане на учебни планове и програми на техническият факултет;
  • Работни срещи на наши специалисти с преподаватели, с цел ефективно сътрудничество в насока разработване на дипломни проекти;
  • Посещение в Русенския университет за работна среща на наши специалисти с клъстъра по дизайн.

В последните години се правят различни опити за съвместна дейност между бизнеса и образователни институции. Както се правят и различни опити за оценка на тази дейност. Постепенно както самите компании, така и университетите започват да разбират ползите от съвместната работа и сътрудничество:

  •  Тъй като учебните планове са съобразени с нуждите на бизнеса, от университетите излизат хора със знания и умения, от които фирмите имат необходимост, т.е. за компаниите е по-лесно да намерят квалифицирани служители.
  • За студентите е по-лесно да намерят работа след дипломирането си, защото има реално търсене на техните специалности от работодателите, както и защото получените знания са в по-голяма степен ориентирани към практиката и работата, с която им предстои да се занимават.
  • За самия университет е по-лесно да привлича кандидат-студенти, защото им предлага по-висок шанс за реализация след дипломирането, тъй като специалностите в него са съобразени с търсенето на пазара на труда.
  • Съобразявайки учебните си планове с нуждите на бизнеса, университетът запазва актуалността на предлаганите специалности и остава в крак с непрекъснатите промени на пазара. Не се създава прекалено голям брой специалисти, от които няма нужда.
  • Благодарение на сътрудничеството между университета и компанията, студентите имат възможност още по време на следването си да придобият престава за това как работи една фирма и как това, което учат се прилага на практика. Това става не само чрез стажове, но и чрез възможност за разработване на дипломни работи в сътрудничество с фирмата, например. Често подобен контакт със студентите още по време на следването им, води до предложение за постъпване на работа на по-изявените от тях, след като завършат образованието си.

Освен изброените ползи, няма как да не спомена и някои проблеми при осъществяването на едно подобно сътрудничество. Смяната на академичното ръководство много често води до промяна и в приоритетите, както в учебната дейност, така и в работата и контактите  с бизнеса. Сериозен проблем е забавянето на промените в закона за научните степени и звания и закона за висшето образование като цяло. В същото време не винаги има адекватно разбиране и подходящи практически действия и от много от работодателите в България. Не са много фирмите, които отделят време, за да планират дългосрочно и да преценят от какви специалисти ще имат нужда след пет години, например.

В заключение, мога да кажа, че ползите от подобен вид сътрудничество между университети и работодатели, са очевидни за всички. Но, за да бъде то ползотворно, е необходима активност и желание за съвместни действия, както от едната, така и от другата страна и се надявам, че все повече учебни заведения и компании ще разбират това.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.