Вярваме си

Вярата в собствените сили е една от най-големите човешки добродетели. Тя е и в основата на самоуважението и доверието към околните и обществото като цяло. Вярата в собствените сили може дори да спаси човешки живот, както идва да покаже една от кратките басни на Хорхе Букай:

В една къща избухнал пожар, а едно малко дете на няколко годинки и братчето му, бебе, били заключени сами в стаята си на втория етаж. На прозореца имало дори метални решетки и било почти невъзможно да се излезе. Обаче малкото дете сложило братчето си в раница на гръб, счупило металните решетки и се спуснало по живо по здраво по лицето на сградата. Никой не можел да повярва как това е възможно, само възрастен и мъдър пожарникар дал обяснение – „Нямало е кой да каже на детето, че няма да успее“

Нека и на нас да няма кой да ни казва, че няма да успеем! Или дори да има, вярата ни в самите нас да е по-силна от неверието на околните. Това е в основата на досегашния ми живот и затова успявам. И колкото повече ми казват, че няма да успея, толкова повече се надъхвам да го направя и успявам. Невъзможни неща няма, има само неоткрити начини или недостатъчна вяра в собствените възможности. Всеки може! Можеш и Ти!

Прекрасен положителен пример за това е целият жителски път на Ник Вуючич. Затова, нека да вярваме в собствените си сили и ще останем приятно изненадани от себе си и това, което можем.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.