„Търсете и ще намерите“ – Излекувай живота си

Всеки, който се е докосвал до Ню Ейдж движението (Нова Епоха) е чувал за Луиз Хей – една от най-видните и най-известните представители на това духовно-практическо движение с милиони последователи по целия свят.

Във втората си книга „Излекувай живота си“ тя описва първата половина от своя живот като низ от нещастия, перипетии, травми, беди и неуспехи, споходили я от най-ранна възраст – малтретирана, игнорирана, захвърлена и отчаяна, постоянно търсеща любовта на околните, и намираща единствено нейната липса. Втората половина от живота й като че ли няма нищо общо с първата: след много „ходене по мъките“, към края на 70-те, тя научава за движението Нова Епоха, записва се в един от неговите духовни центрове и започва да посещава лекциите и семинарите, които се провеждат там, а по-късно и сама да изнася такива.

Истинският удар в живота й, обаче, идва именно през този далеч по-ведър и изпълнен с надежда период – поставят й диагноза рак в напреднал стадий и й „дават“ не повече от шест месеца живот. Днес са минали повече от 30 години, през които Луиз Хей не само води един изцяло пълноценен и щастлив живот, но помага на хиляди и милиони хора в Америка и по света да намерят своя път към щастието, здравето и любовта. Тя успява да се излекува сама, използвайки и комбинирайки всички техники, методи и средства, които е била научила до момента преди диагнозата. Това включва: природолечение, билки, чайове, хомеопатия, йога, визуализация, медитация, осъзнаване и мн. други алтернативни лечебни методи.

Другите части на филма:

част 2, част 3, част 4, част 5, част 6, част 7, част 8

Ценното, което носи за нас тази необикновена жена, е преди всичко личният й пример: все пак оживява и то не как да е, нали? Още по-ценното е това, което намираме в нейните книги и в игрално-документалния филм, който представихме горе. Книгата, на която той е базиран, представлява не суха теория за живота, а практическо ръководство по опознаване, разбиране и решаване на проблемите, с които рано или късно той се изпълва. Както казва самата авторка, четейки книгата й, ние всъщност присъстваме на лечителски сеанс с безброй задачи и упражнения – мисловни, емоционални и физически – които да изпълним ден по ден, въпроси, на които да отговорим за себе си, нови положителни и конструктивни мисловни утвърждения (например „обръщам внимание на доброто в живота си“), които да повтаряме, къде механично, къде вдъхновено, докато ги превърнем във верни за нас твърдения.

Дълбоката причина за разбитите животи, казва Луиз Хей, е липсата на любов. Повечето хора прекарват живота си в търсене как да запълнят тази липса и не разбират, че тя е вътре в тях – проблемът е не, че другите не ги обичат, а че те не обичат себе си. Началото на щастието започва, когато се научим да обичаме себе си, защото тогава за първи път се научаваме как да обичаме другите и как да сме благодарни в живота си. Но не трябва да се заблуждаваме, че тук става въпрос за онази надхвърляща нормалните граници висока самооценка: за онази изкуствена самовлюбеност, надуто самочувствие и прекомерно тщеславие, което често се бърка с понятието „любов към себе си“. Всъщност тези крайности също са проява на дълбокият вътрешен страх, че ако не си „велик“, не струваш. Луиз Хей учи хората на реалната любов, в която няма нужда да затваряме очи за нещата, които не са докрай съвършени и които имаме още да подобряваме в себе си, за да можем да се обичаме – приемането на себе си с любов е приемане на всичко в нас такова, каквото е в момента, но не и отказване да продължаваме да се развиваме и усъвършенстваме като хора.

Другото безценно нещо в книгата на Луиз Хей е таблицата на заболяванията и симптомите със съответстващите им вредни мисловни представи, които на някакъв етап сме допуснали и възприели в себе си и които са причина за появяването на болести, както и положителното утвърждение, върху което трябва по-конкретно да разсъждаваме и да затвърдим у себе си, ако искаме здравословните ни проблеми да изчезнат. На практика тялото ни се оказва най-честният ни другар в живота, който никога не скрива от нас какво не ни е наред и винаги ни посочва проблема с точност. Тялото не лъже и не крие, като прави това не с характерния за хората оценъчен маниер (добро / лошо, правилно / неправилно), а с искрената и непоклатима загриженост – „това / онова не е полезно за теб, то ти вреди и съсипва живота ти“.

Тук е хубаво да споменем една от ученичките на Луиз Хей, също световноизвестна авторка, канадката Лиз Бурбо, която развива тази таблица на заболяванията и на база дългогодишните си срещи с най-различни случаи на заболели или отчаяни хора  обобщава наблюденията си за връзката между мисловна нагласа, емоционално отношение и болест в книгата си енциклопедия „Твоето тяло казва: Обичай се!“ Това е най-пълният наръчник-енциклопедия, който е публикуван досега, съдържащ метафизичните причини на всички болести. Няма да е преувеличено ако кажем, че във всеки дом би трябвало да има поне по един екземпляр, защото не е нужно да чакаме да се разболеем, преди да разберем посланията и предупрежденията, които тялото ни изпраща всеки ден.

Нито Луиз Хей, нито Лиз Бурбо пишат само за болни хора. На практика, те пишат преди всичко за здравите хора, които разбирайки скрития език на собственото си тяло, биха могли още по-осъзнато да положат всички грижи никога да не се разболяват. А за загубилите здравето си, двете авторки са категорични: има начин как отново да го намерят и да си го върнат. Без да е здрав (физически, умствено и емоционално), човек не може да е щастлив и благодарен, а без да е благодарен, не може да е полезен на никого – нито на себе си, нито на другите.

За Ню Ейдж движението като цяло

След почти половин век от своето възникване, движението днес се е превърнало в нарицателно за новата вълна от духовни нужди и потребности, заляла света в края на 20 век. През това време Ню Ейдж събира колкото похвали, толкова и критики, някои от които доста остри. Похвалите идват от милионите хора, подобрили живота си, „намерили себе си“, открили нов път към „безгранични“ духовни и житейски хоризонти благодарение на универсалните духовни практики, принципи и закони, които движението разпространява.

Критиките към Ню Ейдж идват малко по-късно, но не трябва да се пренебрегват. Сред тях най-сериозни са тези: Ню Ейдж изкривява, окастря или изопачава мъдростта на древните и източните духовни учения, върху чиито основи всъщност почива; често пъти последователите изпадат в едно „инфантилно“ блаженство и игнориране на действителността, без желание да помръднат на по-високо ниво на съзнание, за доста от тях, каквото и да става „всичко е наред“ и няма нужда от корекции; създава грешни представи, очаквания и впечатления за духовния път, който човек трябва да извърви, ако иска да намери истината; и най-изобличителното наблюдение е, че Ню Ейдж използва духовни сили, чието предназначение явно не разбира докрай, за крайно материалистични, а понякога дори егоистични, цели.

И все пак, и най-големите критици на движението не могат да оспорят очевидния факт, че Ню Ейдж е основен момент, основен етап в прехода на човечеството към осъзнаване на духовната, т.е. нематериалната, първична същност на живота. Почти всеки, който се докосва до тази духовна страна на битието за първи път, всъщност се докосва до Ню Ейдж, например прочитайки някоя книга от типа „опознай себе си“ или „как да направим живота си по-хубав“.

И така, ако не желаем да затънем в плитчините и заблудите, които съпътстват всеки духовен и реално недуховен път, е добре и Ню Ейдж да се разглежда само така – като етап от духовното и житейско израстване, т.е. като нещо, през което неминуемо ще минем, докато се пробуждаме за духовната си същност, но което трябва обезателно рано или късно да задминем. Ню Ейдж обединява материалното, полезното, практичното и духовното, но ако наистина търсим абсолютната духовна истината за себе си и живота, не трябва да спираме дотук.

Благодарим на Преслава Петрова за тази Творба.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.