Изкуството да водиш преговори

Понякога нещата, които научаваш по някои дисциплини в университета, те изненадват, преминават рамките на обикновеното формално образование и всъщност представляват по-скоро житейски урок. Това, което помня най-ясно от курса си по водене на преговори, научих още в първите минути от него; и то е „Не е необходимо да спечелиш“. Доста необичайно да те научат първо на това по време на курс, който цели именно да те направи по-добър във воденето на преговори, нали? Но се оказа съвършено вярно.

Не е необходимо да печелиш. Във взаимоотношенията си с хората, независимо дали бизнес преговори или обикновен разговор, чрез който решаваме дали да отидем на море или планина през почивката, не е нужно да се стремим непременно да сме победители. Не трябва да гледаме единствено собствените си интереси и да се опитваме да извлечем максимална полза за себе си, да искаме винаги да става каквото на нас ни харесва. Така другата страна ще се почувства губеща и вероятно скоро ще прекъсне отношенията си с нас. И това е нормално – на никого не му е приятно да бъде непрестанно губещ и да усеща, че другите го използват.

Вместо да се противопоставяме и да се съсредоточаваме единствено върху нещата, по които се различаваме, по-добре да потърсим допирни точки; да открием какво ни сближава, по какво си приличаме, за какво сме на едно мнение. Да изслушваме спокойно другата страна, да задаваме въпроси, за да разберем какво наистина желае и в същото време и ние открито да заявим от какво ние имаме нужда. Може би така ще се окаже, че всеки може да направи някакви малки отстъпки, които не му струват нищо, но са изключително ценни и важни за другите. Да търсим решения, от които и двете страни се чувстват доволни. Това не означава непременно, че и двете получават по равно или че и двете получават всичко, което са искали, а просто, че и двете са удовлетворени от полученото и всяка за себе си го смята за справедливо. Това е основата на дългосрочните, трайни и стабилни отношения, в които и двете страни се чувстват равнопоставени и удовлетворени от сътрудничеството си.

Макар и да не го осъзнаваме, ежедневно водим десетки преговори – елементарни неща, като това къде да отидем на обяд или кой филм да гледаме, когато сме излезли на кино, но понякога се налага да решаваме заедно и много по-важни въпроси. Нека не забравяме, че каквито и преговори да водим, не е важно да има победители, а просто и двете страни да са доволни от резултата.

Научих всичко това по време на проиграване на десетина различни ситуации, имах възможност да анализирам поведението си и да се уча от грешките си и за мен това бе един много ценен опит, който продължавам да прилагам и до днес, и се надявам, че ще е полезен и на вас!

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.