Беловидово

Така хората са наричали в миналото Златоград заради характерните кръгли бели комини, които и до днес красят къщите в старата част на града. Етнографският ареален комплекс в Златоград е създаден по идея на Александър Митушев и официално открит на празника на Българската просвета и култура – 24.05.2001г. Старите и пустеещи къщи са възстановени със средства по различни европейски програми и духът на отминали времена отново оживява в тях.

Тук старите майстори още пазят тайните на своите занаяти, предавани поколения наред и сръчните им ръце не спират нито за миг. Дървото се изпъстря с приказни цветя под длетото на резбаря. От тъкачния стан с всяко движение излизат красиви цветове и нови фигури. Глината се поддава и извива в чудни форми в ръцете на грънчаря. Всеки майстор с усмивка ще ви разкаже за своя занаят, за историята на града и за живота си. Ако се престрашите, можете да седнете за няколко минути на стана или да завъртите грънчарското колело и това само ще увеличи възхищението ви от умелите майстори, овладели тези занаяти до съвършенство. Можете да посетите и работилниците на сарач, гайтанджия, ножар, златар, медникар, като в никакъв случай не пропускайте майстора на гайди и го помолете да ви посвири, макар и само за минутка. В етнографския комплекс има също така и музей, и галерия, а близо до църквата е реставрираното килийно училище.

В модерният център на Златоград се намира паметник на Дельо хайдутин, възпят в песента на Валя Балканска, звучаща в космоса. Улиците са чисти, а градините преливат от пъстри цветя и всичко е много спретнато и поддържано.

Златоград е един пример за това как историята може да бъде извор за бъдещето. Вместо да бъде унищожено и забравено, миналото тук се помни и пази. Старата архитектура и традиционните занаяти са съхранени и днес са източник за препитание на хората в Златоград, като привличат на това приказно място множество туристи (още повече след отварянето на КПП Златоград в началото на 2010г.). Всичко това се е случило благодарение на едно съзнателно решение за създаване на този Етнографски комплекс и чрез усилията на много от местните хора.

Златоград би могъл да бъде пример и за други малки планински градчета и селца, където препитанието е трудно, работа няма, а туризмът може да е единственият и най-подходящ източник на средства. Не е необходимо навсякъде да се създават отделни Етнографски комплекси – много села все още пазят автентичния си облик и къщите с каменни плочи. Не са необходими и много начални средства, защото най-важното нещо – старите майстори – още ги има. Необходими са само малко предприемчивост и начин хората да научат за тях, а след това сами ще ги потърсят, защото магията на древността винаги ще ни привлича. Всичко това би могло да допринесе за оживяването на райони, които в момента са на път да се обезлюдят; да помогне за съхраняването на изчезващи занаяти и народни обичаи, както и да привлече повече чуждестранни туристи, които търсят спокойствие и досег с нови култури.

Макар и обвързан с миналото, за мен Златоград винаги е бил най-живият град. Град, който докосва всичките ти сетива. С аромата на парещ прясно изпечен хляб и зеленчуков сач, от който все още се вдига пара. С вкуса на въртяното турско кафе на пясък, което няма нищо общо с всички други видове кафета, които сте опитвали. С бавния ритъм на родопските песни, които изпълват сърцето ти с музика и събуждат спомени от някой предишен твой живот, в който си вървял из тези гори и си пеел същите мелодии. С гледката на белите комини на старите къщи и цветните градини. Ще се радвам да има повече такива живи градове и села.

 

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.