Издателство „Точица“: Мисли, преди да пораснеш!

Познавам Зорница Христова само виртуално (засега). От момент, от който постепенно наблюдавах как тя обмисля да направи, решава и …прави свое собствено издателство, което не отне голям период от време или, може би, така ми се струва . За да се заредят няколко – не много на брой, но много мислени и ценни – заглавия. Удоволствие е да се проследява отстрани как издателство „.Точица“ издава своите заглавия, как ги представя по един вълшебен, забавен начин, с много игри и смях. Как децата се запалват по играта „Направи си сам приказка“, колко лесно учат таблицата за умножение с помощта на книжката на г-н Тео Рема „Умножение без уморение“, как се забавляват с картите за четирима „Умножи лесно“…

Ето какво казва създателката и авторката на издателството:

Зорница Христова с дъщеря си Анна

„Как започна… обожавам детския ум, неговата свежест, енергия, способността му да изпълва нещата, с които се заема, със смисъл. Обожавам да разговарям с децата, най-вече със своето, естествено, но далеч не само, да споделям какво ми е интересно, да ги слушам тях – имам страхотни приятели деца и много им се радвам. Искам да могат да се развиват така, както е най-естествено за самите тях, мисля, че заслужават да учат в честен диалог с възрастните, а не да бъдат напъхани в някакви удобни за възрастните рамки. Това означава например да се учат да аргументират своето мнение, вместо да повтарят чужди. Да могат свободно да питат, а не все да бъдат изпитвани.

Разбира се, знам, че не може да стане масово, не може да стане в училище. Училището е основано на йерархията. Ала ние не учим само там; у дома има други учители, които не ти казват кога и какво да учиш, не се сърдят, ако сбъркаш, не се обиждат, ако в момента въобще не се занимаваш с техния предмет. Стоят си кротко на лавицата и чакат да ги попиташ нещо. С тези учители, с книгите, ми се искаше да се занимавам. Пък и от това разбирам в крайна сметка – работила съм дълго време в издателство, та естествено беше да се насоча натам.
Реших да тръгна с „Направи си сам приказка“, защото много добре улавяше философията на издателството, което исках да създам – издателство, което да вижда децата като създатели, като активни, мислещи хора. Много обичам „Граматика на фантазията“ на Джани Родари и бях опитвала с дъщеря си различни игри оттам, но никоя не я омайваше толкова като тази. Може би година сме я играли, преди да реша да я направя професионално и да я предложа и на други деца. Много се притеснявах как ще се получи – чисто техническите неща се оказаха ужасно сложни. Или скъпи, което в нашата ситуация е същото. Дълго време например не можехме да измислим кутийка – този вид, който исках, оскъпяваше много продукта. После една приятелка предложи да използваме дървена и мисля, че се получи толкова добре, сякаш дървото е било в основата на целия замисъл. После почнахме да мислим всички детайли – как да бъдат оформени инструкциите, за да ги прочете детето, а да не ги захвърли, как да захванем книжката с моливче и т.н. Имаше много ръчна работа, малко уморително, но пък весело. После пък ходихме да представяме играта в различни училища, да пишем приказки с децата. За да се вижда от целия клас, направих големи магнитни пана, върху които движех картите – ефектни, но доста трудни за разнасяне. Затова пък децата бяха наистина забавни и измисляха какви ли не щуротии. В едно училище бяха измислили една майсторка на вълшебни торти, която била толкова дебела, че не можела да влиза в кухнята и само давала инструкции от вратата на един котарак, който правел тортите вместо нея, но все бъркал съставките и тортите ту избухвали предварително, ту нищо не се случвало. Другаде бяха измислили принцеса, която не искала да бъде давана за награда на никакви славни юнаци и затова сама тръгнала да търси вълшебното лекарство и успяла, макар преди това да я изял змей. И така нататък. Обещали сме да ги съберем в сборник и до края на годината се надявам да го направим.
От писането прескочихме в другия край, в математиката, защото мисля, че различията между научния и хуманитарния тип мислене са преувеличени. Когато човек пише, не трябва да губи нишката на мисълта – кое от кое следва, кое доказва тезата му и кое-не, кое на какво е подобно. Същата логика я има и в математиката. В училище децата твърде рано получават етикет – на това му вървят разказвателните предмети, но хич не го бива със смятането, на другото числа му дай, но не може да „разтяга локуми“ по литература. На мен ми се ще дъщеря ми, а и другите деца, да виждат сродното в нещата, които учат, и да не ги възприемат като чужда материя. Затова и гледахме да превърнем задачите в игра, в стих, в приказка.
Тази есен се надяваме да излезе първата преводна книга в издателството – „Щедрото дърво“ на Шел Силвърстийн. Тази книга е много обичана в Америка, въпреки че не е никак лесна – една много проста и същевременно дълбока история, която се върти около обичта и желанието да даваш, да бъдеш полезен, и тъй като не дава лесни отговори, оставя място за много бъдещи разговори между детето, което се опитва да разбере смисъла на родителската всеотдайност, и родителя с неговите собствени спомени и страхове, родителят, който също е бил дете и е получавал безкрайна, безвъзмездна, безусловна обич, която никога няма да може да върне.

Тематична почерпка на представяне на "Умножение без уморение"

Следва да добавя, че освен мен и съпругът ми Марин, в издателството участва и нашата приятелка, преводачката от френски Валя Бояджиева. И, разбира се, дъщеря ми Анна, която непрекъснато ме съветва кое интересува децата и кое-не.“

Вярвам, че младото издателство и неговите създатели и музи ще ни радват с още много прекрасни, възпитателни и обучителни по един ненатрапващ се начин издания. Ние ще сме тук, за да ги четем, играем и се вдъхновяваме!

Повече за изд. Точица тук.

 

Подобни творби


About Милена (Меми) Пехливанова

Здравейте! Е, добре, убедена съм, че клишетата са верни - ако мислиш положително, привличаш към себе си положителни неща, случки и особено хора. Днес в България имаме силна нужда от положителни новини, хора и отношения. Защото децата ни го заслужават! Можете да се свържете с мен на info (в) mamamemi (точка) com или чрез сайта ми www.mamamemi.com. Подкрепете статиите ми чрез банков превод: BIC:PRCBBGSF; IBAN:BG17PRCB92301030540213
This entry was posted in За Децата, За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.